Посягаме към вредното, защото обичаме лесното

Какво показва новото проучване на ЕК, проведено в България и в още 9 страни от ЕС и доказва ли, че има двоен стандарт при храните? Кой контролира за качеството на онова, което купуваме от магазините и слагаме на трапезите си, или пък не го прави добре и защо? По какви причини повечето българи предпочитат доказано вредни храни и др. въпроси, разговарям с Богомил Николов, управител на Асоциацията на "Активните потребители".

Това проучваме стъпва само върху изследвания на 20 продукти, които не са нови, това е ре-тест на предходното проучване на комисията отпреди 2 години, когато бяха проучвани 113 храни. Сега експертите на сляпо са вкусвали и са слагали точки върху продуктите, но лабораторни изследвания няма и следователно за мен това не е сериозно. Доброто е, че

има 1 млн.евро, които тази година ще се дават под формата на грантове

на националните контролни органи, които по схема ще могат да кандидатстват, за да направят нови, прецизни, лабораторни проучвания, на базата на норматива, който се прие за нелоялна търговска практика, да започнат да санкционират. Иначе само си говорим години наред и нищо не се променя.
В доклада сега се казва, че няма предпоставки и не може да се твърди, че едни и същи фирми продават по-качествени храни в богатите държави, а на бедните като нас дават ментета. 20-те продукта, за които си говорим сега не са подбирани по риск, а по разпространение в държавите-членки.

Контролът на пазара трябва да се ръководи от оценката за риска,

т.е. трябва да се определят кои са по-вредните храни и проучванията да се фокусират върху тях. Но у нас това съществува само на хартия. Изкушението да се прилага двоен стандарт към храните по принцип съществува там, където се ползват скъпи съставки. Примерно като какаото в шоколада, което е скъпо и т.н..Повече солено и повече сладко, които много хора намират за вкусни, не означава двоен стандарт.

С тези 1 млн.евро у нас могат да се финансират 5-6 проекта, които да наблюдават за качеството на храната у нас. Преди 2-3 години КЗП кандидатстваха и направиха такова проучване, но тогава още нямаше правната норма, по която да санкционират, но вече има. Но от другите държавни органи като агенцията по храните например, не са кандидатствали.

Само държавни структури могат да кандидатстват за проектите,

с които ще се проверяват храните срещу 1 млн.евро, за гражданските структури не е достъпна. Ние обаче харесваме вредното, защото обичаме да ни е лесно. Важно е как възпитаваме децата си. Държавата не прави национални кампании за рекламиране на здравословното хранене. Вие колко реклами сте виждали на ябълки и колко на чипс? Самите ние обичаме да се движим по линията на най-малкото съпротивление и вместо да мием зеленчуци, посягаме да си вземем за ядене нещо готово. На пазара всеки сам  избира. Но очаквам контролните органи в ЕС да започнат да налагат глоби върху неспазващите правилата. 

Последвайте канала на