Моля, изчакайте! И други умират

… ами защото ние сме част от 22,5-те процента. Спете спокойно. Всичко е по план.

… се случва на фона на най-прясното изследване на ООН, което ни показа, че НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ СЕ СТОПЯВА НАЙ-БЪРЗО В СВЕТА.

***

А тук нещата са дълбоко ужасни.

До 2050 г. 22,5% от населението на България ще изчезне. Но ние поне няма да доживеем да го видим това, защото…

Както и туризмът не е само чалга, Слънчака, кълчи кълки, бело и водка, евтин джин и бира за социално слаби. Има и по-чист вид. В планини. С туристи, които обичат природата и бягат от бетона.

Потомствена връзка. Още дядо му е „заслужил“, после баща му, после и той. Сменили са имената на Партията, но принципът е същият.

Просто трябваше държавата да включи хеликоптер в системата на спешната помощ. Сещаш се – онези хора, от другата страна на телефон 112. Такива предложения имаше, да. Познай резултата. Мхм. Точно така.

Трагедията, която продължава в планините, която е потопена в море от безразличие и липса на внимание, заради изборите и цирковете на този или онзи кисел политик с мания за величие, е ужасяващ лалкмус за няколко неща.

Да, случващото се е повод да се сетим за няколко отвратителни неща, но две от тях някак се открояват!

И въобще не се и опитвам да правя сравнения със Словения или Италия, да не споменавам Италия и Франция, не – говоря за бебешки стъпки – да стигнем румънците, като за начало.

И, не, не говоря само за бракониерите на дърва, за които вероятно си мислите.

Имахме си чудесен хеликоптер, който обаче работеше на изцяло частна основа и това отказа собствениците, защото се губеха много пари. Много или малко – няма значение – губеха се.

Мафията така и не е стигнала до Калифорния. Спрели в Невада.

Но не бяха.

Пожарите най-вероятно са причинени от бракониери. Такааааа…

Превърнаха се в черна статистика.

През 2014 г. с доста оптимизъм всички посрещнахме инициативата и се радвахме на червения хеликоптер с рекламните стикери по него.

Тази пасмина не знае граници в нищо. Те не приемат, че нещо или някой заслужава да съществува или да има каквито и да е права, ако те по някакъв начин засягат техните криминални интереси.

Ужасът с пожарите и включването на авиация ни накара да се вгледаме и в още нещо. Тръгвайки от ключовото: „авиация“ тук и присъствието ѝ в спасителна операция, се сещаме за липсата на авиация в спешната помощ.

Фирмата, която ни докара червената спасителна птичка, сключи договор със застрахователно дружество, което започна да предлага на клиентите си услуга „застраховка за планинско спасяване“.

Хора, спасяването не е само Баче ти Киро Фитипалдито, шофьор на линейка от 30 години, на който са му дали префасониран бус за зеленчуци, в който са сложили кислородна бутилка и са му лепнали червен кръст на вратата;

Чували ли сте? Не сте? Нищо де, както и да е.

Ще ги напиша отделно едно от друго, макар тъпотията и гнусотията в Територията да имат прекалено сходни произход и сценарий.

Всичко беше наред и животи бяха спасявани, но държавата така и не се включи, макар да беше неколкократно канена. Ясно беше, че фирмите не могат да се справят сами и трябваше държавата да удари едно рамо. Е, не го направи. Фирмата-собственик се принуди да продаде и последния хеликоптер-линейка.

Военният хеликоптер обаче е лукс, за който нямаше да ни се налага да мечтаем, ако живеехме в държава, в която спасяването на човешки животи имаше някакво значение. Да не говорим, че военните ни хеликоптери са с размери, които доста затрудняват използването им, достъпа им до тежки терени, от които да вземат пострадали. Просто са прекалено големи за целта. Предназначението им е друго, това е.

Говоря за безотговорните престъпници със скъпите джипове, партийните книжки, дебелите портфейли, дебелите приятели, дебелите кожи и дебелите връзки, изтребителите на защитени видове, стрелящи лумпени. Това чудо на постсоциалистическия рай, известен още като България, е ш***на бактериална инфекция, която е плъзнала навсякъде.

Да им създадем сигурност е ключово, а не да поръчваме анализи на анализите на анализите, за да ни каже анализаторът на анализатора къде се дъним и що ни се проваля сезонът. Защото въпреки „човека на човека“ с бетона и хотелите, природа още си имаме – ей така – дадена ни свише, но и това не можем да използваме. Толкова ли сме тъпи или безхаберни?

Да не говорим за инфраструктура. Каква инфраструктура трябва на един хеликоптер ли? Ами – площадка за кацане, каквато има само в няколко болници. Иначе хеликоптерите трябва да търсят подходящи места из градовете, което включва доста отдалечени и нестандартни места.

Знаете ли, че много държави са изразили безпокойство за туристите си? Да… Защото със или без застраховки, тези хора се оказват оставени на произвола, попадайки в планините, да речем. А да се лишим от планинския туризъм е тъпо. Казвам го, защото знам, че на мнозина на секундата просто им се появи в главата, че и на върха на езика това: „ми чий го дирят в планината, че да им берем грижата, бе. да се оправят!“

И не си мислете, че хеликоптерите се използват само за планинско спасяване и труднодостъпни райони. Не. Хеликоптерите са важни за бързината на извозването на пациента. Реакцията спасява животи. Стотици можеха да са живи, ако бяха откарани от магистралата или шосето, на което са катастрофирали, до болницата, където да ги спасят. БЪРЗО.

И така хората от споменатите ведомства се сблъскват с „нашия човек“; биват предупредени да гледат на другата страна, а ако не го направят, идва един дебелак с интелект на амеба и речник на дебил, който живее само от мантрата: „ти знаеш ли кой съм аз, БЕ!“ И понеже дървото е било ядено и преди, се знае, че тоя и неговите хора не се пипат. Ама бракониерствали, ама палили, ама опожарявали, ама незаконна сеч, ама унищожавали защитени видове… няма такива неща. Могат да си занесат завързан човек горе в гората, да го убият, нарежат и изядат на барбекю, пак нищо няма да се е случило. След като на някои от тия, сред които „производители“ и „земеделци“, им се размина с убийство през годините, какво очаквате за бракониерство или някакво бедствие, причинено по невнимание или от келешлък?

Помните, през лятото ни беше демонстрирано. Цвета Караянчева катастрофира след каскадата на НСО и беше откарана с хеликоптер, за да закърпят не чак толкова тежките ѝ (изкушавам се да кажа леките) травми, а само няколко дни по-късно туристка в Пирин имаше крещяща нужда от навременна лекарска помощ – с тежки травми на крайниците и таза, на черепа също така, но не получи военен хеликоптер по някакви си там причини.

Последния хеликоптер-линейка го продадоха; в спасителните служби работят хора на добра воля и „на мускули“, туризмът в чистия си вид е умиращ вид, хората мрат по пътищата, чакайки линейките да изпълзят от задръствания и всичко, всичко това…

Сега… нищо не искам да кажа, само да питам: чували ли сте, че през миналия век, за да запазят Калифорния от мафията, местни полицаи от различни „етажи“ са сформирали ударни отряди, които са действали на ръба на закона (че и отвъд… даже май – по-често отвъд, знам ли) и са… как да го кажем… хм— „прекъсвали кариерата“ на членове на престъпния синдикат, много преди да успеят да стигнат до съдилище или да се започне разследване срещу тях?

Спасяването с хеликоптер е само за хората с по-специален статут в държавата. Или ако бедата и нещастието им някак си станат обществено-значими и прекалено много погледи се местят ту към тях, ту към властта, после пак към тях, и пак – към властта с въпросително повдигане на вежда. Тогава може и да имат шанс. Иначе – не.

Те са хора с прекалено дебели връзки, за да излязат иззад сянката, наречена „неизвестен извършител“ и да се превърнат в „обвиняемия […]“. Повярвайте ми, дори хората, които ги закрилят (или поне голяма част от тях), също ги мразят и в червата. Тук обаче зависимостите са прекалено големи и заплетени. И накрая едно леке, приятел с друго леке, се оказват по-силни от местната полиция, прокуратура, горско и т.н. Щото са човек на кмета, който има силна връзка в партията, нали… Или са хора на местния „бизнесмен“ – оня с фабриките, дето е с дебела връзка в партията.