Български археолози проучват град на 6 000 години

Екип от Националния исторически музей (НИМ) прави за втора година редовни археологически проучвания на обект от изключително значение за историята на земите в района на Югозападна България, съобщават от НИМ.

Укрепеният обект в местността "Св. Архангел" над с. Дъбница, в подножието на рида Дъбраш, Западни Родопи, е непрекъснато обитаван през период от близо 6 000 години - от каменно-медната епоха до късното средновековие.

Резултатите са повече от впечатляващи. Изобилието от керамика от каменно-медната епоха, късната бронзова епоха, архаиката, класиката, елинизма, античността и средновековието показват непрекъснато обитаване на този естествено защитен хълм. През изминалия сезон бях установени размерите и периода на съществуване на две сгради от късната античност, както и на църквата на върха на хълма. Крепостта най-вероятно е била изградена като акропол-убежище на наблизо намиращия се римски град Никополис ад Нестум във връзка с набезите на племена, навлизащи в пределите на империята през периода на късната античност.

Археолози се натъкнаха на изключително важна находка в Плиска

Сред находките има многобройни монети от VI в, което и доказва изграждането на изцяло нова укрепителна система и сгради, планирани спрямо терена. Освен монетите се намират и голямо количество предмети от бита: метални инструменти и пирони, стъкло - фрагменти от чаши, прозорци, заготовки за оформяне на предмети от стъкло и олово. Сред находките се откроява керамичен лакримарий, украсен с кръстове от двете страни.

Сградите са били изградени върху останки от по-ранни застроявания като най-впечатляващите са с многобройни находки от епохата на елинизма. Сред тях се открояват голямо количество фрагменти от съдове с черно лаково покритие (фирнис), както и монети.

Две от монетите са с изключително значение - сребърна монета на град Хистиея на остров Евбея, с датировка III-II в. пр. Хр. и монета на македонския владетел Деметрий Полиоркет от началото на III в. пр. Хр. Намерени са и други изключителни находки - оловни ядра за прашка с изображения на връх на копие, на скорпион и на неидентифицирано насекомо. На едната от тях се разчита надпис, който най-вероятно е с името на един от македонските военачалници от периода IV-II в. преди Христа. Такива ядра са намирани в района, но досега не са откривани в археологически контекст.

През тази година беше разчистен терена на върха на хълма, където са разкрити останките от ранно християнски храм, върху който впоследствие, през средновековието е била изградена друга църква. В притвора е открита бронзова екзагия - контролна тежест за монети, с номинал една номизма. При по-късните преустройства в притвора на църквата са попаднали и две ранни римски монети от периода преди приемане на християнството. Това може да говори за по-ранна храмова постройка под основите на църквата.

На около километър в северна посока от "Св. Архангел" е установено и мястото на некропола на селището. Наличието на гробни съоръжения от различни епохи и мащабите на развитие, показват недвусмислено принадлежността му към града. Голяма част от него е засегната силно от иманярски набези и в тази връзка екипа, проучващ "Св. Архангел", ще търси финансиране за проучването и опазването му.

Последвайте канала на