"Змеят", който ни мори, е егоизъм и себичност

Днес академик Георги МарковГеорги Евдокиев Марков е български политик и конституционен съдия от 1994 до има двоен празник - хем е Георги, хем потомствено и родствено е свързан с Българската армия. Затова в Деня на храбростта си говоря с него за отсъствието й в нашите делници, за почитта към загиналите за родината, за змея в нас, който ни гледа от огледалото и трябва да убием... .
Академик Марков е популярен и уважаван български историк, преподавател, автор на много книги и публикации на исторически теми. Бил е 10 години директор на Института по история към БАН. Днес той се шегува, че работата на един академик е да обобщава и той прави точно това - обобщава в книги своите познания.

Преди всичко искам да призова нашите политици към разум и смирение, да не нагнетяват допълнително напрежение, когато то някъде възникне. Ние сами си усложняваме всичко. Днес повече от всякога е важно да показваме повече уважение към българските военни, защото в последните 30 години разни нови течения поругаха максимално както историята, така и съвремието на Българската армия. А тя не заслужава това. Важно е да се помни и знае, че

без БА няма българска държава.

Гергьовден е свързан с моите ранни детски спомени.
А те са за агнето, което носят във фурната, уханието на домашни козунаци, пробуждането на пролетта...
Традицията за Гергьовден трябва да се съхрани, защото е прекрасен празник. След Освобождението се е празнувал на 23 април. После го преместват по Грегорианския календар на 6 май със съгласието на църквата.
Този ден се отбелязва храбростта на нашата войска, историческите й победи. Ние имаме силна военна история, но днес, в съвремието ни, сякаш има едно бягство от нея. Примерно европейските фондации вече не дават средства за изследване на военната история, което се прави заради поуките от нея. Но тези ограничения я поставят на равнището, на което не бих искал да я виждам.

Армията вече не се равнява по авторитет на църквата,

а офицерството не е част от интелигенцията, както беше преди години. Офицерството е по-особено съсловие. Те дори са нямали избирателни права, имали са военни клубове, които в някои от градовете са запазени, но тяхната дума се е чувала и за съжаление, понякога се е намесвало със сила да завзема политическата власт чрез държавни преврати. Примерно превратите по времето на Александър Стамболийски /Деветоюнският преврат е извършен през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз, с който е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски. В подготовката на преврата участва и Народният сговор, а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина парламентарна партия – Българската комунистическа партия./ и на Никола Мушанов /Деветнадесетомайският преврат е извършен на 19 май 1934 г. от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията. Новото правителство начело с Кимон Георгиев (19 май 1934 – 22 януари 1935) отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии и революционните организации./, са били наложени от обстоятелствата.
Има и други примери в по-съвременните ни години, но общият извод е, че войската трябва да се тачи. Аз съм и категорично против премахването на задължителната военна служба. Вижда се докъде доведе постоянното ругаене на военщината и какви са проблемите на съвременното общество с младите мъже, у повечето от които липсва каквато и да е самодисциплина.
Хората са различни, но е важно, според мен,

всеки да потисне егоизма и себичността си,

които са пуснати много волно и безконтролно навън. Това е "змеят" у всеки от нас, който ни гледа в огледалото отсреща. Аз откровено се ядосвам на някои наши емигранти, които от десетилетия живеят някъде по света, но като си дойдат от летището още започват да говорят: "българите са завистлив народ". Все едно че те не са българи. А и завистта не е национална черта, това е отрицателно човешко чувство. Глупаво е да се самооплюваме и все да сме вторачени в тъмната страна на историята ни, в негативното и лошото. Не бива да си посягаме и на националните герои. Примерно Ботев бил терорист! Ама за кого? За австроунгарския император, защото е завзел един кораб, без да го опустошава. Но за нас той Е НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ. Както и Апостола, който е бил престъпник за властта на султана. За нас е икона. Всяка нация има своите герои, които за другите не са. Но е срамно ние сами да поругаваме нашите светли исторически герои.
Днес трябва да почетем паметта на загиналите във войните храбри наши предци, които са били млади хора и всички са искали да живеят, но са отивали на смърт в името на своята родина.
 

Последвайте канала на