Еми, това е България!

Какво не ви е ясно? Това е България! Събират се четири амеби и си избиват комплексите над едно 14-годишно момче. Наоколо хората гледат на другата страна и си мислят: „само не се приближавай, само не се приближавай!“ 

Всичко е точно. Всички участници ще си легнат спокойни, ако никой не ги разпознае, ако никъде не се появят техни снимки, които да доказват, че са били наоколо. Ако пък се случи някой да разбере, че са били там – започват да измислят версии и извинения: ама защо така са стояли, ама какво точно се е случило, че да им попречи да се изявят… не бе, не, по принцип, начѝ, по принцип, те щяха да станат и да ги сцепят от бой тия, но… виж сà – точно в тоя момент се случи да… имаше това… имаше също така и… слънцето ми свети в очите, не бе Луната, автобусът се клатеше, а аз нали знаеш, имам замъгление на вътрешното ухо, на третото око, Меркурий ми беше в трети дом, ретрограден, ама иначе, ИНАЧЕ—лелееее, щех да ги сцèпа от бой!

Но, като цяло, картинката е показателна: всички наоколо седят тихо, мирно и кротко и гледат как някакви дебили нападат дете. 

В същото време, на другия край на света – в Австралия, едно 9-годишно момче стана жертва на тормоз. Майка му записа реакцията му – как плаче, описа детайлите и цялата общественост откликна. Но не само с „мà, как може такова нещо, бе!“ и лциемерно цъкане с език, а с истински действия. Събраха пари за детето, за да го изпратят в Дисниленд например, поканиха го да изведе отбор по ръгби за демонстрационен мач, направиха го център не само на новините си, за да си запълнят емисиите, но и използваха случая му, за да заклеймят насилието и да обърнат вниманието на хората към проблема. Отново. 

Знаменитости се обединиха в подкрепа на тормозено дете

Звезди, като Хю Джакман, застанаха зад малкия Куейдън Бейлс и се нарекоха „негови приятели“. Идеята не е само евтин ПР, идеята е, че в едни други общества желанието да върнеш на обществото, да дадеш от себе си, когато си успял повече от другите, да помогнеш, да подадеш ръка – е силна движеща сила. Преди година – при предишната битка между Тайсън Фюри и Дионтей Уайлдър, Фюри изкара около $9 млн., от които дари всичките (точно така: всичките!) за благотворителност. Самият той е бил беден, бил е социално малък, страдал е от зависимости и проблеми с психиката. Днес е велик, богат и подава ръка на тези, които имат нужда. Верижна реакция на доброто. 

Quaden - you’ve got a friend in me. #BeKind @LokelaniHiga https://t.co/8dr3j2z8Sy pic.twitter.com/jyqtZYC953

— Hugh Jackman (@RealHughJackman) February 20, 2020

Идеята на тези хора е не само да се помогне на жертвата, на страдащия, но и да се пресече случващата се несправедливост. ПОСЛАНИЕТО е важното! Да се знае, че жертвите/страдащите не са сами, не са изоставени и, ако утре се случи на теб или твой близък, да не се затваряте в отчаяние, а да потърсите помощ или поне да знаете, че има изход и надежда, че не е срамно.  

В България няма изход и надежда. Детето в автобуса е потърсило съдействие от хората, хората са се обърнали настрани, отишъл е при шофьора и е чул от него думите: „Еми, това е България!“

После шофьорът е обяснил, че по друг повод бил изрекъл думите – че било от разочарованието му, че разбили вратите, а не било адресирано до момчето. Тоест съблеченото дете май-май не му е направило толкова впечатление, колкото щетата по машината. 

Еми, това е България! 

Реално имаме два идентични случая. В две държави, едната е България обаче. Видео и снимки имаме и в двата случая. Насилие от хулигански подбуди и в двата случая. Защо такава разлика?

Зачудих се дали и този път ще изпълзят от гнусните си дупки онези „разбирачи“, които собствения си живот не могат да подредят, но иначе всичко друго им е ясно, онези, които с усмивка на злобната си мутра казват, че жертвите на изнасилване, например, сами са си виновни, че „са си го търсили“, че обраните са „имàли, затова са им земàли“, че измамените и те „имàли – дали“. Чаках ги да се появят и… те се появиха. Започнаха да философстват по темата: ама той, като бил джудист/самбист, защо не се бил самозащитил…?

А сега си затворете устите и слушайте внимателно: 

Първо: знам, че ви трябва поне двуцифрен IQ, а вие имате почти отрицателен такъв, но все пак – напрегнете двете си мозъчни клетки и проумейте, че когато срещу теб се изправят четирима, какъвто ще да си, Железния Брус Майк Лий Мохамед Тайсън ако ще да си, вероятността да пострадаш е голяма. Това не е филм от ония, дето ги гледате, като зомбирани по телевизора, това е реалният живот! 

Да, вероятността да пострадаш е голяма. Особено, когато си на 14 години, а нападателите – на 20. Реално жертвата е дете, нападателите – мъже. Освен това 4:1. Защо не бил направил нещо е въпрос тъп, колкото задаващите го. 

Второ: да приемем, че детето е решило да се самозащити, използвайки уменията си от бойните спортове. Сега… знам, че ви е трудно да проумеете какво е това „да тренираш“ нещо, защото за вас най-голямото усилие е да си преместите дебелите философски за*ници от фотьойла на дивана, но има хора, които наистина са спортисти и тренират. Те са отдадени, правят саможертви, влагат цялото си същество в този спорт и живеят за него. Подлагат се на лишения. Това момче е състезател и два дни след инцидента спечели сребро на държавното първенство по самбо (прочетохте ли внимателно или да повторя?).

За един спортист травмата, контузията могат да бъдат застрашаващи кариерата му. Как точно си представяте, че той – два дни преди турнир – ще се метне срещу четирима тъпанари, рискувайки месеци труд, усилия, тренировки, мъките покрай свалянето на килограми преди кантар, работата за този турнир? И ще рискува да се контузи, да счупи ръка, например, и не само да пропусне държавното, но да изгуби още кой знае колко месеци във възстановяване, после – да си прекъсне тренировъчния ритъм, да се върне, както се казва „в първи клас“ и да започне всичко отначало. Не ви е понятно, нали? Вас не ви притеснява и да си счупите ръка дори. Щото сте истински мъже!—и можете и с другата ръка да си чешете за*ника пред телевизора, нали? 

Еми, това е България! 

Дано ви отговаря това на въпроса, а сега по другата тема:

Хулигани и човешки боклуци има навсякъде по света, но тук има няколко неща, които са благоприятна среда за отпадъците:  

1. чувството за безнаказаност. Реакцията „Еми, това е България!“ и вдигането на рамене. „Не ми е работа на мене“ ражда у тях чувството, че могат да правят каквото си поискат. И са прави. Чувството за неработещи институции и правораздавателни органи. На никой не му се работи, „щото няма смисъл“; 

2. чувството за обреченост, което ражда апатия. Чувството, че, ако и да помогнеш и направиш нещо, пак ще е все тая;

3. липсата на емпатия у българина. И това е най-големият проблем. В загубените, погубени и унищожени от войни държави има хора, които си подават ръка в труден момент. Но не и в България. И ето тук вече е проблемът. Защото ние не сме по-зле от онези държави, не живеем по-зле и няма причина да сме по-нещастни от тях. Но при тях се намира сила и емпатия, при нас – не. Значи наистина материалът е лош. 

И ето това е първопричината за всичките ни проблеми. 

Политиците ни, които крадат, а не работят, са част от нас, не сме си ги внесли отвън. Те са НАС. Ние сме те! Довчера бил келешче, учил, намерил връзки, сприятелил се с който трябва, дошъл, станал политик, депутат, сега краде, та краде; и с усмивка при това. 

Ако не беше станал човек-на-човека, щеше да си седи на пейката пред блока, да люпи семки с бира и да вика: съсипàха я тая държава. Ти, дето днес цъкаш с език и псуваш крадливите депутати, министри, общински съветници, фирмаджии, утре, ако те кордисат на някакъв пост, започваш и с двете ръце да крадеш. И изведнъж животът ти се оправя и се усмихваш. Значи проблемът ти не е, че се краде и живеем в кочина, а че ти не успяваш да крадеш, колкото ти се иска. 

Еми, това е България! 

А на Куейдън Бейлс всички му подадоха ръка, световни звезди се застъпиха за него, накараха го да се усмихне най-после. Поканиха го да изведе отбор за Мач на звездите по ръгби! И докато преди казваше, че иска да умре, то днес майка му казва, че от най-ужасния ден в живота му е произлязъл най-добрият. 

Facebook

Getty Images

Момчето от автобус 404 го оставиха сам да се оправя с живота. Показаха го гол по всички телевизии и после смениха темата, вече не им е интересен. Нали имахме нещо като „звезди“ в тая държава, дето се чудеха защо още по 15-20 Оскара не са им дали, нали разни там мега-гига-ултра знаменитости имаме, спортни, фолк, поп, рок, актьори, актриси, дето все имат мнения по разни въпроси; защо никой не се застъпи за това момче и да каже едно: „Не на агресията!“, да покаже и на другите жертви, че няма само да ги разкарват като циркови маймуни по новинарските емисии, ами и ръка ще им подадат, да не се страхуват, да не се срамуват. Ясно е защо… ясно е: мат‘ряла е лош. 

Ох, мà много се напрегна с тоя текст, а? Нищо, сѝпи си, да ти мине…
 

Нападнатото и съблечено в столичен автобус момче проговори

Последвайте канала на