Любен ДИЛОВ-син пред „novini.bg”: Нашият кръстопът си зависи от нас. Може да е огромно богатство, може да е и проклятие

Любен Любенов Дилов e роден на 19 ноември 1964 г. в София. Той е син на световноизвестния ни писател – фантаст Любен Дилов – старши. Младши е завръшил Журналистическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е във вестниците „Поглед”, „АБВ”, „1000 дни” и др.. Бил е главен редактор на ежедневците „Експрес”, „Новинар” и „Ку-ку” – първият сатиричен всекидневник в България. Също и на списанията „L`Europeo” и „Playboy”- България. Заедно със Слави Трифонов Станислав Тодоров Трифонов e български певец, телевизионен водещ и продуцент. Роден е в създават „Славата на Слави” - първото  частно ежедневно радио токшоу,   с национално покритие (излъчвано едновременно от повече от 10 радиостанции). Сред създателите е на телевизионните предавания „Ку-ку”,  „Пипе”,„Каналето”, „Хъшове”, „Шоуто на Слави”, както и на авторкото му телевизионно толк-шоу „Удавете водещия” и „Пуснете водата”. Пет сезона е шеф на журито на известния формат „България търси талант”. Автор е на сценарии за игрални и документални филми, на сериалите „Седем часа разлика” и „Секс, лъжи и телевизия”. Има издадени 13 книги, продадени в общ тираж от над 300 хиляди екземпляра. Два мандата е бил общински съветник в София от „Движение Гергьовден” и един мандат – народен представител от същото движение в рамките на коалицията ОДС. Учредител и председател за различни периоди на забраненото „Народно движение Ку-ку” и наследилото го „Движение Гергьовден”.

- Любо, ти като духовен човек, какъв духовен подарък получи от Дядо Коледа преди дни?

- Освен духовен човек, съм и главен редактор на „Плейбой“,  поради което интересът на дядо Коледа към мен беше силно редуциран, за разлика от интереса на различни Снежанки. Последните две десетилетия всъщност най-голямото ми духовно удоволствие е именно аз да съм дядо Коледа за все повече хора...

Любо Дилов с "Мис Плеймет 2019 г."

- Хубаво е, че подхвана тази тема! Как се стигна до това, след 6 години начело на тежкото интелектуално списание „L`Europeo“, реши да се захванеш именно с „Playboy“- България?

- Ами... преди, най-общо казано „продавах“ идеи. Но не се купуваха много-много. Сега, със секса, нямам оплаквания, ха-ха! Извън смешките, искам да кажа, че Плейбой, още от създаването си от Хю Хефнер е било точно изданието на смелите и провокативни идеи, на свободния разговор по всякакви теми, на истинското джентълменство. Това вреоятно е най-консервативното от всички списания с голи момичета по света и отново силно увеличения интерес към него и към партита на Плейбой в България го доказва като вечна територия на свободата.

- Часове преди настъпването на Новата 2020 година няма как да не те попитам – обобщено в наш обществен, но и в глобален план, каква беше отиващата си година?

- Беше добра година. Поне за повечето хора по света. Имало е далеч по-лоши и винаги, когато правим обобщения, е хубаво да правим и сравнения. Понеже постоянно пътувам по света за гмуркане, най-отговорно искам да заявя: няма по-цивилизовано, по-спокойно, по-културно и в крайна сметка - по-щастливо място от Европа. В България не живем леко, но за мнозинството българи това е най-доброто време в цялата ни нова история. Разбира се, има много неща, към които да се стремим, много дразнещи и направо вбесяващи явления, но пък те ни поддържат живи и правят от нас предпочитаното състояние от максимата „по-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня“. И все пак, хубаво ще е да поограничим вродената ни склонност към вечно мрънкане. На тези, които неизменно смятат, че чашата е наполовина празна, бих казал: просто я пресипете  в друга, по-малка чаша и спрете да мрънкате!

- Харесвам една твоя метафора отпреди известно време, че повечето политици у нас ти приличат на Риба Луна. Тя е същество с 4 грама мозък при близо два тона тегло, което се носи по течението и яде всичко, което влиза в широко отворената му уста. Все още ли има българи, които пращат в политиката такива „същества”?

- Очевидно, но аз напоследък съм доста пестелив по отношение на критиката към политическото представителство. Защото то е именно представителство. Не можеш да очакваш от хора, които искрено вярват, че ще им вземат децата, за да ги подарят на норвежки гей-двойки, да изпратят в политиката личности като Маргарет Тачър, или Вили Бранд, например.

Маргарет Тачър с друг знаков германски политик от близкото минало - Хелмут Кол

- Тази година имаше всенародни тържества послучай 30 години от смяната на един обществен строй с друг. 30 години по-късно още ли положението е „Дете души лебед”?

- Ха-ха... Тази метафора е свързана с прочутата статуя в култовият клуб „Яйцето“ на Университета, където беше едно от ядрата на опозиционното мислене и говорене преди 30 години. Права си - тържества имаше, но размисъл и истинска равносметка нямаше. Би следвало да се изправим лице в лице с истината, че направихме всичко по-възможно най-бавния, доста корумпиран и нерешителен начин. От отварянето на досиетата до приватизацията.

- Според теб хората съзнават ли, че като псуват своите политици, практически псуват себе си?

- Не, разбира се. Винаги съм твърдял, че хора, които се вълнуват много повече от силикона на новата „Мис България”, отколкото от новия си общински бюджет, са безсмъртни!

- Писателят Станислав Стратиев беше казал, че човек на кръстопът дори не пикае, а ние държава сме си направили. Само това ли предопределя българската орис?

- Всъщност Стратиев цитира друг, уви забравен писател – Васил Чертовенски – но цитатът е горе долу този. Това е човек с изключително образен и забавен изказ, беше любимец на Радой Ралин и той си умираше да разказва истории с Чертовенски. Иначе, кръстопътят, погледнат отгоре прилича на разпятие. Да, кръстопътят е съдба, но както всяка съдба – твърдо вярвам в това – в крайна сметка си зависи от човека каква ще е. Щастлива, или нещастна. Нашият си кръстопът си зависи от нас. Може да е огромно богатство, може да е и проклятие.

- Ти четеш много, освен че пишеш. Книгите как променят човека, как промениха теб и каква е разликата с онези, които не са разлистили и една книга в живота си?

- Виж, наистина чета много, но вече живеем в едно доста по-бързо, полуфабрикатно време. Аз съм от поколението, което се съпротивлява и с удивление наблюдавам, че постепенно интересът към четенето се завръща. Но не е нужно да притовопоставяме едните на другите. В проценти съотношението четящи-нечетящи, според мен, е неизменно през вековете. Включително и за България. Просто модерните медии и най-вече социалните направиха така щото гласа на илитератите да се чува доста по-отчетливо. А и те си повярваха, че са прави, защото са много. И без това 50 години ги убеждаваха в погрешната концепция за колективната правота на индивидуалното невежество. Всеки ден сме свидетели как 100 хиляди илитерата заставят режисьор да промени филма си, например. Как ненаситната ламя на общественото мнение поглъща един или друг културен артефакт... Спомняш ли си как изядоха нещастната Ода Жон за инсталацията с жената, направена от ордьоври? Всеки от критикуващите със сигурност имаше повече и по-качествен салам и кашкавал  в хладилника от онази инсталация, но...Но книгите, дори и лошите, са чужди съдби, безценен опит, който – ако имаш акъл и желание – наистина ти помага да живееш по-добре.

Любо Дилов и Слави Трифонов

- Не е тайна, че ти беше един от радетелите у нас за развитие на интернет и социалните мрежи, дори написа няколко такива книги. Като журналист не смяташ ли обаче, че тези комуникации в известен смисъл обезсилиха и обезличиха официалните медии?

- Социалните мрежи и интернет направиха истинска революция, сравнима само с Гутенберговата преса. Скоростта, с която в момента хората обменят мисли и чувства, е сравнима с телепатията, за която мечтаеха фантастите само допреди 20 години. Разбира се има и проблемни страни – като всяко ново средство, като всяка нова среда. Старите медии наистина търпят тежки удари и повечето изчезват, но пък се раждат нови медии. Хората винаги ще търсят не само развлечение, но и качество. Важното е, че духът на свободата е пуснат – човечеството никога не е било така задружно и бързо общуващо, както е през последните години. Задружно и в глупостта си също така. Но и това, че глупостта става по-лесно видима, чрез социалните мрежи, също е предимство... Бях преди месеци в средата на индийския океан, ток нямаше, жива душа нямаше на 500 мили околовръст, но имахме чудесна 3G-връзка и бяхме свързани с целия свят през цялото време...

- "От оцеляване, май се отучихме да живеем”. Това са твои думи. Как мислиш, през Новата 2020 година, повече ще оцеляваме или най-после ще заживеем пълноценно?

- Концепцията за пълноценен живот е много лично нещо. Обществените ѝ измерения са още по-разтегливи. За някои пълноценен живот е да успеят да си плащат кредитите навреме, за други – за покойния дядо Добри, например, който просеше на стълбите на „Александър Невски“ – нещо съвсем различно. Да живеем пълноценно не зависи от условията на живот, а от собствените ни нагласи. Да не лъжем себе си затова, кое е важното в този обидно кратък живот, в който докато се ухилиш и се озъбиш. И понеже съм си гергьовец докрай, да пожелая нещо на българите и българките: Свети Георги да ви пази здрави, а вие смело и честно гледайте сутрин в огледалото в банята! Защото често ламята, дето трябва да се борим с нея, ни гледа отсреща.  

Последвайте канала на