Психологът Елка Божкова: Ковид кризата влоши невротичните и психотичните разстройства

  • 09 октомври 2020 20:34

  • 3136
  • 0
Психологът Елка Божкова: Ковид кризата влоши невротичните и психотичните разстройства
© личен архив и pixabay

В събота на 10 октомври е Световният ден на психичното здраве. Според данните на Световната здравна организация над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Какво е психичното здраве на нас, българите, през тревожната 2020 година, в условията на пандемия, икономически и политически сътресения, какви са най-честите психичнии заболявания и с др. актуални въпроси по темата - потърсих експертното мнение на Елка Божкова, клиничен психолог в УМБАЛ "Александровска", автор на книгата "Истината за психичните болести".

"Психичните разстройства съпътстват човечеството във всички времена и страни. Естествено, в период на големи катастрофални събития - пандемии, войни - или непосредствено след тях, разпространението и проявленията на тези състояния се увеличават.
Най-общо нарушенията в психичното здраве са в две големи групи. Те преди се наричаха „неврози” и „психози”, а сега, съответно - „чести” и „тежки” психични разстройства.

При първата група - относително леки, но широко разпространени състояния 

- под влияние на житейските събития, конфлити и травми, хората могат да имат необосновани страхове, панически атаки, натрапливи и хипохондрични мисли, потиснато настроение, изострено чувство за вина, телесни симптоми без телесна болест (задушаване, треперене, сърцебиене, болки и много други), фобии, зависимости, хранителни разстройства и т.н.. Няма човек, който да е предпазен от такива реакции, особено когато причината за тях е достатъчно тежка. Лечение - чрез психоанализа и/или антидепресанти, е необходимо, когато симптомите започнат да управляват ежедневието на човека, а работата, приятелствата, семейството и забавленията останат на заден план. Дали ще се стигне дотам, зависи  и от устойчивостта на личността и капацитета за справяне с трудности, които се формират не само на биологична основа, но и с решаващото участие на семейството и преживения опит и могат да бъдат цел на психотерапевтично въздействие.  

В другата група са психотичните разстройства - шизофрения и др., 

при които по време на болестен епизод откъсването от реалността е значително и човекът не разбира и не отговаря за постъпките си. Психозите могат да бъдат много тежки, но за щастие не са толкова разпространени. Само при тях има халюцинации, налудни мисли, отказ от лечение, трайно инвалидизиране (което в повечето случаи може да се избегне). Събитията от реалния свят могат да отключат или да повлияят съдържанието на психотичните епизоди, но не са основна причина за тях; биологичните фактори и медикаментозната терапия в този случай не могат да се пренебрегнат. Но всички шансове се запазват – при правилно и достатъчно лечение (биологично, психологично и социално), дори човекът с шизофрения може да работи, да има семейство и приятели, да изглежда психично здрав и да се вписва сред околните.  


В последните години, а може би и 1-2 десетилетия, 

сред българите се затвърждава мнението, че психичното ни здраве е все по-увредено, 

а отклоненията от него стават все по-масови и по-тежки. Специалистите са скептични към тези твърдения, защото познават опита от други страни и от минали времена. Преди повече от 100 г. Зигмунд Фройд е установил, че всички сме поне невротици. Описаният от него защитен механизъм „изтласкване“ обяснява, как ние прогонваме от съзнанието си информацията, която ни плаши, натъжава или засрамва. И това стои в основата както на бягството от реалността, което се проявява чрез невроза или психоза, така и на всеобщото неразбиране и неадекватно отношение към психичните разстройства и лечението им. И към потърпевшите, които никога не са били малък процент от нас. И към инвестирането в психично здраве.
За съжаление, 

лечението и рехабилитацията на психичните разстройства в България нито са толкова достъпни, 

колкото е необходимо, нито се провеждат в достатъчен обем. Имаме лекарствата, които се ползват и по света. В София и някои други градове вече има психоаналитици, преди 1 г. излезе сборникът „Психоанализа в България: тук и сега“. Развиват се и други психотерапевтични школи, но Здравната каса засега не заплаща такива услуги. А що се отнася до психосоциалната рехабилитация, без която лечението на психозите се проваля, ще споменем само, че в София има 2-3 дневни центъра с по 25 места и ще оставим на вас да прецените защо успехът на психиатрията изглежда така, погледнат от улицата или от медиите. Сега надеждите ни са насочени към новата „Национална стратегия“1, публикувана от Министерство на здравеопазването за обществено обсъждане, в която се признава този „несъразмерен акцент върху фармакологичните интервенции“, както и хроничният проблем с персонала в здравеопазването, допълнен тук и със „сериозен дисбаланс между отделните професионалисти – психиатри, социални работници, психолози, медицински сестри, санитари и друг персонал. На практика в системата доминират лекарите, като останалият персонал е недостатъчен за сформиране на мултидисциплинарни екипи.“  

Човешкият мозък не е способен да възприема света обективно

Какво ни донесе Ковид-19?

Според широко разпространено сред специалистите мнение, залегнало и в теорията, големите обществени кризи и трудните времена увеличават случаите на леките психични разстройства, докато тежките остават относително постоянен процент. Пандемията от коронавирус през 2020 г. ни даде възможност да натрупаме собствени впечатления по въпроса. Срещнахме се с много пациенти, които за пръв път търсят помощ от психолог или психиатър. Видяхме повече тревожни разстройства със задух и други симптоми, имитиращи Ковид-19, повече хипохондрични мисли и ненужни изследвания, повече параноя в различните конспиративни теории, повече семейно насилие и зависимости, предизвикани от затварянето. Фанатично следване на мерките и страх най-вече у хората с болни или възрастни майки, и неразумно отричане на опасността при тези, които имат застрашен бизнес или драстично обедняване. 

Защо тази пандемия засегна по-силно психичното ни здраве? 

Когато има една заплаха, човек се мобилизира да се справи с нея и дори може да се чувства по-добре. И да усети психичното напрежение, чак когато опасността отмине. В случая, обаче, имахме две заплахи, които действат в противоположни посоки – страхът от болестта и смъртта, който ни кара да се затворим вкъщи, и страхът от обедняване и глад, който ни притиска да ходим на работа и да се излагаме на риск от заразяване. И ако си спомним хипотезата за „Double bind“ като причина за шизофрения2 на Грегъри Бейтсън и Джей Хейли от института в Пало Алто, САЩ, според която болестта се заражда от получаването (в ранното детство) на силни противоречиви послания от източник, който не може да бъде пренебрегнат, можем да предположим защо в резултат на Ковид-кризата се влошиха и невротичните, и психотичните разстройства. 
Но най-после важността на психичното здраве достигна до повече хора. Разбрахме колко сме уязвими, разбрахме, че понякога трябва да спазваме лекарските предписания, за да пазим другите.
Може би тази година, най-после, „Световен ден на психичното здраве“ не е куха фраза и достига до всички, понеже така или иначе сме поне невротици.

Аделина Делийска
3136 0

Свързани новини

Водещи новини