Румен Гълъбинов за novini.bg: Производствената инфлация в България е вече двуцифрена

Това се случва за първи път у нас от 10 години насам. Защо? Коментар за novini.bg на независимия финансов експерт Румен Гълъбинов.

От началото на годината цените на енергоносителите на международните пазари са силно нагоре, защото има голямо азиатско търсене. Инфлацията ще продължава да нараства, като следва тенденцията за повишение на цените на петрола, природния газ и въглищата на международните пазари.
Потреблението на енергия глобално ще расте и за съжаление ще растат и цените. В резултат на растящите цени на горивата и на електроенергията логично се увеличава и инфлацията. Когато се увеличава цената на тока, се повишават и производствените разходи и цените на повечето стоки и услуги. Затова имаме едно всеобщо повишение на потребителските цени и инфлацията и зависи, как ще се справим с нея.
Трудно ще е, защото цените вървят нагоре изпреварвайки доходите, а и се освобождават постепенно регулирани цени.
В енергетиката ни отказът от въглища трябва да бъде добре планиран и подготвен за различни сценарии, включително и за отложено затваряне на въглищни мощности.
Големите енергийни компании за производство на електроенергия по конвенционален метод, с нараснали разходи и притиснати от различни  регулации, трябва да се възползват от новите технологии и да се преустроят.
За енергийния преход нека да подходим без излишна амбициозност във времето и не на всяка цена. Ядрената енергия е в момента енергията, без която постигането на зелените цели е невъзможно.
В тази връзка единственият метод за икономически рентабилно извличане на енергия към момента е от атомните централи.
Но вместо да се развива това производство, се  подхожда със страх от аварии и радиационно замърсяване, като също така се преекспонира проблема с количествата ядрен отпадък. Всички нови еко такси, такси въглеродни емисии, новите квоти за производство на електроенергия по източници, повишават цената на електроенергията, която повишава крайните цени на продуктите и услугите, които крайният потребител заплаща.

За първи път от 10 години производствената инфлация в България е вече двуцифрена.

Скъпият ток повишава производствените цени и се потвърждават засилващите се притеснения за нарастваща инфлация през следващите месеци.
Продължава да има обективни причини за инфлацията в България да расте, като сериозното увеличение на цените на електроенергията може да доведе и до забавяне на икономиката.

Очакванията са и цената на водата от следващата година да се увеличи във връзка с новите цени на електроенергията и горивата.
За решаването на проблемите с инфлацията и високите цени на тока, водата и парното, са необходими колективни усилия и подходящи мерки.
Чрез подходящи икономически и социални политики е възможно да се абсорбира шока от покачващите се цени с мерки за доходите и за социално подпомагане.
Възможно е да се направят данъчни облекчения, като например се намали ДДС-то наполовина от 20% на 10% върху електроенергията през зимните месеци.
Освен това може да се увеличат енергийните помощи на повечето енергийно бедни домакинства и да се подпомогнат и фирмите с енергийни субсидии.
Добре е да се помисли за намалени и диференцирани ДДС-ставки на храните в магазините и на лекарствата в аптеките, като се ползва опита на други европейски страни.
Държавата може да определи и максимални надценки на стоките от първа необходимост в малката потребителска кошница, като процент от доставната им цена.
Ключов фактор за възстановяването ни е нарастването на инвестициите, чрез успешното прилагане на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Планът за възстановяване и устойчивост е продължение на евроинтеграцията на България за излизане от кризата.
Това е възможност да се направят важни реформи и инвестиции, с които в следващите години да се постигне реално възстановяване и догонващо развитие на страната ни.На практика, планът е начин за създаване на условия за ускорен икономически растеж, разкриване на нови работни места и дигитална трансформация на икономиката ни.

Основните изисквания към плана се отнасят до екологичните и цифровите цели, като се препоръчва с приоритет да се ползват инвестиционни проекти с висока проектна готовност, за да се създават нови работни места и да се укрепват икономическата и социална устойчивост на икономиката, както и териториалното сближаване.
Ефективният принос за екологичния и цифровия преход са предварително много важни условия за положителна оценка.
Най-малко 37% от отпуснатите по плана средства трябва да подкрепят екологичния преход, а най-малко 20% - цифровата трансформация.
Ако планът ни бъде одобрен през 2021 г., тогава ще можем да получим още тази година предварително финансиране в размер до 13% от средствата.
Неизвестността и предприеманите рестриктивни мерки за ограничаване на здравната криза генерират висока степен на социално-икономическа несигурност.
В условията на четвърта вълна на заболеваемост в страната, българската икономика продължава да понасят тежестта на негативните последствия.
С оглед на рисковете от бавно възстановяване перспективите пред България далеч не са толкова розови, колкото ни се иска.

Последвайте канала на