Абе, къде са програмите на партиите?

Защо партиите се бавят и не публикуват своите предизборни програми, идеи, визии за развитието на страната? Не стига, че изобщо не е ясно как ще се гласува в условията на пандемия, ами и нямаме никаква яснота кой какво предлага на предизборната сергия. Каква е актуалната полтическа обстановка у нас преди старта на предизборната кампания идната седмица /4-ти март/ и какви изненади дебнат в нея? Какво искаше да каже премиерът с коментара си, че и по времето на комунизма, и сега, исканията на хората са били едни и същи? Разговарях с с доц. д-р Татяна Буруджиева, политолог, преподавател, бивш депутат от БСП.

Моят прочит на изказването на премиера при визитата му във Видинско тези дни е, че той избра тази метафора, за да подчертае мащабите на строителството у нас, което той следи при обиколките с прословутия си джип. Времената, с които той сравнява все пак са онези, в които започва индустриализацията на България, придвижването на хората от селата в града и т.н.. Предполагам, че това негово изказване ще ни отправи и към програмата на ГЕРБ за един нов етап в развитието на държавата. Спорд мен думите му са адресирани към поколението, което знае и помни развитието на България и преди. И за да подчертае разликата между това, което върши неговата партия, която е на власт, и всички останали.
 
Защо партиите все още не представят публично своите програми,

е един много навременен въпрос. Вероятно защото все още ги пишат, въпреки че знаят, че ще има избори. Дори БСП, които обявиха, че само те били имали програма, не ни я показват. Единствено ДБ през интернет публикува свои откъслечни визии по този или онзи проблем. Няма никаква идея защо партиите се чувстват така изненадани от изборите, при положение, че още от лятото на м.г. се говори за тях. Досега ние, като избиратели, трябваше да сме наясно с техните предложения, изложени в програми.
На тези избори стана ясно, че ще участват почти двойно повече състезатели, отколкото бяха на предишното гласуване за състав на парламента. Дори има организации, които не са получили разрешение за участие и такива, които са заличени. Припомням, че законът вече изисква определено постоянство в явяването на организациите във вота, за да могат да имат такива права за всеки следващ такъв. Т.е., искам хората да са наясно, че за изборите са се регистрирали и формации само заради състезателното право. Както вече знаем,

има и такива, които се регистрират само и само да вземат над 1% и да получат субсидии.

Немалка част от регистрираните участници ще се борят да бъдат представени в парламента. Очаква се ниска избирателна активност и някои се надяват, че по-лесно ще могат да прескочат бариерата. Твърде много са субектите, които са амбицирани да участват в управлението на страната. Това говори за 2 неща. Първо, че залогът на тези избори наистина е правителството, а не толкова влизането в парламента и вероятно това е обосновано с ясната мисъл, че предстои да получаваме твърде много пари от ЕС. Те вече са договорени от това правителство и са сериозен фактор за властта напред. Второ, говори се за бъдещо правителство, което не просто ще е коалиционно, а ще е съставено от твърде много партии - до 6 може би. 

Социологическите данни показват, че

70 на сто не вярват на партиите на статуквото, обаче пак щели да гласуват за тях.

Това не е нито социологически, нито електорален феномен. Тук имаме огромно разминаване. 70 на сто от хората в анкетите казват, че не вярват на нито един от политиците, политиката, партиите въобще, което е много дълбинен проблем у нас. Хората искат промяна. Но всички те си я представят по много различни начини, разни са и политиците, на които биха гласували доверие за осъществяването й. Няма ясно очертана алтернатива. Не трябва да се пренебрегва и консерватизма на повечето българи, които разбират, че както ние, така и светът, е в тежка икономическа, социална и здравословна ситуация, от която трябва някак да се излиза. Хората не просто искат промяна, те се питат: кой ще я направи така, че най-малко да се стресират и да не излязат от своята зона на комфорт.

Доц. д-р Татяна Буруджиева пред novini.bg: Избирателите вече не вярват на сълзите на политици
Кампанията ще е много различна, какъвто е и входът към нея. Партиите трябва да призовават хората към по-активно гласуване, за да има повече политически плурализъм. А политиците не бива да правят агресивни кампании, да насаждат страх, защото това няма да им донесе никакви положителни резултати - доказано е.
Колкото до това, че председателката на БСП Корнелия НиноваКорнелия Нинова е български политик от БСП, член на Парламентарната група на Коалиция за има към мен съдебни претенции за изказано от мен коментарно, свободно мнение, и поисканите от нея запори на мое имущество, ще се въздържа сега да кажа друго, освен че ще сезирам всички европейски институции за проблема.

Последвайте канала на