Доц. Стойчо Стойчев: Някои политици не усещат кога се превръщат в досадни натрапници

Интервю с доц.Стойчо Стойчев за края на предизборната надпревара, за избора на нов главен прокурор, за възможността ЕК  да вдигне мониторинга си над нас. Той е роден в Шумен през 1983 г..Завършил е политология в Централния европейски университет в Будапеща. Сега преподава „Анализ на политическия риск и прогнозиране“ в катедра „Политология“ на Софийския университет.

- Доц.Стойчев остават 2 дни до вота в неделя, прогнозирате ли някакви изненади, съобразно предварителните социологически и политологични прогнози?

- Не смятам, че ще има изненади, още повече, че става въпрос за местни избори, които се провеждат съобразно регионална спецефична динамика, която трудно се влияе от национални процеси, скандали и т.н. В малките населени места хората предварително са взели решение за кого ще гласуват въз основа на своите прагматични възгледи за живота си. Не очаквам някакви стресови ситуации да променят нагласите им в последните дни и часове преди вота. Там хората гласуват в подкрепа на свои работодатели, на властта, изобщо на хората, от които зависи хляба им. Това са доста устойчиви нагласи към политиката. В големите градове е малко по-различно, защото хората не се познават, разчитат на публичността на политическите лица. Досега изборите ни са показвали, че скандалните, компроматните и агресивни войни, които се правят от някои нахъсани среди, имат по-скоро негативен отзвук и резултат. Българите не гледат с добро око на острите атаки, на крайните полярни мнения и нападки от личен характер. Така че не очаквам изненади пред оставащите 2 предизборни дни.

- А в резултатите от вота?

- Съобразно публичните данни от минали избори може да се направят изводи. Ако се вгледаме в прогнози, предричани от социологични агенции, ясно ще видим, че в София, за която сега се предвижда избирателна активност от 500 000-700 000 души, е твърде произволна. Досега най-високата избирателна активност от 2005 година досега, е била 450 000 души максимум и то по време, когато Бойко Борисов беше в апогея си на харесване от хората. Тук веднага искам да поясня - не подозирам, че колегите не си вършат работата недобросъвестно. Практиката показва, че нерядко, когато питаш хората дали ще гласуват, те изразяват готовност, а после просто не го правят. Така се появяват огромни разлики от по 300 000 гласа примерно. В този контекст смятам, че нагласите за резултатите на Мая Манолова са силно, много силно преувеличени. Смятам, че резултатите между нея и сегашната кметица ще са 2:1 в полза на Фандъкова. В най-лошият сценарий,според мен, Фандъкова ще води поне с 50 000 гласа. Много социолози маркираха предварително терена с твърдението, че балотажът в София е неизбежен, но аз смятам, че той може изобщо да не се случи. Не познавам в детайли динамиката на предизборните процеси в Пловдив, но това, което зная за българската политика е, че връщането обратно в нея, е много трудно. Славчо Атанасов вече е бил кмет на града под тепетата и пловдивчани много трудно отново ще го изберат. Ако пък успее, ще ме опровергае.

- Може ли да се твърди, че местните избори продължават да са повече мажоритарни, отколкото партийни?

- Зависи от населеното място. В България само 4 са големите градове, в които партийният вот надделява. Във всички останали селища, хората се познават помежду си. Там, колкото и да е добра една партия, ако лансира магаре за кандидат, няма да го изберат. Ако обаче претендентът е съвестен, независимо дали го издига малка, неизвестна формация, хората го избират. Виж, в София и останалите три големи градове, силно влияние има идеологията. Старите седесари много трудно биха дали гласа си за представител, обвързан конкретно с БСП като Мая Манолова, според мен. В този смисъл многопартийната амалгама, която тя направи, е губеща и непродуктивна и не смятам, че има шанс да получи подкрепа повече от 100 000 гласа. Впрочем толкова преди години получи левият претендент за кметския стол в София Георги Кадиев и то във време, когато той беше доста одобряван, несамо от своите.

- Доволен ли сте, че вече има арести в Несебър за организиране на схеми за купуване на гласове, тъй като вие от години се занимавате конкретно с такива изследвания?

- Като видях замесените лица в тези схеми, заснети от камерите на медиите, те бяха готови да се разплачат. Сякаш се срива целият им свят, толкова неочаквано им се струваше случилото им се. Хората в Несебър обаче много добре знаят за какво става въпрос. Както и в много други наши курортни селища, в циганските махали, в районите, където има големи предприятия и фабрики.

- Днес 10 часа ВСС разпитва кандидата, който е единствен, за главен прокурор - Иван Гешев, предложен от своите колеги - прокурорите. Това става под натиска на протести както за тази кандидатура, така и против нея. Този избор ще повлияе ли на вота в неделя?

- Протестите срещу Иван Гешев са организирани от една партия - "Да, България" и това е публична тайна, освен тях има още няколко маргинални организацийки, чиито представители са преследвани от закона и срещу тях има образувани дела. Този протест не е масов, защото сега ситуацията е коренно различна от предходни недоволства като например онова през 2013 г.. Така че хората, които се надяваха да генерират политическа подкрепа за своите кандидати като се обявиха срещу Иван Гешев, няма да успеят. Те размиха сами фокуса на своята предизборна кампания. Каквото и да си говорим, повечето от обикновените хора в България симпатизират на Иван Гешев, защото той вкара в арестите онези, които те наричат олигарси, милиардери, мутри и т.н., забогатели по непрозрачен начин. Хората си дават ясна сметка, че съдът може и да не ги осъди, но поне са вкарани в килиите и виждат в това някакво възмездие. А повечето българи искат и се надяват на това някой да се опита да им върне изгубеното чувство за справедливост. Затова кампанията срещу Гешев няма да донесе никакви позитиви за нейните организатори, според мен. Направиха няколко протеста, показаха, че не го харесват, но после много пресолиха гозбата. Едно е да си кажеш мнението, друго е нахално да го натрапваш. Големият проблем на българските политици е, че все не успяват да разберат кога са се превърнали в досадни натрапници. В това отношение има много примери като най-показателен е този с един истински държавник и реформатор като Иван Костов. Не само той, има и доста други, които не успяват да уцелят момента, когато да спрат се налага народът да им го показва на избори. В демокрацията властта се взема през избори.

- Знак на доверие ли ще бъде към нас, ако ЕК вдигне мониторинга върху нас и ни остави сами да си разчистваме двора, образно казано?

- Това е политически въпрос, какъвто беше и приемането ни в ЕС. Да, отменянето на сегашното наблюдение, е признание за стабилност в държавата и усилията, които полагаме. Но, както вече се разбра мониторинг ще има и занапред както върху нас, така и върху всички останали държави затова как се изразходват общите пари на европейските данъкоплатци.

Последвайте канала на