Защо корупцията вирее? Защото свинщината вирее

Една снимка обикаля пространството, като призрак и сее смут. Една снимка на кочина, оставена от стадо българи насред любимата им България. 

Навсякъде, всеки, който я е споделил, пише, че е от фестивала в Юндола. Малко време ми трябваше, за да зацепя какво беше това мероприятие… фестивала в Юндола? Фестивала в Юндола? А-да, сетих се – фестивал на турбо патриотичност, на който се събират всички „патриоти“ и се маскират с носии, пият, пеят и ядат, оставят кочината след себе си и отиват някъде другаде да „обичат“ родината и да се фукат с „патриотизма“ си. 

Мариана Попова защити Зуека с потресаваща снимка от Юндола

Забелязвам също така, че на много места, много хора са успели да прокарат линия на сравнение и логична връзка (сполучлива) между снимката, като символ, и напускането на Зуека – също като символ. Първото – символ на агресивния тъпанар с посредствен ум, който убива родината си, докато се опитва да се покаже патриот; второто – символ на напускащите изкуство и нормалност. 

Причинно-следствената връзка е жестоко логична и когато сееш добро, жънеш добро, но когато сееш боклук… 

Метафората е тъжно добра. 

Знаете ли как се гледа на доброто и морала в България? Като на нещо, което хвърляме срещу другите, докато нямаме личен интерес от нарушаването им. Сочим с пръст и цитираме морални закони, докато квичим от злоба, че не можем да бръкнем в кацата и ние. Корупцията, възпитана от ценностната система на свинщината, не е предмет на омраза, а на завист. 

Корупцията, с други думи, е осъждана от българите, само докато не успеят да се възползват от нея. 

Това е последствие от боклука в душата, защото корупцията ражда грозно общество – и, ако ти „намажеш“ от нея (демек: получиш пари по корупционна схема и прецакаш някой друг), ще живееш в скъпо жилище, ще караш скъпа кола и ще се обличаш в скъпи дрехи. Но ИМЕННО защото корупцията вилнее, останалата част от заобикалящата те среда – кварталите, пътищата, бедните хора, разбитите тротоари – всичко това ще е неизбежно за теб. 

Но, ако си възпитан в това кочината да не ти пречи, да не ти дразни сетивата, ако твоят скъп апартамент насред кална нива, наречена „улица“, не ти пречи, ти си си доволен и предоволен, а убитата от бедност твоя родина не те впечатлява. Защо? Защото кочината ти е в кръвта. Възпиташ ли поне малко чувство за естетика у себе си, ще жертваш малко от спечеленото от корупцията и ще го дадеш на обществото, за да заживееш в нещо по-красиво. 

Но мутрата, възпитан от мутри, с приятели мутри, женен за мутреса, имащ любовница мутреса, на която изневерява с трета мутреса (а най-смешното е, че и трите мутреси са абсолютно еднакви една с друга на външен вид, поведение и кубатура), не вижда нищо лошо в калта около себе си, боклука, факта, че родината му е зарината от нечистотии – физически и морални. 

Ето ви един пример в картинки:

Знаете ли как се променят възгледи и морал? 

Вземете за елементарен пример следното разделение: общината <-->хората. 

Да приемем, за нуждите на задачката, че общината е „лошият“ пример, пълна с корумпирани тъпаци. Хората са протестиращите срещу нея. 

Фирмата Х иска да построи нещо ужасно грозно, което ще съсипе квартала/парка/гората/планината/плажа. За целта плаща подкуп от 200 000 лв. на двама служители в общината и те „узаконяват“ наглата сделка и дават „за“.

През това време хората (х на брой, да речем 249 човека) протестират срещу проекта. 

А сега си представете, че фирмата Х даде на всеки един от тези 249 човека по 200 000 лв. 

Дали ще продължат да протестират? Как мислите? Дълбоко в себе си погледнете и си отговорете на въпроса вие как бихте постъпили. 

И ето го отговора на въпроса защо корупцията успява. Защото е въпрос само на цена.

Никой не ни е виновен, че сме за продан, че мечти, патриотизъм, ценности и идеали са с ценоразпис. Никой не ни е виновен, че заклеймяваме корупцията, само докато не се докопаме до нея. 

А фирмите, които успяват да пробутат подкуп – те просто прилагат добър пазарен подход, като намират правилните хора, които да подкупят, вместо да плащат на всички ни (макар всички да сме за продан, не всички сме полезни). И ето тук се създава разделението „имащи“ срещу „протестиращи“, а не в моралните философии, с които се замерваме едни други. 

А вината затова е в свинщината в душата ни, която все така не ни пречи. 

Последвайте канала на