Проф.д-р Татяна Дронзина: Откъде тръгна всичко в Афганистан*

Коментар на проф.д-р на политическите науки  Татяна Дронзина, по горещата тема за Афганистан. Тя е преподавател в Софийския университет, има множество изследвания и публикации, а от 2011 година е член на Обществото за изследване на тероризма.

Днес, когато злобата на деня е Афганистан, няма да е зле да си припомним от къде тръгна всичко. Това ще позволи да видим пренебрегнатите възможности, които, ако бяха оползотворени, може би щяха да направят света по-различен от този, който виждаме днес. Но за добро или за лошо, историята няма условно наклонение.

След терористичните актове от 11 септември 2001 година, администрацията на президента Буш обяви война на международния тероризъм....и нахлу в Афганистан, защото

международният тероризъм се оказа без граници

и юридически и териториални проекции и следоватално, нямаше как да бъде атакуван по друг начин. Буш отправи към правителството на талибаните в Афганистан ултиматум да предададат терориста бин Ладен на САЩ и да закрият всички военни лагери за обучение на терористи: "По моя заповед американските ВВС започнаха да атакуват тренировъчни лагери на Ал Кайда, както и военни бази на талибанския режим в Афганистан", заяви тогава Буш.

На 7 декември 2001 година табиланите заявиха, че са съгласни да предадат последната крепост, останала под техен контрол - южния град Кандахар, на някои от водните антиталибански командири, като Мула Накибула, а в последствие са готови да започнат да предават и оръжието си. Но министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд незабавно възрази срещу части от сделката, които биха позволили на талибанския лидер мулата Мохамед Омар да остане в Кандахар, за да „живее достойно“ в ареста на опозицията, стига да се откаже от тероризма. Хамид Карзай, вождът на пущунските племена, посочен на афганистанските мирни преговори в Бон да ръководи временно афганистанско правителство, заяви, че

талибанските бойци ще предадат оръжията и боеприпасите

си на съвет от племенни старейшини и ще им бъде разрешен безопасен проход до домовете им. Според него този процес трябва да приключи в рамките на няколко дни. Двама племенни вождове се противопоставиха на това споразумение. Противопостави му се и Доналд Ръмсфелд - запитан дали Съединените щати биха могли да приемат споразумение чрез преговори, което би позволило на молла Омар да остане да живее „достойно“ в района на Кандахар - както говори говорителят на талибаните, споразумението е предоставено - той заяви, че отговорът е не. На същия въпрос Карзай отговори по по-различен начин: "Предложил съм амнистия на обикновените талибани. Омар трябва да се дистанцира напълно от тероризма, от присъствието на чужди терористи в Афганистан, трябва да осъди тероризма. Ако не направи това, той няма да бъде в безопасност. "

Вместо изход чрез преговори и капитулация на талибаните, САЩ предпочетоха да останат в страната и да гонят Осама Бин Ладен. Така може би първата възможност за (относително) мирно уреждане на конфликта беше пропиляна - в международните отношения се вихреше доктрината на Буш за воденето на войни с превантивна цел, прецедент в двестагодишната история на страната.

*Заглавието е на редактора