Ще се коалираме

Изборите минаха. Кой гласувал-гласувал. Идва времето на най-гадното нещо – коалирането. За непросветените, това е момента, в който се разбира дали булката е честна, но за съжаление това се случва след сватбата.

Коалирането също така е и мига, в който всяка партия губи идентичността си и ако избирателната и маса не е съставена от купени гласове или идиоти – задължително се проваля. За справка виж всичките там разни патриотични формирования.
Вярно, преди да загуби (а това е чак на следващите избори) партията се наплюсква до насита. Преяжда с пари власт. Коалираните политици използват тъпи хватки за да оправдаят предателството към избирателите си. Участват в монологични интервюта с предварително одобрени въпроси. Създават си вид на национално отговорни. Ходят да гласуват с по един стек карти и се осигуряват кворуми, гласуване на лобистки или откровено гадни закони и после почивка. Въобще, държат се като национално отговорни… такива.

В своята същност коалиране може да се замени с думата лапане. Тоест два или повече субекта се разбират дали са съгласни следващите четири години да са на почетното място на софрата и да държат хляба и ножа. Това го наричат национално отговорно поведение. Което поведение освен, че ги държи сити, ги прави и някак значими в собствените им очи.

Вероятността в този парламент да не се случи коалиция, е голяма. Ако се слушат предизборните обещания, е невъзможна. Ама чакайте малко. Това са предизборни обещания, а изборите минаха и сега времето е друго – следизборно. Някой да е чул следизборните обещания? Ако не сте, пригответе се за слушане. Как така да няма коалиция? Това значи че 240 депутата, натъкмени и нагласени няма да взимат по едни шест бона на месец плюс другите благини. И това е най-малкото. Ако ги питате дали това им харесва какво ли ще чуете като отговор?
Така, че коалирането е възможно. Гадно следизборно национално отговорно и възможно.
Ще видим. Скоро ще видим.

Лошото е, че хората гледат. Още по-лошото е, че те виждат и почти винаги не ти прощават.
Технологично. Преди коалирането ще се нагледаме на официалните говорители от разни институти, организации и агенции. Те ще предлагат разни възможни варианти, кой от кой по-неприемлив. Все едно правят това с цел да невротизират гласоподавателите и после баш партиите като се коалират да не ни идва да изтърчим веднага на площада, а някак да е по-поносимо.