Лека полека…

А сега ще обясня защо е опасно „различните“ да се страхуват да бъдат себе си.

Затварям скобата.

Изключително грозно и неприятно е, че от съседни на нас държави се обръщат към нас, залепвайки „фашисти“ към името ни. Да, да – сещате се за кои съседи говоря – македонците.

Искам да отворя малка скоба тук, за да си уточним откъде идват най-силните крясъци срещу „различните“.

Друг пример: 35-годишният Ралф Шорти, бивш щатски сенатор, републиканец (консерватор), семеен човек, пропагандира „семейни ценности“, хванат от полицията в Оклахома в хотелска стая с непълнолетен – 17-годишен, нает като мъжка проститутка.

НО…

Нивото… нивото… Много неща се обясняват с нивото на мат‘ряла.

Съвсем наскоро професор Чирков почина… извинявайте, но да наричате с такива думи, расистки епитети и сравнения човека, който докара съвременната медицина в България…

Така че доводи от типа: „те я разпространяват“, „ние се борим срещу разпространението“ и така нататък просто са нелепи от научна гледна точка. Значи си говорим чисто и просто за страх и омраза.

Така, първо трябва да отбележим, че случат с унгарския евродепутат Йозеф Сайер, от партията на Орбан, е само капка в морето от подобни случаи по света. (Правете си заключения, съответно, за България)

Точно както и „различните“ си ги имаше, но се криеха. И все още се крият прекалено много, някои дори се маскират като семейни мъже и жени.

… ако им се забранява да бъдат каквито са, на който и да е – ако му се забранява да бъде какъвто е (тук НЕ СЕ включват криминалните девиантни поведения), то той може да стане потенциално опасен, заради натрупаната фрустрация. Например: да стане нахъсан и агресивен политик, който кове опасни закони и спъва демокрацията. Звучи ли ви познато?

Или да стане отвратителен човек, който да пребива от бой жена си (която мрази, защото е жена) и детето си (което не е искал да има, но обществото му е наложило). Както вече уточнихме, светът е пълен с „менте“-консерватори, които грубо нарушават собственото си кредо. Гейове, които крещят анти-гей пропаганда. Откъде мислите се е пръкнал тоя феномен?

Така че – хайде да се успокоим малко и да не се плашим от розови човечета, от роми, малцинства, бежанци и Торбалани. Имаме си истински проблеми за решаване, нека не прибавяме и пълзящия фашизъм към тях. Не мисля, че имаме ресурса да се справим с една фашистка пандемия.

Аз, ако съм на мястото на човек от техния етнос, няма да се чувствам добре и няма да питая много любов към мнозинството. А иначе вие си говорете за „интеграция“, колкото искате – да… в нея има много „инвестиции“ за прибиране по джобовете.

България се отвори за света, тук дойдоха хора с различен цвят на кожата и се оказа, че всъщност расизмът е спял дълбоко. И се събуди. По време на режима – много хора казват – че не е имало хомосексуални. На което аз казвам: Глупости. Просто ги е било страх да се покажат. Както имаше и луди, скрити по институциите (не лекувани! Скрити от погледа, да умрат далеч), както имаше престъпления, просто медиите не ги отразяваха. Правих си сравнение миналата година от „криминалната страница“ на един стар брой на „Работническо дело“, в който централно място беше една разбита будка (подчертава се като голямо престъпление, сякаш „връх в криминалния живот“), докато по същото време сводка на МВР (вече разсекретена, може да се намери дори в интернет) изброява хиляди обири, нападения, изнасилвания, дори убийства – на годишна база.

Вчера под материал, посветен на насилие над транссексуални хора, се появяват хвалебствени коментари, хвалещи насилниците. Реторика, която добре ни е позната: жертвата сама си е виновна. И още по-страшното и по-далеч отиващото внушение, че жертвите – сами по себе си – представляват „престъпници“ заради различната си ориентация. И че това е „справедливо“ възмездие.

Докато събирах информация за този материал, се натъкнах на още безброй случаи – много повече, отколкото първоначално предполагах, че съществуват, свързани с консерватори, които насаждат крайно-дясна политика и техните „забавления“, противоречащи на онова, което самите те пропагандират. Не мога да кажа, че съм се изненадал обаче. В Wikipedia дори има списък на политическите секс-скандали. Доста неприятно четиво, честно казано.

Дори управлението (което и да е, когато и да е то) да не симпатизира на идеологията, масата от хора, водени от кой знае какви подбуди, могат да лепнат грозно петно на държавата и да направят диалога със съседите много труден, защото ще им сервират на тепсия доказателства за крайно дясно (разбирай – фашистки уклон) настроение сред мнозинството. После положението ще е „върви доказвай, че нямаш сестра“.

Друг пример: Джон Е. Станард, американски политик, баща на три деца, републиканец (консерватор), семеен човек, защитник на семейните ценности, прокарал законодателни текстове за ограничаване на проституцията в страната, хванат с проститутка, два пъти.

И тук вече идва ред на държавата да се намеси, но не само в лицето на единия Министерски съвет, да речем или най-големи институции (макар че е добро начало), но и в лицето на всяка една държавна институция на тази територия, да следи, разпознава и моментално да спира езика на омразата. Не става полицаи и прокурори да наричат ромите „мангали“ и после да се чудим защо в малцинството няма уважение към закона и реда.

Има обаче две неща по темата, а именно: 1. Те не са прави, България не е била фашистка държава, колкото и да се изопачава историята от комунисти и пропагандатори, и предатели. Не, не е въпрос на „тълкуване“, България просто не е била фашистка държава. 2. За съжаление, ако не внимаваме, България може да се превърне във фашистка държава в бъдеще. Това тук е поредното предупреждение. Не го пренебрегвайте.

Йозеф Сайер е известен с анти-гей реториката си, която е подпалвала омраза към гей обществото в Унгария, той е съавтор и на текстовете в Конституцията, които намаляват правата на ЛГБТ общността. Напомням, че най-сериозното ограничаване на подобни права през ХХ век идва не от другаде, а именно от Нацистката партия на Германия. Не правя пряко сравнение, а предупреждавам, че и тогава всичко е започнало „от далеч“ и никой не ги е вземал много на сериозно. Пък после…

Как от това нашите дядовци и баби да спасят еврейското население на страната ни… стигнахме до ежедневна употреба на думата „евреин“ в негативен смисъл?! Как от толерантни хора, на които просто не им пукаше за различията (толкова бяхме „над нещата“… или поне си мислехме така, признавам си – аз си мислех така), стигнахме до ежедневното сравняване на ромите с нещо лошо; и думички като „мангалите“, сложени в изречения от ежедневието ни, когато дори описваме места: „Ей там, до ма*галите, като свиеш вляво, до склада…“

Консервативните казват, че „гейщината“ е опасна, защото се предава чрез гледане. Не е вярно. Колкото да и да виждаш гейове, ако си си хетеросексуален, няма да се изкушиш да „пробваш“, просто няма. Ако се изкушиш, значи си от… да го кажем така: от техния отбор – по начало.

Много пъти съм говорил за фалша при консерватизма на „консерваторите“ и патриотизма на „патриотите“. Казвам го, защото това са двете най-силни движещи сили – консерватизмът и патриотизмът – в платформите на фалшивите герои, които манипулират хората, за да ги увлекат в лоното на крайно-дясната политика.

Те са използвачи. Те много добре са си научили урока по история, за разлика от повечето от нас. И те много добре са усвоили вече изпитани техники. Грабват недоволните и бедните, като им обещават разгром на враговете. А когато няма врагове, им измислят. Обикновено – още по-бедни от тях, маргинализирани и най-вече беззащитни групи. На чисто биологично ниво човек е свикнал да мрази и да се пази от „различните“. Не можеш да се бориш с биологията и социалната антропология, какво да се прави… Но и не е ОК да се възползваш от тях за мръсни цели.

Това става най-вече като си затваряме очите срещу агресията и насилието. Това става, като се правим, че „нищо страшно“ не се е случило, когато някой проявява агресия и насилие, когато се правим, че не е наша работа, когато смятаме, че не трябва да се месим.