Вижте някои от незабравимите реплики на Стоянка Мутафова

06 декември 2019 10:35
2041
0

NOVINI.BG припомня в памет на легендата на българския театър Стоянка МутафоваСтояна Константинова Мутафова е българска актриса, по-известна като Стоянка Мутафова. Истинското някои от незабравимите ѝ реплики.

Великата Мутафова почина тази сутрин в 6.15 часа.

Почина легендарната Стоянка Мутафова

Първо обаче да ви напомним, че комедийна и драматична актриса се казва Стояна-Мария, но всички я познаваме като Стоянка МутафоваСтояна Константинова Мутафова е българска актриса, по-известна като Стоянка Мутафова. Истинското.

„Кръстили са ме Стояна, за да остана на тоя свят, защото съм била много хилава, и Мария – за да ме пази Дева Мария“, обясни приживе тя.

Ето част от репликите ѝ, които никога няма да забравим:

„Човек получава толкова много цветя два пъти в живота – когато идва и когато си отива. Аз идвам!“

„Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата.“

„Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.

Как искате да Ви запомнят? - А, много ми е зор! Както искат, така да ме запомнят!

„Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот.“

„Голяма беда за актьорското съсловие е простотията...“

"Който не носи театър в себе си, е умрял."

„Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство. Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано - едно такова достолепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея.“

"Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят... На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!"