Проф. Владимир Чуков: Турция няма да напусне НАТО, въпреки напрежението със САЩ

Арабистът проф.Владимир Чуков, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма в интервю за „Новини.бг.” по повод на военния конфликт в южната ни съседка Турция.

- Проф. Чуков, изненада ли беше инвазията на Турция срещу Северна Сирия, стартирала на 9 октомври т.г.?

- Има елемент на очаквани действия от страна на Турция, не става въпрос за изненада, която светът не е очаквал. Да припомня за вашите читатели, че за тази операция Ердоган говори от близо 2 години, дори тамошните анализатори започнаха да го иронизират, защото той постоянно, на всякакви сбирки и форуми говореше за тази операция. По-скоро изненадата беше точно подбраният момент, в който сега бе стартирана.

- Какви са действителните причини за този агресивен ход – само атака срещу кюрдите ли е това, които по исторически данни са упражнили геноцид срещу християните в този район?

- Една от причините са влошените отношения между сирийските кюрди и Ердоган. Част от мотивите също така трябва да се търсят във вътрешната политика на Турция. Не бива да се пренебрегва и поведението на външните играчи като САЩ и Русия.

По първата    посочена тук причина – за влошените в дългосрочен план отношения с кюрдите от Северна Сирия искам да припомня, че от 2014 година тези хора се превърнаха в терористи. Дотогава те не бяха такива, но преди 5 години се влошиха отношенията между турския президент и бившия сирийски лидер на партията „Демократичен съюз”, която бе управляваща там. Тази кюрдска фракция е доста войнствена, няма спор по това. През 2014 година турските кюрди направиха голям пробив и станаха парламентарна сила. Тогава в Анкара Ердоган се уплаши, че това, което става в Северна Сирия много силно ще повлияе върху вътрешната политика в Турция.

- Как точно конфликтът влияе във вътрешнополитически план в Турция?

- Чрез промяна на баланса във властта. Да не забравяме пробива на турските кюрди във властта и техните добри постижения – станаха парламентарна сила. Тогава Ердоган се уплаши, че това, което става въ Северна Сирия, ще повлияе върху вътршната политика на Турция. Победата на опозицията в големите градове, особено в Истанбул, показа че темата за сирийските бежанци е много чувствителна  и носи победа на противниците на властта  и уплаши Ердоган. От лятото на тази година опозицията и управлението са в надпревара да демонстрират кой има по-радикална позиция, спрямо сирийските бежанци. На Ердоган му трябва победа на терен, за да може да каже на своите избиратели: „Аз съм човекът, който се грижи за вас, за сигурността на държавата”.

- Поведението на Русия в конфликта, според вас определящо ли е?

- Много умел ход на руската дипломация, Русия стимулираше поведението на властите в Турция, видяхме и как се държаха в Съвета за сигурност. Руснаците буквално с турски оръдия и машини успяха да прогонят американците. Атаките сега са в Северна и Североизточна Сирия, но не и централната част, където САЩ имат силно укрепени позиции. От тук насетне обаче на Русия ще й бъде много трудно да спре турската военна машина, чиито параметри са много, много над онова, което е очертано като „зона на сигурност”. Те трябва да слязат надолу на юг към Рака. Ако трябва да сме честни, ако досега САЩ пазеха кюрдите, то вече след споразумението им с Дамаск, нещата стоят по съвсем различен начин.

Както вече съм коментирал през медии, турските удари бяха направени близко до контролно-пропускателния пункт между Северен Ирак и Сирийски Кюрдистан, по определени цели – поредната доставка на американско оръжие за сирийските кюрди, като тя е била много специфична – освен бронетранспортьори е имало ракети земя-въздух. Кюрдите нямат самолети, нито ДАЕШ има самолети. Самолети имат турците. Това показва, че Пентагонът няма намерение да разоръжава кюрдите. Очевидно това е подготовка за отпор на турската авиация. Днес стана ясно, че Тръмп плаши със санкции Турция, кани се да вдига мита за внос на турска стомана и т.н. Но не бива да се заблуждаваме – Турция е член на НАТО и аз смятам, че каквито и напрежения да има със САЩ, тя няма да напусне пакта.

- Какво да е разумното поведение на България, предвид близостта ни до конфликта? Ето, днес, премиерът свика Съвета по сигурност към кабинета, канисе да информира президента затова.

- Нашите институции трябва да изработят едно поведение, което да покрива два основни параметри. Не бива да се забравя, че ние сме членове на ЕС и сме страна, подписала бежанската конвенция, в която се отстояват правата на човека. Но пък и да се помни критерият добросъседство, защото едно е да си в Париж, второ да си в Берлин или Стокхолм, а съвсем друго да си в София.

При нас има съвсем ясно очертан бежански канал, през който контрабандистите прекарваха бежанци. Ние имаме отделно двустранно споразумение с Турция за репатриране на незоконно преминали мигранти, тъй като не сме част от Шанген. Това споразумение работи много добре и трябва да ценим това, защото е важно за нашата национална сигурност. Т.е., бидейки част от ЕС, не трябва да се делим от него, защото е нашата сила, но пък е важно да си отстояваме нашите интереси в рамките тази новосъздадена проблемна ситуация. Тя е в нарушение на международното право, носи смут, дестабилизация и предполага огромна бежанска вълна. Но най-вече има риск от пренос и трансфериране на много радикални ислямисти от ИД, от Алуса и др., чиито главатари, лидери или чужденци, могат да си присвоят каналите и  да търсят нови, алтернативни за контрабандиране на хора от арабските страни към Европа. Добре е да помним, че разстоянието от Капитан Андреево и първото КПП между Сирия и Турция, е само 1000 километра. Така че това е важно да се знае при изработването на нашата позиция.

Последвайте канала на