Проф. Ана Кочева: Безмилостно ще е, без извинение!

Народопсихологичен коментар от плажа в разгара на летния сезон, направен от проф. Ана Кочева от Института за български език при БАН.

Безмилостно ще е, без извинение! Претъпкан, вече почти недишащ летен курорт, безобразно и нечовешки натъпкани плажове и улици, гъмжило от хора всякакви.

Това беше лирическото отклонение!

Та, по същество:

вървя, с усилие слаломирайки, през плажа, а погледът ми задължително пада върху няколко фрапантни с еднаквостта си, относително млади жени – гордо развяват под сламен чадър задължителните свръхкубици цици, перхидролени екстеншъни и цъфнали напред едри, свръхсочни джуки, които се поклащат с вятъра, подобно шкембето на кир Михалаки, дето обичайно завивало като гемиджийско платно преди него на ъгъла. Той обаче е герой от публицистиката на един автор, за чието съществуване въпросните моми може и да са забравили, тъй че и Михалаки го подминаваме набързо!

И трите са преметнали балдър връз балдър, оголили са бузи и сладострастно смучат бледорозови смутита. Очилата им закриват почти целите лица, които преди намесите нищо чудно да са били по-мили и симпатични.

От разговора, част от който дочувам, косите ми се доизправят.

Фонетиката за миг ме кара да помисля, че са местни, обаче съдържанието моментално ликвидира подобно съмнение. Черноморки никога не биха стигнали до такива колосално аналитични умозаключения:

- Ришихти ли къд’е ши убядвами дн’ескъ?

- Пак в унуй рибнуту дъ ид’ем, ас ши си хапнъ сьомгъ.

- Стига ма, с таз сьомга, ти па другу ни знайш!

- Ма цяла гудинъ яд’ем зъмръз’енъ, пък сига си й другу тукъ на мясту, дукът йе прясну улувенъ!

Пази, Боже!!! И не, не съм на море в Норвегия!!!

Последвайте канала на