Една щастлива детска история

Даниела е на 50 години и работи на две места - в отделения за спешна медицинска помощ. От епидемията насам е една от сестрите на първа линия, които поемат дежурства в COVID-19 отделение. Тя потърси подкрепата ни през лятото на 2020-та година, защото беше силно разтревожена за своето осиновено дете, Петър на 7 г., на който му предстоеше да влезе в 1 клас само след месец, съобщават от фондация "За нашите деца".

Дани винаги е искала да има дете, но така и не е намерила подходящ партньор, с който да създаде семейство. Ето защо преди пет години взима решение да осинови като единствен родител. Така след почти две години чакане, съдбата я среща с Петър - момченце със силно увреден слух, което почти не може да говори. Скоро след осиновяването, детето е подложено на необходимото лечение и започва отново да чува добре, научава се и да говори.

Вземат българско бебе от родителите му в Англия

Трудностите около овладяването на поведението му обаче започват да ескалират - противопоставя се на възрастните, излиза тайно от вкъщи, проявява агресия, не спазва правила и не зачита авторитети. Родителите на Даниела не успяват да ѝ окажат необходимата подкрепа – бабата е в тежко здравословно състояние, а дядото се държи изключително строго с Петър.

Малко преди началото на учебната година, здравословното състояние на дядото рязко се влошава и той внезапно почива. Така ролята на експертите Маргарита Халачлийска и Петя Яначкова от „За нашите деца“ станала още по-ключова за справяне с трудностите на семейството.

Дани имаше нужда от повече емоционална подкрепа, а Пепи от пространство, за да изрази гнева си срещу загубата. Смъртта на дядо му имаше ефект върху него, той започна да се отнася много по-добре със своята баба. След тръгването му на училище обаче, трудностите станаха още повече, а ангажираността на майката в работа, ежедневните мисли за дома, умората и притесненията около поведението на детето не влияеха добре на взаимоотношенията в семейството, разказват специалистите.

Често в работата с осиновители и кандидат-осиновители разговаряме за психологическата възраст на детето – то може да има емоционални потребности, характерни за по-ранна възраст, които има нужда да бъдат разбрани и задоволени. Така подкрепихме Даниела в разпознаването на емоционалните реакции на детето и напасването ѝ към тях. Петър имаше нужда от потвърждение, че тя го обича и че ще остане негова майка, затова „проверяваше“ дали ще бъде отхвърлен като правеше различни пакости и се държеше провокативно. Така постепенно опитите на майката да овладее трудностите в поведението на детето през забележки се превърнаха в старание то да бъде разбрано. Това укрепи връзката между двамата.

Даниела от своя страна защитаваше повече своя син пред учители, обясняваше поведението му и оказваше по-силна подкрепа на детето по подходящ за него начин. Работата на нашия специалист продължи в посока активизиране на ресурсите в семейството и общността. С допълнителната помощ на близки и познати, детето започна да напредва с материала в училище, бабата имаше възможност да се справи със загубата на своя съпруг, а майката усети, че може да разчита на хората около нея.

Основно притеснение за Даниела беше как синът ѝ ще се впише в образователната система. Ние подкрепихме майката да премести момченцето в училище, където има възможност да стане част от по-малка паралелка и да получава индивидуално внимание. За първия учебен ден подарихме на Пепи раничка, на която той много се зарадва. Семейството продължава да получава подкрепа от нашите специалисти при нужда от консултации.

Последвайте канала на