Знам, че ни се подиграват, беше ли нужно да им даваме още поводи?

„СУ… на една ръка разстояние…“

Аааа, вие искате ТАКИВА кадри да създадете в университета утре. За ТАКАВА журналистика ги гласите. Извинете, аз пък си мислех, че сериозен диалог за образованието водим. Моя грешка.

Ето ви един тревожен пример за функционална грамотност:

А онези юристи – съвсем реален е рискът някой ден някои от тях да станат законотворци (да, знам какво си мислите – че може би няма и да усетим разликата. Може и така да е, но това е друг проблем, друга тема, за друг път).

Вижте, знам, че (по принцип) ни се подиграват много, но нужно ли е да им даваме още поводи?

Е, ай поне се протегни, де!

Значи, право и журналистика в СУ ще може тази година… без изпит? Няколко пъти си го повторих на глас, за да свикна с мисълта, че в Южен и Северен Тулупистан ще може да се случи нещо подобно.

Няколко пъти вече споменавам това, че образованието не се приема никак на сериозно, когато говорим за мерките за справяне с кризата от пандемията. Но ЧАК пък такова дъно не бях предвидил.

Те вече не искат да научават нови неща, не – те искат да не се чувстват изолирани и да се обграждат с папагали, които повтарят техните идеи. Критично важно е да се създаде ново поколение журналистика точно в този момент.

Младежка програма за лятото, доставена до вас с любезното съдействие на генералните мозъци на държавния влак: 1. Отиваш на море, но на родното, както те помоли и почти задължи туристическият ти министър; 2. Връщаш се с тен и хоп!—вече си приет висшу, без изпити, да не се мъчиш. Само на базата на едната матура.

Разликата между журналиС и юриС и журналист и юрист е много видна и днес. Ако си мислите, че имаме нужда от още стойки за микрофони, жестоко се лъжете. Защото имам лошото предчувствие, че след няколко години, когато вече са завършили, в редакциите на много медии ще се водят подобни разговори: „Ти… ъ… коя година беше приет в университета? Не е 2020 г., нали? О… ами много съжалявам, тъкмо се сетих, че мястото вече е заето“.

Всички големи протести през световната история, довели до големите промени на бурното последно столетие, са започвани и подемани от студенти. Идете да видите българските студенти в Студентски град. Те имат точно 3 грижи в живота. Да, онези три грижи. И след като ги задоволят, идва ред на салфетките в чалготеката. На практика, те са обезоръжени… те са обезглавени, да не се лъжем. Единствената промяна, която може да дойде от тях, е мутация на венерическа болест.

Журналистиката е онова средство, което помага на хората да вземат решения, когато определят собствения си дневен ред и когато избират държавници, които да определят държавния дневен ред; тя е онзи инструмент, който регулира отношенията и пречи на хората с власт да правят безконтролно каквото си искат и дава сведения на хората от кого да потърсят сметка.

Замисляли ли сте се как е възможно един народ/човек да е толкова нещастен и недоволен и въпреки това – толкова мълчалив и объркан? Неграмотност и страх. Неграмотните са страхливи, за тях всичко е много неясно, далечно, плашещо; за тях хората с някаква власт са направо богове, от които се страхуват, а науката им е Тъмна Индия; за тях медицината и врачуването са едно и също нещо и всичко е свръхестествено и плашещо.

И още нещо: матурите така и така са задължителни. Съществуването на още препятствия – още изпити, е задължителна цедка за онези, които искат да учат; и онези, които – не. А сега вторите, така и така са минали матурите, щом няма да има повече зор за тях, защо да не вземат и те да пуснат едни документи за университета? Не че им е зор, ама така и така са го отворили, що да не го разгледат отвътре? Няма изпити, няма мъка.

Кой ще види стимули през крив макарон? Точно така – учителите. Но, за сметка на това пък, хотелиерите и кръчмарите се радват на любовта и на народа, и на държавниците. Клатим си краката и „гледаме на другата страна“ в много неподходящ момент. Много неподходящ момент е да се правим, че образованието не ни интересува.

Липсата на критично мислене и функционална грамотност обаче роди желанието и нуждата у хората ВМЕСТО това да искат от журналистиката просто да им повтаря собствените мисли. Те искат да четат и гледат собствените си мисли, съобщени от друг човек – от водещия по телевизията или от пишещия в медията. И когато журналистиката и журналистите не го правят, потребителят започва трескаво да търси някаква медия (пък било то и евтин сайт за фалшиви новини), която да му достави това удоволствие. (И) Затова съществуват куп безсмислено тъпи медии, пишещи за 5G-мрежите, които убиват кокошките на хората, и уринотерапия, и други безумни тъпотии, между които неминуемо – и политически, и социални. Умението на българина да взема решения е сведено до нивото на зле режисиран турски сериал, прекъсван от реклами за клиника по уринотерапия.

Някой (вероятно на шега, дано да е на шега, дано, дано, дано!) прави петиция СРЕЩУ изучаването на арабските цифри в училище. 131 човека се подписват (засега). Част от тях – видимо – на майтап, но част от тях – съвсем на сериозно. Вижте и преценете. Мен лично най-много ме притесняват онези, които са подписали БЕЗ коментар, по инерция.

Помните ли една серия на „Мистър Бийн“, в която той сам си пишеше коледни картички и си ги изпращаше? Нещо подобно съвсем скоро ще започне да се случва в България с журналистиката – хората ще започнат вечер сами да си пишат новините, които искат сутринта да прочетат. Истината е за смотльовците; важното е да видиш мнението си написано на Интернеда или да го кажат по телевизора!

Смятате ли, че това са специалности, които еднакво добре ще се работят от мотивирани и немотивирани хора? Защото – зарежете последните 2 месеца – които определиха това решение, погледнете годините назад – защото там ще видите как някои деца се готвят ден след ден, месец след месец, за да могат да влязат в любимата си предпочитана специалност. А с COVIDиотското си решение вие изтрихте с гумичка всякаква мотивация у тях и ги пратихте да учат рамо до рамо с Дойне Питбуляка, известен от дискотека „Динамит“, защото – да не се лъжем – матурите са едно ниво… едно чудо! Всекидневно се сблъсквам с нивото на минали през матурите, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО са били оценявани по български език, но от 14 думи написват 14 с грешки, а „не знам“ винаги е слято! Те са минали през матурите, но дори когато пишат заплашителни писма до редакцията, са нелепо неграмотни.