Има ли дискриминация към инвалидите или да!

Дали има дискриманиця към инвалидите и социално слабите хора - всеки може сам да си отговори, въз основа на съществуващите данни в публичното пространство. Комисията за защита от дискриминация също, ако иска може да се произнесе по тези проблеми, защото нейното съществуване е обосновано с проблемите на тези българи. И е жалко, че КЗД не обича да участва в публични разговори по тези важни проблеми за едно болно общество, каквото е нашето. Така създава впечатление за синекурна дейност, без която категорично можем.

Темата за отношението на различните институции у нас към хората в неравностойно положение, е много дълга и обтекаема. Като във всяко не богато общество и у нас трудно и непълноценно се работи в този важен за всеки човек сектор. Но тук конкретно ми се иска да се спрем върху половинчатата работа на нашите институции по повод на инвалидите и тяхната категоризация в ТЕЛК, от която зависи пенсията, с която тези ощетени от Бога и човека близо 5000 души, поминуват. Ще си позволя да припомня думите на един от членовете на КЗД  - Петър Кичашки, който неотдавна обяви публично, че ТЕЛК-овете трябва да умрат, за да живеят инвалидите.

Пациенти в Кърджалийско чакат с години ТЕЛК решенията си

Какво се случи по време на пандемията след поредни нормативни кърпежи?

До 30 септември бе удължен срокът за валидност на експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност - вид и степен на увреждане. ОБАЧЕ - не е предвидена отсрочка за решения, чийто срок е изтекъл след 13 май . Така тези хора в неравностойно положение са поставени в ситуация да получават непълната си пенсия, освен ако не се втурнат да обикалят болничните заведения, да висят по опашки и да се излагат на риск да се заразят с коронавирус, докато си подготвят документацията за пред ТЕЛК. Комисията вече ги успокоява, че ще им прегледа събраните анали без да изисква тяхното присъствие на място. И Слава Богу, защото голяма част от тези хора са напълно неподвижни и транспортирането им до която и да е институция си е проблем за близките и болния.
Сегашната ситуация, в която са поставени инвалидите, ме подсеща за един много грозен случай от преди години, която пък лавинообразно поражда поне още един важен въпрос - 

защо е нужно доказано инвалидизиран човек всяка година да изготвя нови документи 

за пред чиновниците и докторите в разните ведомства и комисии, които хрантутим? Нима очакват необратимо болните да оздравеят, неподвижните да проходят и т.н.?! Това е огромен цинизъм и обида.
Случаят, който ще разкажа за илюстрация е свързан с големия български режисьор Крикор Азарян, чийто син приживе бе напълно неподвижен, вследствие на тежка болест. Всяка година обаче чиновниците от някогашните военни отдели към район Триадица в столицата принуждаваха големия режисьор да води своето несретно дете на място в канцелариите, за да доказва...какво?! Това безобразие се е запечатало завинаги в ума ми. То показва опитите да бъде унизяван един мнооого висок човек, талант, който винаги ще се помни. Не си спомням обаче имената нито на тези чиновници, които бяха създали това ненормално нормативно изискване, нито пък онези, които с охота го прилагаха. Дано това никога повече не се повтори! Дано и тези, които овластяваме най-после измислят как да защитят инвалидите от дискриминация.

Последвайте канала на