Политологът Теодора Йовчева: Тоталитарното минало възпира българина от много радикални решения

По думите ѝ тоталитарното минало възпира българина от много радикални решения и движения, които виждаме в западния свят.

Доверието в институциите в България е изключително крехко. Случаят със Сияна повдига въпроса стимулираме ли гражданското общество да подава сигнали, когато гражданите не виждат резултат от тях или напротив – ще настъпи по-голямо отчуждение от институциите и вече дори няма да има стимул на гражданите да подават сигнали и ще се премине към протести. За мен този протест е много сходен с протеста след насилието над Дебора. И в двата случая става дума за проблеми, които отдавна са коментирани в обществото. Когато жертвите са на много крехка възраст сякаш предизвиква емпатия в повечето от нас, които можем да се поставим или на мястото на жертвата или на мястото на родителите на жертвата и тази емпатия сплотява обществото, катализирана от бездействието на институциите. Това заяви политологът Теодора Йовчева в предаването „Панорама” по БНТ.

Партиите не са поканени от 2020 г. Отчуждението от партийността в България е изключително високо. Около 11% от хората заявяват доверие в партиите, като организации. Като цяло българското общество декларира много ниска степен на доверие в организирани форми на живот, като профсъюзи, партии и т.н., обясни тя.

Протестите в Сърбия са по-различни от тези в България. В Сърбия има доста стабилно дълго управление, което е породило напрежение. Случилото се в Нови Сад с искрата, която е подпалила тлеещото напрежение. В България в последните години има политическа нестабилност и няма условия за такава масовост на протеста. Сякаш в България, когато протестът е по-целенасочен е по-вероятно да постигне исканията си в сектора, а големите протести, които засягат цялостна реформа на системата, не постигнаха непосредствен резултат, посочи Йовчева.

Проблемите се замитат под килима, но те могат да бъдат решени от мнозинството. Опозицията може да ги постави на дневен ред, но възможността да се приеме даден закон е отговорност на мнозинството. Вотовете на недоверие сякаш все повече започват да се обезсмислят, особено в настоящият парламент, в който „Възраждане” заявиха, че постоянно ще внасят вотове на недоверие – това е несериозно. За мен тези вотове на недоверие по-скоро целят да определят опозицията като такава, отколкото да инициират разговори по темите, по които се внасят, заяви политологът.