Адв. Свилен Овчаров пред novini.bg: Не пазим гората, а мафията и бракониерите

Адв. Свилен Овчаров е популярен специалист по екологично право, той пише в блога на “Зелените адвокати” и е активист на “Зелено движение”. След последните тревожни сигнали за сеч на голо в горите край Велека през тази седмица, го потърсих за коментар на въпросите: през коя "врата" в Закона за горите се промушват нарушителите, та продължава да се сече на голо в гори на  Родопите, Странджа и др.?  Защо липсва ефективен контрол? Какъв прагматичен съвет би дал на институциите - как тази "врата" може да се затвори?

"Душманското бастисване на българските гори се извършва от дърводобивните фирми - само те имат възможност да изнасят огромни количества дървени трупи с големи камиони. Малките бракониери, дето “крадат” дърва от гората, те колко могат да изнесат? - една каруца им е капацитетът и това е. Колко кубика събира една циганска каручка? И колко събира един камион с ремарке, при това претоварен? Защото в “проблемните райони” (Странджа, Зап. Родопи) туристите непрекъснато снимат претоварени камиони, камиони, които видимо са “легнали” върху осите си, камиони, на които окачването им е “клекнало”. 
Много снимки на такива “клекнали” камиони с ремаркета, претоварени с дебели трупи, може да видите в групата във ФБ: "Да запазим горите". За всяка една снимка е подаден сигнал до ИАГ /Изпълнителна агенция по горите/. Санкционирани почти няма. 

Как обаче дърводобивните фирми се “измъкват” от проверките на ИАГ и на местните ДГС /Държавни горски стопанства/? 

Защото, едно е да прекараш камила през иглени уши, съвсем друго е да прекараш през иглени уши огромен ТИР с ремарке, претоварен с трупи. 
На практика, контролните органи на ИАГ и ДГС не са заплаха за дърводобивните фирми, защото системата е пробита. За Бога, за дърводобивните фирми много по-опасни са проверките на КАТ и ДАИ, защото камионите им са претоварени, заплашват безопасността на движението и нарушават ЗДвП /Закон за движение по пътищата/. 

Бракониерството на дърводобивниците бива два типа: 

1.) Сеч “в повече” от разрешеното, това е първият тип - тук дърводобивната фирма носи вина, налице е нарушение, и то подлежи на “хващане” от ДГС като се сравнят разрешените кубици в превозния билет и реално изнасяните с камионите на съответната фирма. Тук контрол в системата на ИАГ е възможен. Всички санкции у нас са налагани по тази точка. 

2.) Сеч в рамките на позволителното, обаче често на терен дървесината не съществува… . Какво правим тогава?! Дърводобивната фирма си е заплатила таксата за кубиците, разрешени й за отсичане в позволителното и записани в превозния билет. Отиват работниците на място - дървета няма толкова посочения подотдел! Опа, проблем... По този начин системата на ИАГ зорлем принуждава дърводобивните фирми да секат повече от позволеното в даден подоотдел, или пък да “крадат” дървесина от съседни подотдели в района, за които нямат позволително. Или казано на прост език - 

ИАГ стмулира дърводобивните фирми, направо ги принуждава да станат бракониери, малко по малко. 

Защото хората са си платили такси, имат разходи за работници, гориво, техника, транспорт - и ако не изнесат достатъчно кубици за деня, ами те са на загуба. 
Тук контрол от ДГС е много, много труден - защото при проверка горските виждат в камиона толкова кубика, колкото са записани в позволителното и превозния билет. Могат евентуално да “хванат” сеч от съседен подотдел, обаче за целта трябва същият ден горските да са на терен навсякъде, където се сече, а това е много трудно и скъпо, те просто нямат толкова горски инспектори, джипове и гориво. А сега нека видим какво става, когато дърводобивната фирма сече по-голям процент от наличинте дървета в същият подотдел, обаче броят кубици в позволителното съвпада? Когато процентът е надвишен, сечта вече от подборна започва да става “гола” сеч, или сеч “на котли". Обаче кубиците в позволителното съвпадат. Това вече е напълно невъзможно да бъде хванато. 

Инвентаризацията: 
Как се получава това разминаване? Как така се издават позволителни за повече кубици от наличните на терен? 

Отговорът се крие във фалшивите инвентаризации на дървесната маса в българските гори. 
Това са едни кубици дървесина само “на книга”, изчислявани с теоретични модели по математически формули за “прираст” на дърветата за единица време. Никой обаче не посещава на място съответните горски масиви да види има ли ги, няма ли ги тия кубици. 
Ами те може да са намалели, поради болест… . Може да са намалели, поради бракониерство… . За момента в нормативите на ИАГ просто няма вариант това да бъде отразено - водят се едни кубици на хартия, и не само се водят, но и ежегодно се пише тяхното “увеличаване”, сиреч прирастът на гората. 
Наредбата за инвентарицации в горите (в чл. 3) постановява инвентаризациите да се извършват веднъж на 10 години. Нито повече, нито по-малко. Междинни проверки не са предвидени, направо са забранени. Само при пожар или друго бедствие са възможни междинни проверки. Обаче при болест по горите, при суша, при бракониерство - междинни проверки и актуализация на инвентаризацията се забранява. 
Отделно, няма предвидени преброяване на терен като се прави инвентаризацията. ИАГ не задължава проектантските фирми, които правят проектите за инвентаризации и ЛУП, да посещават горските масиви, които описват. Нито пък контролната комисия ходи на терен, като провярава предложението на проектантската фирма. 

Контролната проверка на ИАГ е отново на теоретични принципи. 

Правят се извадкови контролни проверки по изключително неефективен начин, който не върши никаква работа. Например, ако в тия "извадкови" 10 дка  от нашия пример се установят неточности и "стъкмистика" за 4 от тях, очаквате това да покаже 40% неточност на цялата предложена инвентаризация. А при такава висока неточност, цялата инвентаризация трябва да се пише сбъркана и да не се приеме от ИАГ, нали? Звучи разумно, нали така? Ами, не сте познали. Вместо това, ИАГ кара проектанта да повтори инвентаризацията само за тия сбъркани 4 дка, или за 0,4% от предложената инвентаризация въпреки, че контролната проверка на извадката показва 40% грешка. Това е практиката. Вместо да се върне цялата инвентаризация за цялостно преправяне, се изисква корекция само на установените пропуски. При 40% грешка и стъкмистика в нашия пример - ИАГ постановява само 0,4% поправка. Съжаляваме, но това е положението.
Значи, на терен гората намалява. На хартия ежегодно се увеличава. Отчитаме увеличаване на българския  дървесен ресурс, за поколения напред, че даже пред Парламента се хвалим затова, обаче за нашите деца гора няма да остане. 

Моят съвет няма да бъде прагматичен, а юридически - ИАГ моментално трябва да си подобрят нормативната база. 

При това не се налага промяна на Закона за горите - достатъчно е МЗХ и ИАГ да си оправят Наредбата за инвентаризациите. Това е подзаконов акт, шефът на ИАГ може сам да си измени тази наредба. Но не го прави. 
Трябва незабавно да предвидят по-кратък период на инвентаризации на горите. Десет години промеждутък са твърде много. 
Трябва да се актуализира по-често държавната статистика затова колко горски ресурс имаме тук или там. При това не само след пожари, ами и след сушава година, след бракониерство, след болест и вредители. 
Чисто прагматично, трябва да въведат използването на спътникови снимки и аерофотография. Например, в ДФЗ /Държавен фонд земеделие/ как ги използват, когато проверяват декарите площи с посеви или пасища? Това се прави с цел изплащането на евро-субсидиите за декар. Ами нека да видим ДФЗ към кое министерство са? Към Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/. А пък ИАГ и горите към кое министерство са - към същото. След като ДФЗ може да ползва сателитни и самолетни снимки, значи и ИАГ може да ги ползва. Все пак, става дума за българската гора, един изключително ценен ресурс и за икономиката, и за природата - гората дава чист въздух, дава питейна вода, тя е ресурс за туризъм и за много, много неща. За целта трябва да предвидят използване на сателитни и самолетни снимки в Наредбата за инвентаризацията в горите. 
На практика ИАГ правят точно обратното - сега са решили да ограничат посещенията на туристи в горските масиви, за да не могат туристите до докладват бракониерството на приятелските на ДПС дърводобивни фирми. Ето вижте тук какво са намислили за Бургаска област и Странджа. Значи, няма да гонят бракониерите, ами ще гонят туристите, за да не подават те сигнали. Не пазим гората. Пазим мафията. 

Последвайте канала на