Колко пъти да настъпваме червената мотика?

Изборите хем минаха, хем – не съвсем. На някои места ще трябва да повторим.

Като, например – в София.

Такаааа… колко пъти трябва да настъпим червената мотика, за да се научим? Колко пъти ще се връзваме на „изчистени лица“? Не нови, а „изчистени“. 

„Нови“ е добре; нови означава движение напред. Къде подмолно, къде – открито и честно, но напред. 

„Изчистените“ обаче… означава завой назад, въртене в кръгче; означава, че някой много иска да си е във властта, но първо: няма подходящи хора, които да издигне; или второ: няма хора, на които да се довери, затова си преравя тефтерчето с бившите гаджета, за да повтори. 

Разчитаме на късата памет на българите. Това не е експеримент. О, не! Това си е изпитван и доказван през годините работещ модел: „чакай да забравят и повтори“. 

Чакат. Ние забравяме. И те повтарят. 

Все си мисля, че номерът с „независим“ щеше да е по-игрово подходящ, ако поне беше политически непознато лице. Нещо като маневрата с президента Радев. Съгласете се, че планът им успя там. Докато снимките на Манолова с червен потник с надпис: „шанс за Орешарски“ все още се въртят в интернет. Помним и „…Ако това ще ви успокои, аз предложих Делян Пеевски…“

Чакайте! Всъщност… помним ли?

Има и още:

„Безспорен факт е, че на протестиращите срещу правителството се плаща“. ~ Мая МаноловаМая Божидарова Манолова е български политик, народен представител от парламентарната група на, 2013 г. 

Днес Манолова е от лицата на протестите. Системата ни убива и т.н. 

Аз лично съм „за“ да се критикува властта. Ама всяка власт, не да делим: „тяхната“/“нашата“, а всяка. И сега…

Трябва да приемем, че се е променила. Да, защото политиците са известни с това – винаги се променят за добро. 

А относно плащането на протестиращите през 2013 г. – наложи ми се да се запозная и с двете страни тогава и просто ще споделя личните си преживявания от онези дни: хората, които протестираха срещу правителството, бяха там, защото им беше писнало. Методите им бяха много благи и не успяха с това, което искаха, но бяха честни. От партийните каси на вечния коалиционен партньор обаче тогава се лееха пари и се наемаха момчета от фитнес залите, за да ходят на така модерните контра-протести – подкрепителите. Научих го от отказали да им бъде плащано тогава момчета, а не от трети и четвърти лица. Мога само да ви кажа, че докато едните протестираха безплатно, другите се продаваха евтино. 

Но да се върнем към настоящето. 

Независимата Манолова, която въобще, ама въобще няма нищо „червено“ в биографията си, нееее… 

… се оказа подкрепена на първи тур от 70% фенове на БСП. Тоест 70% от хората, които са гласували за нея, са хора от редиците, подкрепящи пряката наследница на БКП.

Забележете колко са последователни и изпълнителни в лявото. Това не може да им се отрече. За тях настъпването на мотиката е хоби, мисия, начин на живот, избор, удоволствие. 

За сметка на това обаче дясното пространство пак затанцува около тая мотика, питайки се: „дали ще е толкова страшно, ако я настъпим пак, а? кво пък толкова? тоя път може и да не ни прасне през лицето, а?“ 

Появилите се нови лица от Демократична България бяха „надцакани“ с „новост“ от още по-новите лица от Спаси София. 

20% от гласувалите за Борис Бонев са поддръжници на Демократична България. Тук вече говорим за разпиляност. Многопартийният модел е чудесен, демократичен принцип е – един от най-основните. Но пак завихме рязко и заорахме предницата в канавката до пътя. 

Има нещо много тревожно – заиграването на десните с шанса. Тоест: онези десни, които искат нещо да се промени и с голямо желание гласуват за „независим“ кандидат – в случая Манолова, залагайки гласа си буквално на двойна нула. Двойна нула е нещо, което бихте познавали, ако играехте рулетка. В такъв случай щяхте да знаете колко миниатюрен ще е шансът ви за печалба. По-голям е шансът в гардероба си да намерите портал към Нарния. 

4% от гласувалите за Манолова са фенове на ГЕРБ. Освен това… 5% са (не, не е шега това!) фенове на Демократична България. Извинявайте, но положението е WTF! 

Наистина ли 9% натурално десни симпатизанти си казват: „хей, защо да не пробваме с един леко червен, леко ляв, леко соц кандидат? може пък… може пък…“

Наистина ли? 

Колко пъти се връзвахме? Колко пъти си казвахме: „може пък тези червени да не са като онези червени; дали пък не са се променили?“ Вие виждали ли сте алергия да се променя по съвест и да спира да ви трови? Ние буквално сме като човек, алергичен към ягоди, който си казва, че, абе по принцип е чел и чувал, че понякога алергиите изчезват от само себе си, е – вярно, че само 1:1 000 000 000 случаи, но пък… защо пък не… нали сà… и ядем ягодите на „лявото“ и всеки път се подуваме и задушаваме почти до смърт. 

И после пак пробваме.

Виденова, Луканова… Станишев, Орешарски; #ДАНСwithME, #КОЙ; абсурдни коалиции – когато им спадне подкрепата, вкарват в управлението абсурдни партии и хора със златни пръсти, които, благодарение на тях, се легитимират и още сума правителства не могат да се отърват от тях. Да продължавам ли?

Ама много вкусни тия ягоди, бе! А?

Помниш ли...? Ако не - Google помни

Има и още нещо страшно. Избирателната активност. Пак партия „Нèма смисъл“ спечели, ако питате мен. Да, и вчера се начетох на коментари: Е, видè ли, че нèма смисъл!“

Да, пич, докато ти и още милиони си седите вкъщи, да гледате изборите по телевизията, няма да има смисъл и пак няма да е твоето и пак ще мрънкаш. Доброволно се отказа от правото си да участваш в избора на управляващи, за да можеш после да изпиташ мазохистичното удоволствие да пееш тъжната песен, че не е на твоето. А точно пък на тези избори имаше ИЗБОР - нови, стари, избор. Избор!

Това някакъв навик от мачовете ли ти е? Искаш да вкарат тоя, ама треньорът вкарва оня вместо това, и той не играе добре, а ти знаеш, че от пред телевизора няма да можеш да повлияеш… и така. 

Апатията… тая пуста апатия, за която сме говорили, говорили. Обединението в дясното, което все не се случва, също е жертва на тая апатия. 

Апатията, която ни е завладяла, не е, подчертавам НЕ Е случайно явление. Тя е култивирана и насила набита в главите ни от поколения. Те ни заливаха с абсурди и ни убеждаваха, че нищо не зависи от нас; че талантливите отстъпват пред връзкарите, пред синовете и дъщерите на активните борци против фашизма и капитализма; че, колкото и да се стараеш, най-много да си навредиш, затова я, по-добре си сèди у вас и бъди нисък и тих, убеждаваха ни и ни убедиха, че лошото е неизбежно. 

Подменят ли ти реалността с абсурди, губиш почва под краката, вече всичко ти се струва възможно, връзваш се на всичко и – най-лошото – изпитваш чувство за обреченост. 

Във всяко общество има боклуци. Само че в развитите държави, те си седят, където им е мястото – на дъното. В България преди 75 години дойде една чума, която бръкна с черпака, обра дъното и каквото намери там – сложи го на върха: партийни лидери, министри, кметове, учени, казвачи и показвачи на „верния път“… въобще Голямата Работа – създадена от утайката, неграмотните, злобните, криминалните, садистите. 

Подменяйки реалността ни с този абсурд, ни научиха, че от нас нищо не зависи. Всяко нещо обаче е до време. И това ще мине, ще се излекуваме. Да видим: дошло ли е времето да се опомним и излекуваме или още ни е рано. 

Не се притеснявай, сине! Продадох я (Америка) за тази вълшебна шапка!
Доналд Тръмп Доналд Тръмп - американски бизнесмен и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 г. в нюйоркския е доказателството, че не е необходимо измамникът да е умен, стига жертвите му да са достатъчно тъпи. 
 

Последвайте канала на