Дончо Папазов: Единствената успешна революция, е сексуалната

Наричат го „стар морски вълк” и „повелителят на морето”. Той е роден в София преди 80 години. Над 2 десетилетия работи в киното и телевизията като журналист, редактор, автор на документални филми. Един от активистите по време на демократичните промени. Дончо Папазов беше народен представител от СДС в 36-тото НС. Завършил е икономика и близо 15 години работи като научен сътрудник и ръководител в  научно-изследователски институт. Той е един от първите български леководолази е и рекордьор по гмуркане без апаратура. С яхтата „Тивия“ през 1988 г. обикаля Европа и света за 777 дни. По-късно написа книгата си „Невъзможният път“, т.г. тя бе преиздадена от„Вакон”. В навечерието на 10 ноември си говорим с него за свободата, самоуважението, духовността, политиката и журналистиката.

- Г-н Папазов, тази година е наситена с юбилеи за вас – освен личният ви юбилей/през февруари стана на 80 г./, в неделя се изпълват 30 години от 10 ноември 1989 г. , навършват се и 31 години от вашето околосветско пътешествие. Постигнахте ли всичките си мечти и цели, чувствата ли се щастлив?

- Голяма е разликата между мечтите и целите, добре е , че я правите. Но мисля, че човекът ще бъде безкрайно нещастен, ако е постигнал всичките си стремления. Аз продължавам да имам мечти, за някои от тях дори си струва да се боря.

- За коя от мечтите си сте пролял най-много сълзи?

- Не степенувам и не меря. Все едно да съпоставям художниците или писателите, които харесвам. По различно време съм обожавал различни неща, не е добре човек задълго да се вторачва в едно нещо. Моите мераци винаги са били свързани с полагане на много усилия, някои от тях бяха много тежки. Като че само за гаджетата не съм полагал много усилия, любовта ми се получаваше по-лесно /смее се/.

- Как успявате да държите всички „конци” в ръката си? Имам предвид разностранните ви занимания – наричат ви „повелителят на морето”, но вие сте бил журналист, научен работник и др.

- От дете много обичам да чета. Научих се на 6 години и на 7 г. прочетох дебелата книга „Спартак”. На 13 години вече бях „смлял” цялата класика – френска, английска, руска. Обичам руските класици и смятам, че страхотно много са ми повлияли. От дете обичам и морето, научих се да плувам на 5 г., после съм участвал в много подводни археологически експедиции. Първата статия, която написах беше „Методи за подводни археологически търсения”, бях на 19 години, но сега не бих я написал. После се залових с икономика, разработвах много методики, теми, пишех пак....

- Да обобщим ли, че сте един любознателен човек?

- Доколкото и до днес, ако не чета 3-4 часа на ден, съм си пропилял времето, то да. Не мога да съществувам без да чета.

- В навечерието на 10 ноември не мога да не ви попитам – вие защо се отказахте от политиката? Бяхте депутат в 36-ото Народно събрание, член на НС на СДС, активно участвахте в революцията за демокрация, а после изведнъж се оттеглихте, защо?

- Всичко, което изброихте във въпроса си, е истина. Но аз смятам, че единствената успешна революция, е сексуалната /смее се/. Това на шега, а на сериозно, включих се, заради паметта на дедите ми, които са били известни общественици и са участвали в политиката. Моят дядо и прадядо ми по бащина линия са били депутати, по майчина линия, също. Въпреки че беше на добро ниво 36-ото НС, бе много тежко за моя дух да бъде затворен в пленарната зала. Не се чувствах комфортно и по причина на това, че не бях съгласен с всички действия на моите съратници тогава, ама трябваше да гласувам. Бяхме големи ентусиасти, то аз и досега съм си такъв. Освен това смятам, че България е много по-различна, променя се  в положителен смисъл, отколкото беше до 1989 г. Разбира се, че не всичко стана така, както го искахме, най-вече в икономиката, в доходите на хората, в образованието, в културата...Но аз вярвам, че вече настъпва осъзнаване по отношение на образованието, без което не може. Нашето Възраждане се е крепяло на училищата и читалищата. Сега смятам, че е огромен минус това, че малко се говори за култура и наука. Срамно е на Стария континент да има народ, който да има такъв голям процент неграмотни, основно сред циганите. Но те не са виновни. Лесно е да се сипят упреци към всички, но не всички от тях са престъпници и просяци. Ако нямат образование и работа, то вината затова е наша. Крайно време е да се стреснем и да направим необходимото за тези наши съграждани. Дори не е нужно да измисляме нови стратегии, има толкова много страни с опит в интеграцията на малцинства. Пътят се знае. Ако обаче продължаваме да стоим със скръстени ръце и само наблюдаваме отстрани, то значи сме нехуманни и безчовечни.

- Стандартен въпрос – къде ви завари 10 ноември и как влязохте в СДС?

- Вървях си по родната „Московска” и срещнах един варненец, мой познат, работил в ЦК на БКП. Той ме спря и каза: „Знаете ли, че Тодор Живков падна”? Аз се изненадах, а по-късно от новините разбрах, че това е истина и отидох пред президентството, надявайки се да има много хора, но нямаше никой. Сигурен съм, че хората, които правеха митингите по онова време, бяха будни и протестиращи, но също не са очаквали, че е възможна такава смяна на режима. Аз лично се включих активно във всички възможни демонстрации още преди 10 ноември. Щастлив съм, че участвах в тези промени, имаше такъв духовен подем, вяра и желание за промяна!

- Днес смятате ли, че тази енергия беше пропиляна?

- Няма обществена енергия, която да бъде фиксирана 50 години. Тя винаги е епизодична по време на революция, а после се трансформира по различен начин в различните поколения. Тъжно ми е обаче, че днес десните не могат да се съберат, обединят и да излъчат достойна алтернатива на управлението.

- Припознавате ли някого в днешният политически живот като свое представителство, примерно на току- що миналия вот за органи на местната власт?

- Не. Но понеже съм десен човек, гласувах за Йорданка Фандъкова- кмет и Борис Бонев - общински съветник. Като кореняк софиянец обичам своя град и имам конкретно предложение за новата управа. Направи ми впечатление, че преимуществено в кампанията за изборите се обсъждаха ремонтите на улиците и тротоарите в града, което е много важна тема, разбира се. Но за парковете, нищо. Защо огромната зона на Военното училище в центъра не се направи на красива градска градина от бул. „Евлоги Георгиев” до „Ситняково, е повече от 1 км, друго такова място няма. Това ще остане за поколенията напред, важно е за децата ни.

- Музикантът Кирил Маричков, който също за кратко бе депутат, наскоро призна, че с музиката  си се чувства щастлив и е направил мнозина щастливи, но с политиката, не. При вас така ли е?

- Той не е политик и затова е признал истината такава, каквато е. Мен лично ме правят щастлив добротата и любовта във философски, широк смисъл. Щастието е в дребните, лични преживявания. Мога да съм щастлив от една хубава книга, добър филм, красива картина. Не бива човек да се вторачва и да търси щастието в генерални неща. Ако иска да има хубав живот, трябва да умее да се радва на всичко, да е отворен за изкуство, което прави хората по-благородни и по-добри.

- В книгата си на едно място казвате „Плаче България за обнова”. Все още ли смятате, че България плаче и за какво?

- Сигурен съм, че всяка държава и след 100 години ще плаче за обнова. И след век хората ще продължат да искат още и още човешки права, да искат по-добра природа и екология и т.н. Страната ни плаче за по-добри и интелигентни хора. Въобще, ако видя, че някоя страна не плаче за обнова, много ще ми падне в очите.

- Каква е оценката ви за журналистиката днес, в съпоставка с времето, когато вие сте я практикувал? Вярвате ли, че сме на 111-тото място по свобода на словото?

- Не зная точно как се определя това място, по каква информация и чии данни и дали сме там. Но съм сигурен, че много по-голяма свобода на словото има сега. Най-важно обаче е кой притежава медиите, как ги управлява и кой раздава рекламата. Според мен е много важно и качеството на журналистите. Журналист не се става току- така, трябва много да се чете, да се познава живота на хората, а днес младите гледат само в хонорарите. Дух и познание трябват за тази професия, тя е една от най-хубавите по света. Лесно се отглежда автоцензура, но да можеш да се издигнеш над това, да имаш вътрешната свобода, ти трябва натрупване от много неща. Трябва да имаш самоуважение, то е едно от най-важните човешки качества. То ти пречи да се корумпираш, да лъжеш и мамиш. Малко са хората със самоуважение в България, но има и бляскави изключения и дано те станат заразни за останалите.

- Кои са важните духовни ценности, които българите изхвърлиха зад борда през последните три десетилетия?

- Вече говорихме за самоуважението, стремежа към свобода, духовността, качественото образование. В България вече има хора, които са завършили гимназия, а са по-знаещи от някои професори – тъпанари, каквито познаваме всички. Но нищо не е загубено, всичко зависи от нас.

Последвайте канала на