Ако пожарникарите бяха като даскалите в детските градини?!

Признавам, че никога не съм разбирала по силата на какви предимства заетите в сферата на образованието ползват по 2-3 месеца годишни ваканции, осигурявани и плащани от общите ни пари в хазната.

За интелектуалното, образователното и познавателното равнище на повечето в тази област, дори не ми се отваря дума. Достатъчно е да се види примерно в кои специалности в СУ да речем се влиза с най-нисък бал.

Но да се върнем на работната среща, която се състоя в Столична община по темата за „царските” отпуски в ресора.

Та на тази въпросна среща шефовете на детските заведения се възпротивиха да си заработват месечните заплати за цялата година и настояха да си отмарят по досегашния порочен, циничен начин поне по 2 месеца през лятото.

Да не споменавам, че някои – повечето, не спазват стриктно работното си време, което, ако е до 19 часа, те изискват родителите да си вземат децата в делничен ден най-късно до 17 часа!

Като искате да си почивате по 2-3 месеца през лятото, но да си получавате вече актуализираните доволно заплати от нашите пари, кой ще ви ги изработи, по дяволите?

Ако родителите трябва да напуснат работа, защото няма да има кой да се грижи за децата им, няма ли опасност да фалирате икономиката въобще, заради безмерната ви безотговорност и нахалност?

Ами, ако пожарникарите, докторите и всички останали важни за живота и здравето ни специалисти се заинатят и решат да не работят през лятото, защото са много уморени и изтощени, какво очаквате да се случи?!

Но вината не е само ваша. А и на всички, на цялото общество, че търпим безобразия от всякакъв вид. Най-виновен е този, който ще ви позволи да продължавате да ръфате лакомо от зелника.

Възмутително нагло и нахално е искането на работещите в детските градини в София да не работели през лятото. Ако висшите чиновници в образователното министерство допуснат това безобразие, то напразно ядат парите ни.

Искането на директорите на тези заведения ясно показва една тенденция, за която лично аз от доста време пиша и алармирам – че децата на България не са ценност в тези обществени заведения, че там не ги гледат добре, че умишлено ги разболяват и че не им пука за бъдещето на България, а само да си получават месечните заплати, част от които плащаме всички ние, работещите и хрантутещите всякакви паразити на държавните и общинските хранилки.

Впрочем, всеки който има малко дете в обкръжението си е наясно, че „госпожите” се грижат да не се претоварват с работа и в останалите дни от годината. Преди всеки национален празник в календара, те започват активни преговори с родителите да си осигурят възможност някой да поеме децата, защото те пак трябвало да си почиват.