Да вземем оръжието на садистите

След поредната селяндурска проява на Ганю, поредното отравяне на животни, извършено от дебил с мозък на амеба, страдащ от синдрома микропенис – този път в Монтанско, няма как да не се запитаме докога ще продължаваме да „гледаме на другата страна“ и наистина ли психопатите ще бъдат насърчавани с нашето безразличие. 

Има един определен тип вещества, които трябва да бъдат сложени под СТРОГ контрол. Онези, които причиняват смърт. Толкова е просто. 

Контрол над опасните вещества. За това става дума. 

Включително антифриз, миша отрова и подобни. Не може всеки садист, събудил се накриво, да се прави на Господ и да решава кога и къде да сее смърт. 

Щом е забранено да си сипваш бензин в туба и да се разкарваш наляво-надясно със запалимо вещество, значи може и още мерки да се вземат в посока безопасността ни. 

Факт е, че има хора, които могат да се отнасят с внимание към опасните вещества. Но факт е, че има и неразумни… нека си го кажем – тъпанари, на които пакетче лукчета не трябва да им се поверява; а също и злонамерени гадове, които се забавляват, причинявайки страдание. 

И понеже не знаем кой какъв е – трябва правило, което да ни пази от крайно опасните. 

Естествено, че ще има много „против“, но, говорейки за човешки животи, мисля, че доводите трябва да заглъхнат. След въвеждането на забраната за сипване и превозване на бензин в туби и шишета, се чуха какви ли не възгласи в подкрепа на старовремските методи да си сипнем в тубичка, да си сложим в багажника – за зор заман. Ама било опасно, ама така цъфтяла незаконната търговия, дреме ми… аз съм си свикнàл. 

Любимо обяснение, с театрален патос е: ами, ако закъсаме без гориво (да бе… понеже магистралите са пълни със закъсали без гориво, как така забравяш да сипеш гориво е въпрос отвъд моите способности да проумея), трябва да викаме пътна помощ или да бутаме колата до бензиностанция. Ами какво да правим, ако става дума за валяк и забравим да му сипем гориво и закъсаме? Как се бута тая машина? 

Виж сега, не знам какво използваш вместо мозък, че да забравиш да си сипеш бензин във валяка, но изглежда си имаш по-сериозни проблеми и от бензина, и от валяка… успех с решаването им.

Правилата са такива. Ти можеш да се грижиш за личното си оръжие, но Бай Колю Тапира се напи, изперка и застреля съседското семейство. Днес… има контрол над оръжията. Това е. 

***

Имаш проблем, трябва да си сипеш антифриз? Отиваш на бензиностанцията, наливат ти, отиваш си по живо, по здраво. Както става с бензина. Трябва ти някакво отровно вещество? Викаш съответната санитарна служба, пръскат, каквото пръскат, и си отиват, без да ти оставят отрова в ръцете. 

Няма да ни разори бюджета, ако се създадат такива служби към общините. Говорим за животи все пак. 

Не е нормално всеки мозъчен донор да разполага с достъп до отровни и опасни вещества, пуснати в свободна продажба. Сипват отрови и залагат отровни капани по паркове и градинки. Там играе твоето дете. То не знае какво е това пред него, навежда се, пипа го, после си пъха ръцете в устата. Или директно взема отровеното парче хляб и го изяжда… да, детето ти. 

Представи си как гледаш едно куче 10 години (това не се отнася до амебите психопати, вие себе си дори не понасяте да гледате, камо ли куче…), то става член на семейството ти, приятел, в един момент един човешки отпадък решава да сипе отрова в градинката, защото бил чел, че кучетата вършели лоши работи, а на него животът му е тоалетна и не може да понася нищо, и трябва да си излее някъде комплексите и мозъчния недостатък, прави гадостта и кучето ти умира. 

Детето ти също не е в безопасност. 

Сега някой ще изскочи с великото: „Родителите да се научат да си контролират децата!“ 

Първо: никое дете не трябва да бъде принуждавано да живее в среда, в която не се знае има ли или не отрови около него; второ: кое е по-важно и първостепенно? Да превъзпитаме разсеяните родители или да контролираме достъпа до отрови на садистите психопати? 

Не ми отговаряй: „И двете“. 

Казах: „Кое е първостепенно?“ 

И още нещо: профайлърите на ФБР имат много изследвания на поведението на серийните убийци в САЩ. Едно нещо, което е типично за всеки психопат, сериен убиец е, че рано или късно в живота си е имал епизоди с насилие над животни. 

Веднъж посегнал на живо същество, това, което се отключва в садистичната му душичка, търси как да се доразвие. Влез в криминалната хроника и прочети за пребитите, наръганите, удушените, отровените, застреляните. 

Ако не сме дорасли, като общество, да си контролираме лудите, садистите, психопатите, гадовете, то поне да им ограничим достъпа да всичко, което може да използват за оръжие на престъплението си. 

Ако има желание, ще намери начин…

Да, може би. Но не е нужно да му е толкова лесно. По-трудно е да се изкара разрешително за оръжие в България, имаме по-малък проблем с изпозастреляните. Направи го трудно за достъп, все няколко от тях ще бъдат възпрепятствани и ще се откажат. 

Всеки спасен живот е важен. 
 

Последвайте канала на