Кога и кой ме записа в училище за деца със „специални нужди“?

Някой ми е извъртял страшен номер и, без да разбера, ме е записал в училище за деца със специални нужди. Събуждам се една сутрин и усещам времето едно такова… особено – облачно с възможност за полудяване. 22 градуса, усеща се…

… като сценаристите да не са си пили хапчетата. Сà, знам, че е много работа – това да дирижираш цяла държава, но „филмът“ започва да страда от липсата на сценарна мисъл над нивото на съвеЦки филм. 

Седмицата (поне работната ѝ част), която свършва днес, не беше разочароваща за търсачите на вдъхновения за сюрреалистични сюжети. Да видим какво ни/ви държа вниманието…

***

„Репортери без граници“ и Асоциацията на Европейските журналисти, за разлика от беге обществото, се разтревожиха от състоянието на медийната среда в България и на няколко пъти се опитаха да събудят тоя „Юнак балкански“ обществото, от сън да се събуди, но засега – безуспешно. Вероятно гроздовата е била менте и няма събуждане. Лекарите изразиха съмнение, че може би става дума за състояние на будна кома, а продуцентите на „Живите мъртви“ пък избраха локация за снимките на следващия сезон. Точно така – България. Според тях щяло да им излезе много евтино, защото нямало да ползват специални ефекти и CGI, особено за статистите. 

В Русия пък един ТВ водещ Дмитрий Кисельов, генерален (ехейй…) директор на МИА „Россия сегодня“ каза, че „Русия е световен шампион по свобода на словото“. Според водещият в момента в Русия има „безбрежна свобода на словото“.

Усещам, че и тук някой се опитва да преследва ефекта на същото чувство за хумор. 

***

Около 300 съдии пък (не футболни, съдии от съдилища) се опитаха да говорят на коматозния пацент – обществото, и да го накарат да прогледне, че в момента разни политици и силни на деня го баламосват, но засега успехът е колкото на Стивън Сегал да спечели Оскар. 

Магистратите директно и в прав текст обвиниха държавното управление, че не гарантира независимостта на съда, а и че създава предпоставки за манипулации, заплахи, саморазправа и всичко, което няма нищо общо с демокрацията и държавността от 21 век.

Чакаме реакцията на коматозния пациент. 

***

Ценко Чоков се кандидатира за кмет, а българите все още гледат риалити шоута по телевизора, с невиждан хъс – като все едно да гледат парламентарния контрол, на който хан Аспарух отговаря къде планира да прави държава през 681 г. 

Същевременно други кандидати започнаха предизборна агитация, залагайки на носталгията по соца, използвайки пощенски картички от онва-време-кога-бозата-беше-шес-стинки, а Икарусите – връх на автомобилната и транспортна индустрия за масите, както и на социалната дейност, като цяло, в обществото на планетата и отвъд нея. Което ме накара да се замисля за следното: сà… социалисти и комунисти, родни чегевари и партизани от запаса пак го удариха на сломяваща всяка съпротива на емоциите носталгия по миналото. Сега го играят „колко хубаво беше“, а едно време („светлото бъдеще“ беше рефренът тогава) същите си играеха на „колко хубаво ще бъде“… 

… какво пропуснахме? Мигнахме и се оказа, че сме го пропуснали светлото бъдеще да остане в близкото минало. Чувствам се прецакан. Или нещо – групово – сме много тъпи, или май някой се опитва да ни баламосва. И ние се връзваме с наивността на 19-годишна, която вярва, че Живко Чука я кани в караваната си, за да ѝ покаже колекцията си от марки. 

Като заговорихме за изборите:

имаше молебен за старта на кампанията и, колкото и да ви се струва, че това – само по себе си – е върхът на вица… не е. Има и още. 

Митрополит Николай припомни на политиците, че колкото и да са „големата работа“, трябва да се грижат и за своите „по-слаби и по-бедни братя и сестри“, не само защото за това им плащат, ами защото така правели добрите хора. След като спряха да се смеят, политиците закимаха енергично с глава, обещавайки, че така ще правят. Прекръстиха се, но не се поръсиха със светената вода, щото не са сигурни за страничните ефекти и се притесняват. 

Сà, някой би казал, че да правиш молебен и да ръсиш старта на предизборна кампания, е малко популизъм, малко кич и т.н., че много мяза на някакъв окултен пан-славянски ритуал по правене на молебени и ръсене на оръжия, коли, асфалт, фабрики и народни танцьорки, копи/пейстнат от една болшая страна на изток, но на мене ми писна да го повтарям, така че… аз не го казвам. 

Зачудих се откъде ми е познат попът с проповедта за малкия беден човек, дето трябва да се грижим за него, и… 

А да, сетих се – това е Николай с ролекса за 6 бона. Вярно бе! Как не се сетих по-рано? 

***

Понеже септември, като цяло, е изпълнен с паметни дати и героизъм, се замислям романтично за разни неща, а и напоследък ставам свидетел на разговори, в които някой обяснява, че трябва да дойде някой (тук, по избор, сложи от къде точно да дойде тоя някой – според предпочитанията на говорещия – я от изток, я от запад, както и да е…) и да ни „оправи“, „освободи“, „вкара в правия път“. 

Озадачен съм защо така българите все искат да го играят спящата красавица и дамата в беда, дето да я спасяват? Липсва ми малко реториката: „да се оправим“, защото реториката: „да ни оправят“, взе да ми писва, а и от толкова оправяне, не можем да си седнем вече на… нали. 

И се разхождам и си мисля и по едно време ми светва. Едно съвпадение ми просветва. Не може да е единствената причина, разбира се, но…

Паметниците на „освободителите“ са все едни големи такива, могъщи, стърчат над главите ни и ни мачкат; а пък паметниците на българите герои – едни дребни такива, да се засилиш, ще ги прескочиш. Къде е паметникът на съветската армия, къде е този на Левски в центъра на София? Къде величествено стои Альошата, къде се мъдрят разни Стефан Караджи, Христо Ботевци, Стефан Стамболовци… българи, които са правели велики неща. Къде са: генерал Вазов, генерал Колев, дето са драли гащите на руснаци, англичани, велики сили и не толкова велики сили?

Малки едни такива, стафидки… се чувстват българите. Не само им казват, ами и им показват, че сами нищо не могат да направят, че и по-добре да не се и пробват… Могли са едно време, ама най-добре да си останат с историята и спомените, а днес да заложат на „да ги оправят“ най-добре. Спасител и освободител да чакат. 

Както казах – едно съвпадение може да е това, а не цяла една кампания, нали? Не е единствената причина за назадничавостта на българина, но пък изглежда като голяма част от причината и е прекрасна техника за хигиенизация. Каква хигиенизация ли? За миене. На мозъци. Промивка. С цел профилактика, разбира се, вие пък…

***

Да погледнем какво прави сестра Ратчид в по-международен план.

Тръмп. Мисля, че мога просто да му напиша името и да не се налага нищо повече, за да предизвикам спазъм на здрави разум. Но все пак…

… след като отказаха да му продадат държава, докато той маниакално отричаше Глобалното затопляне, защото на него му било студено; и администрацията му съкращаваше квотите за имигранти, но пропусна имигрантската му съпруга и цялото ѝ семейство; игра голф по време на ураган; среща се няколко пъти със Севернокорейски масов убиец от семейство на масови убийци, Тръмп реши, че заслужава Нобелова награда. Дори заяви: „Бих взел Нобелова награда за много неща, ако я присъждаха справедливо“. Първо: разбрахте, че Нобеловата награда я дават несправедливо. Второ: Тръмп би взел не една, а няколко. Не така – една-две само. Той е мега-гига свръх ум от съвсем друго измерение, бе, кво знаете вие! 

Кой обаче получи една алтернативна Нобелова награда и май-май е на път да вземе и една истинска? Грета Тунберг.

И да оставим всичко друго, което тя прави, искам да я видя с наградата в ръце, дори само заради удоволствието да гледам как един оранжев човек с умряло животно на главата ще се опита да се ухапе от яд. 

Освен това служител на ЦРУ е бил под прикритие в… Белия дом. Той вероятно е разкрил информация за манипулациите на Тръмп. Фантазията ми е бедна – тия не ги ли пращаха обикновено под прикритие при мафията? „От службата са заявили, че са поставили агента и неговото семейство под засилена охрана“. Чакай, какво? Те са заплашени, заради… или от… президента? Не от наркокартел или терористична организация, а от ПРЕЗИДЕНТА?! 

***

И, за капак – UEFA ще прави трети турнир – Лига на конференциите, та да може и балъците да видят евросцена. Ще е нещо като училище за деца със специални нужди, но за… футболни отбори. 

Познайте кой ще играе там? Мхм – ние. 

Лека вечер. 
 

Последвайте канала на