Проф. Пламен Павлов: Младите имат много осмислено отношение към свободата и държавността

За нашия национален празник 3-ти март, разговарям с университетския преподавател, известният историк проф. Пламен Павлов. Той е и председател на сдружение, кръг "Будител", който издава едноименно списание, също така е и председател на фондация "Левски". Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март, е националният празник на България от 1991 г. На тази дата е подписан Санстефанският мирен договор за прекратяването на Руско-турската война 1877 – 1878 г..Днес честваме Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г.

За радост или за щастие дискусиите около това дали 3-ти март трябва да е нашият национален празник не секват. Но това означава, че ние не гледаме към миналото като към някаква мъртвородена категория, като на нещо, което няма никакво отношение към нас. А като на предпоставка за нашия собствен живот и за бъдещето на България. Въпросът, разбира се, може да бъде дискутиран, аз не съм някакъв фанатичен защитник на тази дата, но тя не бива да буди крайни емоции и опити за политиканстване в изострена степен и особено наивна русофилия или примитивна русофобия. Събитията са факт, освободителната война е една от многото през 18-19 век, но тя

връща България върху картата на света.

Държавата ни е отсъствала от нея близо 5 века. Всичко това не означава, че трябва да гледаме наивно и безкритично на всичко случило се и да следваме мантрите от времето на комунизма за "вечна дружба", "братски освободители" и т.н., както и да си създаваме комплекси, че едва ли не сме получили свободата си даром, без да имаме никакви заслуги.
Факт е, че тази война е логично продължение на революционната борба в България, на комитетите на Левски и най-вече на Априлското въстание. Без него и масовата гражданска съпричастност в съзнанието на народа, не е можело да има никаква освободителна война. Не бива да забравяме и че не целия български народ получи свобода. Големи части от историческите ни области останаха под османска власт или пък попаднаха под егидата на други държави - Северна Добруджа на Румъния, Поморавието - на Сърбия.

Затова на 3-ти март е важно да се замислим, това е посланието на този ден.

Моите студенти имат щастието да са родени в новото хилядолетие в свободна държава, в която има демокрация, колкото нескопосана и в незрял вид да е в някои отношения. Те са настроени много позитивно настроени към такива дати и е достатъчно да отидем на Шипка, за да видим това, че младите имат много осмислено отношение към свободата и държавността. Не приемам упреците, че младите хора не се интересуват и вълнуват от историческите събития.

В актуалните ни отношения с Русия,

се забелязва известно пренебрежение от страна на техните управници към нас. Доживяхме да чуем например, че Русия била получила своята писменост и букви от Македонските земи и т.н.. Правят се и много спекулации и у нас по темата отношенията ни с Русия, целящи да внушават, че имаме обвързаност с нея. Важно е да се припомня, че някогашната Руска империя и днешната Руска федерация съвсем не са едно и също. И че за нашата свобода загиват много от националностите на някогашната империя, най-много украинци.

Не бива тенденциозно и селективно да се прехвърлят събития от една епоха в друга.

Защото така се получава една ниско качествена пропаганда.
Ние не можем да не сме признателни на руските, украинските и всички други представители на Руската империя, които са пролели кръвта си в България. Но не бива да се забравя и това, че тази империя води война, която е заради нейните собствени интереси. Митовете за дядо Иван и прочее не са състоятелни. Но почит към Юлия Вревская примерно винаги трябва да има. След кървавите погроми у нас по време на Априлското въстание, в Русия има вълна от съпричастност и то от водещи руски интелектуалци като Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Менделеев и др.. Имало е разбира се съчувствие и в други държави, но не бива да се гледа елементарно на отминали исторически събития.
В условия на пандемия, смятам, че

е напълно нормално община Габрово да отмени масовото посещение на Шипка.

Но е хубаво да направят организация да се пускат малки групи до върха, за да не се създава стълпотворение. Проява на лош вкус и неуважение към паметта на загиналите е да се използва 3-ти март за политически пропагандни цели от партиите.
3-ти март за нас трябва да е ден за национален размисъл, за отношението ни към държавността и най-вече да съзнаваме огромната роля на нашите предци за свободата, която имаме. Свободата не ни е дадена даром. Признание дължим на всички, които са ни помогнали, но не и за сметка на нашето национално достойнство. 

Последвайте канала на