Да защитим децата от нашите страсти!

В навечерието на 1 юни – международния Ден на детето, разговарям с популярния дългогодишен училищен психолог и семеен терапевт Иван Игов за влиянието на дългата изолация и пораженията, които тя нанесе върху детската психика. Според психолозите възстановяването на възрастните и връщането им към нормалния живот ще отнеме не по-малко от 5 години. А при децата този процес колко време ще продължи?

През 1925 година в Женева за първи път е решено да има празник на подрастващите, но тогава са го нарекли „Ден за защита на децата”. Спред мен трябва отново да си върнем това наименование, защото напоследък събитията у нас се развиват така, че децата имат все по-голяма необходимост от защита, но вече не от война и бедствия, а от нас самите.

Улисани в безброй битовизми и борба с пандемията,

ние сякаш забравяме, че около нас има деца.

И че те губят много от липсата на социален живот помежду си, от общуване с възрастните, от много други неща. Длъжни сме да обърнем повече внимание на това, което се случва с тях, за бъдещето им.

Цялото общество занапред ще изпитваме тежестта на постстресовия синдром, който може да се определи като психично заболяване. Вероятно около 15 на сто от хората ще бъдат засегнати от него, според изследвания на Американската психиатрична асоциация.

Вирусът може би ще се връща поне още няколко години,

особено в страните, в които не е постигнат т.нар. „групов имунитет”. Ние трябва да сме готови затова и да подготвим и децата си.

На 1 юни нека да припознаем деня като важен момент, в който да дадем на децата си забавления и надежди за бъдещето им.

Сега все още е трудно за онези от подрастващите, у които бе развит страхов синдром, че могат да пренесат болестта в семействата си. При някои това се случи абсолютно неумишлено, други скърбят за загубените баби и дядовци, за починалите си преподаватели, които са над 100 у нас. Много от децата се върнаха в училище с нежелание, поради мисли, че може да заразят някого. Това са все проблеми, за които не се говори.

Надявам се, че всички колеги училищни психолози са в готовност да помогнат на децата, които изпитват страхове, да се адаптират в училище. Родителите, ако усещат неспадащо напрежение у своите деца, непременно трябва бързо да потърсят съдействие от училищен психолог.

Има много деца, които подтискат своите страхове сега,

но съществува огромна опасност на по-късен етап от живота им те да изкочат като скелети от гардероба.

Децата трябва да бъдат стимулирани както от родителите, така и от учителите, да говорят за всичко онова, което ги плаши. Така напрежението у тях ще бъде освободено.

Ние не можем да си върнем живота такъв, какъвто беше преди.

Може да е по-хубав, но ще е различен. Добрата страна на изолацията бе, че семействата имаха възможност да се сближат, да се сплотят, оставайки вкъщи.

Накрая отново ще припомня, че трябва да върнем старото име „Ден за защита на детето”. Взряни в собствените си страсти, ние не бива повече да пренебрегваме подрастващите. Аз бях потресен от едни клипчета в интернет, които показваха как група деца нападат в гръб възрастни хора в един столичен квартал и така се забавляваха. През последната година омразата и агресията сякаш се пренесоха повече в интернет, в социалните мрежи. Но тъжното е, че тези низки страсти не намаляват, а се усилват и рефлектират силно върху децата.

Последвайте канала на