Няма море за вас, нещастници!

Бедни нещастници! Не разбрахте ли, че това море не е за вас? Еко ли сте, био ли сте или просто сте скъсани с парите не знам, но средната класа в тази страна вече има изисквания.
Благодаря на родния туризъм, че прави всичко възможно ние, данъкоплатците да се чувстваме добре.
Като отида на почивка искам да се отпусна. Как, си е моя работа.
Запомнете - природата не е ваша. Как на кого е, бе нещастници? На мен! Имам нотариален акт за цялата шибана природа. Зад мен седят закони, институции и какво ли още не. Ще правя с природата каквото си искам, и всичко ще се нарича по един начин – облагородяване.
Ако искам природа - ще имам природа, ако не искам – няма природа. Нарича се частна собственост. Точка и да го … имате предвид.
Искам да ми е асфалтирано. До Бургас хубаво, ама натам? Държа да има паркинг в морето, където да мога да си паркирам джипа. ВИП паркинг. Нали затова съм дошъл на море? Ако не мога да го паркирам във водата, бем ти и морето. Все ми е тая дали паркингът ще е платен, но по-добре да е платен. Защото ако не е платен ще се набутват всякакви бедни калъфи, а аз съм дошъл не да се ръгам, а да си почивам.
Имам и други изисквания. Искам като почивам да има на плажа брегоукрепителна стена. За какво ми е? Ми да не ми падне някой бряг на главата докато се пека. Още по-добре ще е, ако в стената има апартаменти, в които да се настанява. Но това вас не ви интересува. Нали тези апартаменти не са ваши?
Чадър поне десетачка. Под десетачка не стъпвам на тъпите ви селяндурски плажове за бедняци защото не искам да се отърквам във вашата нищета.
Искам да ям ВИП таратор. Разликата е в цената. Искам да научите лайняната бактерия Ешерихия коли да играе хоро. Ще е атракция в туризма. Искам ВИП шопска салата и ВИП кюфте. Не ме интересува от какво ще ги правите но си ги искам. Аз имам изисквания и си плащам. За цената няма да се пазарим.
Държа сутрин като се изтропам в хотелския кенеф да мога от терасата на хотела и с бинокъл да видя къде точно плува моето произведение. Това може да се указва с шамандури на определените места. Така ще си пия кафето и ще гледам как нещо от мен гордо плува под небето на родината. Нямам представа дали това ще ме направи по-щастлив, но определено е основата на интересни разкази през студените зимни дни.
И запомнете – Аз искам и да раздавам парите си на алчни селяндури. Не се опитвайте с биотъпизмите си да ме лишите от това мое свещено право. Искам да съм като крал, който хвърля жълтици на селяндурите и те пълзят, и с гнусни физиономии ги събират от калта. Аз имам много пари и много обичам да ги раздавам по този начин. Това ме прави щастлив и отпочинал.
Сега пускай Шушана, че ми се слуша нещо за релаксене.
А на бедните калъфи ще дам един съвет – не ми се правете на не`кви грети тумберги, ами вземете изкарайте някой лев и елате да почивате като крале на нашето ни море. Хъм, дори се римува… Ако правите клип ще ми цакате за авторски права.