Пулю-пулю или смърт!

А сега три пъти „пулю-пулю“ в чест на журналистите, загубили работата, здравето и живота си в неравната битка за свобода на словото.

Дарвин си го е казал:

За успокоение:

Мисирката има способността да се самоопитомява.

Мисирката имитира собствено мнение. Най-смелите твърдения при една мисирка винаги се позовават на чужди твърдения. Мисирката инстинктивно гледа да е добре защитена и във всеки момент да може да докаже, че не мисли, а цитира.

Мисирките не са неинтелигентни.

Не случайно очите на мисирката са разположени от двете страни на главата. Това е защото тя трябва да внимава. Да следи за опасности.

Сега наистина сериозно:

Сега сериозно:

Мисирката е сложно нещо. Шекспирово.

Сега ще попълзим, пък после ще видим… Щото тези, изправените, сега какво правят? А? Погребват ги изправени… ха-ха. Смешка като от сутрешен блок.

Сърцето на мисирката бие като барабан. Тя е в постоянен бърнаут. По-малко бърн, повече аут.

Вие знаете ли колко взима един водещ в национална медия? Правилно! И аз не знам. Но знам, че ако този водещ престане да изпълнява мисирски функции, ще излети като бял гълъб. И той го знае. Другите медии няма да го поискат, защото този пазар не се интересува от можене и качества, а от раболепие. По-умните го знаят. По-тъпите го усещат. Иначе казано никой работодател в 112-та по свобода медийна среда няма нужда от реещи се орли, а от добре заземени мисирки. Търсенето определя предлагането.

Да си мисирка е съдба. Всички си знаем, че в този глобално тъп свят, ако искаш да си добре уреден журналист не трябва да си журналист. Не само, че не трябва. Противопоказно е. Също е противопоказно да даваш симптоми на собствени разсъждения. А на собствени заключения, е направо забранено. За да оцелееш в екосистемата наречена медии трябва да си мисирка. Точно така! Пулю-пулю или смърт!

Това нещо, мисирката, хем е обидено от позата, в която трябва да си върши работата. Хем уплашено, че ще остане гладно, ако вземе, че покаже характер. Хем избухливо заради самоубитите си морални принципи. Хем нелепо. Хем напористо. Хем опасно. Но и много, много страхливо.

Затова не мразете мисирките. Те сами се мразят. За да се чувствате по-добре е достатъчно да им се подигравате и да ги сочите с пръст. Така, ако не друго, количеството ендорфини в кръвта ви ще се повишава и респективно ще бъдете по-щастливи въпреки 112-тото почетно място.