Моят расизъм

15 юни 2020 13:17
2621
0

Роден съм и живея в „бяла“ държава.

В моето детство „негрите“ се пишеха без кавички, както и бяла държава. Негри почти нямаше. Стотина студенти, дошли по партийна линия да учат в някои от нашите вузове и дотам. Когато минаваше негър по улицата ние се обръщахме след него. Не заради някакъв расизъм, а от чисто детско любопитство. Негрите се смееха, говореха на развален български език и ни позволяваха да ги пипаме по хиперкъдравата коса.
В квартала си имах и приятел негър - Пол. Не си спомням от къде беше. Някъде от черна Африка. Учеше медицина и не преставаше да се оплаква колко е трудно. Това нас, децата, не ни интересуваше особено. Имахме си наш, детски живот и се придържахме към него.
Търсихме негъра за всеки мач. Викахме му под прозорците. Пол се показваше, хилеше се и идваше да рита топка с нас. Да му се чуди човек на акъла – двадесет и кусур годишен мъж да търчи на поляната зад блока с дечурлигата.
Всички викахме на Пол - Пол или Пол негъра или само негъра. Всеки искаше негъра да е от неговия отбор, защото беше с десетина години по-голям, пък и много добър играч. Вкарваше голове, не беше груб. Разбираше я играта. Смееше се на глупавите ни детски шеги. Въобще в нашите очи Пол негъра беше пич, а също така и представител на всички негри по земята. Никой не изпитваше лоши чувства към Пол. И повярвайте, със сърцата си знаехме, че и той към нас.

Сблъсъци между крайнодесни протестиращи и полиция на площад "Трафалгар" в Лондон
От момичетата в класа знаех за бащата на Пипи дългото чорапче (това е момичешка книга и не беше много яко момчетата да я четат, но темата за половете ще оставим за по-натам), та, бащата на Пипи е негърски крал. Никой не гъргореше от гняв пред този факт. По-късно разбрах, че Борнео не е точно в Африка но и това е друга тема. „Негърчета“ се продаваха в сладкарниците, а когато в някой филм някой кажеше „негър“, всички разбираха смисъла на думата и никой, ама никой не намираше в нея втори план.
Всички знаехме, че в миналото негрите са били улавяни в Африка и карани в Америка като роби. Въпреки, че живеехме в развит социализъм нямам никакъв спомен този факт да беше използван за идеологическа война със загниващия капитализъм. Знаехме, че в Америка това вече не се случва, и в детските ни глави това беше достатъчно. Дори по някакъв начин съчувствахме на негрите от едно време, защото до преди стотина години и ние сме били роби в една друга империя. Също друга тема, но така беше! Това го учехме в училище под строгите погледи от портретите на Ботев, Левски и Хаджи Димитър. Но и нашето робство беше свършило и това беше най-важното.

Десетки арестувани след протестите в Атланта заради застреляния от полицията афроамериканец
   Днес откривам, че съм расист. Тъъъънко и полека ми се вменява вина, че съм бял. При мен няма как да стане, но тази преднамерена глупост при по-новите поколения може и да прихване. Използвам език на омразата, не уважавам човешките различия и не давам дължимия приоритет на етносите. Честно казано – точно така е. Защото аз не съм живял в тези различия и животът ми не е минал в расови противоречия.
Дразня се, когато темата за расизма се сее по нашите ниви, където такъв бурен никога не е никнел. Но още повече се дразня на идиотията, в която живеем. По-тъжното е, че тя тепърва се разраства, и е сътворена и се подкрепя от нерасистите.
   На нерасистите ще кажа, че въобще няма да си решат проблемите със забраняване на филми и книги, в които се говори за робство или негри. Защото робство в Америка е имало, а негри винаги ще има. Историята няма как да се промени. Негрите могат да се наричат и розови пеликани, ако така предпочитате, но това няма да промени вида и същността им. А и се съмнявам, че ще изтрие родовата им памет. Затова уважаеми нерасисти, помислете как да си харчите парите по такъв начин, че мисията ви да има успех. Защото така, както я карате, ще има само гняв. Гняв отвсякъде.
   А когато стане въпрос за негри и днес аз се сещам за Пол негъра, и за това как тичахме на поляната зад блока. А след мачлето всички ходехме да пием вода от една външна чешма. И Пол негъра пиеше с нас и никой не се гнусеше.
   Защото на никой все още не беше вменено, че трябва да се гнуси.

В горният текст е използвана думата „негър“ 22 пъти. И нито веднъж с неуважение. За което се подписвам. А Пол негъра май беше от Сиера Леоне, но не гарантирам. 23!