Скъпо общество, кога се превърна във Форест Гъмп?

Скъпо куче на Павлов… дзън-дзън! 

Както отделният индивид, така и цели части от обществото могат да бъдат „обработени“ така, че да реагират по определен начин на определено „дразнение“ или „стимулация“. Това, разбира се, е чудесно качество за една гласоподавателна биомаса, но не е особено приятно качество за един човек. 

Всъщност щеше да ми е все тая, ако това дразнещо качество не ме бъркаше пряко мен и начина ми на живот – чрез намесата на „кучетата на Павлов“, получили сигнал от определените места, подредени с бюлетина в ръка. Или пък предизборно участващи (съзнателно или не) в манипулацията и разпространението на още и още „рефлекторни“ реакции сред масата. 

Това, което се опитвам да кажа, е: вземете се стегнете, престанете да се хващате на елементарни трикове и мислете, защото идват избори. 

Ако се каните да пътувате, какво е нещото, което трябва да ви вълнува и концентрирате изцяло вниманието си върху него? Точно така – самото пътуване. Приготвяте си багажа, правите резервации за хотели, коли под наем, правите си план за обиколка и т.н. Цялото ви внимание е там, защото пътуването ви зависи от това и, ако издъните нещо, ще си създадете главоболия. 

Какво трябва да ви вълнува преди едни избори и за какво трябва да мислите най-много? Да – за самите избори. Трябва да се вълнувате кой каква кампания води, каква платформа има, какво обещава и най-вече – обещавайки, има ли капацитетът да изпълни обещанията си. 

Затова… подхождайте особено критично към всичко, което се опитва да ви издърпа вниманието от това. Не мога да повярвам, че трябва да си обясняваме елементарни неща, но щом се налага.

Имате едно много важно нещо пред себе си. Жизненоважно. Е, не смятате ли, че на нещата, които някак „изневиделица“ се появяват пред вас и ви разсейват, трябва да гледате (най-малкото) с подозрение? Защо се появяват сега? Защо са именно в такава форма? Не се ли опитва някой да преувеличи нещо обикновено? Абе я да се поинтересувам аз – това нещо голямо ли е или се случва постоянно, ама аз не съм знаел и се опитват да ме цакат с претоплени новини? 

Австралиецът Полфрийман излезе от затвора и стана водеща новина. Стана водеща тема в ежедневието на всички от хорекома в село Българево, община Каварна, до партийните централи и от чистачките до премиера. Дали е правилно или не, колко е виновен или невинен не е обект на този текст. Това, което ни вълнува в случая е, че в същия ден, когато е предсрочното освобождаване на Полфрийман, е било взето същото решение и за осъден на 17 години, на когото остават да излежи още 4,5 г. За това ни подсети Свободна Европа. Не само това, но и (а това са само „най-пресните“ случаи) осъден за наркотрафик на 14 години с 5 г. остатък излиза, както и осъден за убийство на 20 години с над 7 г. остатък също излиза. 

Но никой не се заинтересува от тях. Нека ви го опиша по-простичко: никой не се интересува от това Пеньо Ников Даков-Тречката, който е вратар на любителския ФК „Чифундар“ от село Тръпчинково, да му стане рекламно лице. Спонсорите се интересуват от Роналдо. Капиш? 

Та… никой не се заинтересува от тях. Нито пък някой от тези случай накара главният прокурор, който в момента седи на „горещ стол“, заради 99,99% сигурния си заместник, да се задейства и да поиска възобновяване на производството. Не само но и… същият главен прокурор преди няколко месеца поиска осъдените за смъртта на Чората да излязат от затвора. И внесе във ВКС искане за възобновяване на делото. Някой? Нещо? 

Това, което пише в НПК, както и това, което имаме като практика, постановява Полфрийман да излезе от затвора. Добро-лошо… това е положението. Излизането му беше предопределено. Просто случаят е много шумен.

Видяхме, че случаят не е нито единичен, нито противоречи на практиката и НПК. Сега обаче имаме „вещица“, която да ловим. И въобще не говоря за Полфрийман. 

Заговори се, че именно съдия Калпакчиев е един от най-шумно обявилите се срещу кандидатурата на Гешев за главен прокурор. По стечение на обстоятелствата той се оказа „виновният“ за пускането на Полфрийман, което, така или иначе, трябваше и щеше да се случи, както постановява практиката. Калпакчиев заяви пред bTV съвсем наскоро, че кръговете, които искат на всяка цена да сложат Гешев за главен прокурор, са тези, които имат и интерес да си гарантират комфортна медийна среда. Започва да мирише. 

Какво имаме още в случая: идва време за избора на главен прокурор, вдигаме пушилка, имитираме съпричастност с обществото, както и имитираме работа по някакъв казус, който няма нужда от внимание, но пък е удобен, защото е „скандален“. Едни магистрати се „заемат със случая“ и започва да кипи дейност, лъска се имидж, гледа се строго, абе въобще големи държавни мъже демонстрират голяма държавна работа за пред едни малки народни хора, които цъкат с език.

Същевременно на другия фронт – политическия (който е грозно преплетен с току-що споменатия, но И ТОВА е друга тема) – също се готвят избори; и, както се разбра, положението не е никак розово, особено с тези нови играчи, които започнаха да „парят“. 

Защо не едни други големи държавни мъже – тези от партиите – да не демонстрират голяма държавна работа пред същите малки народни хора, които да зацъкат двойно по-силно с език? 

Как, по дяволите, обществото се превърна във Форест Гъмп? 

Обществото е свело функциите си до базови неща, като хранене и репродукция. Вероятно ви е ясно, че в страна от ЕС, в 2019 г. това може да бъде само и единствено ИЗКУСТВЕНО поддържано положение. Нямам как, при ресурсите, с които разполагаме, и възможностите за помощ и взаимопомощ на всички нива, ние да живеем като крепостни от 19 век. Няма как, без изкуствена намеса.

Тук съучастват едни политици, едни бизнес кръгове, едни медии и най-абсурдната роля – тази на съучастник-жертва – обществото.

Апатията и злобата са двата двигателя на индивида, които са единствените два, едно-към-едно прехвърлени и върху обществото ни. Поотделно и заедно ние единодушно демонстрираме само това – единствените две неща, типични за индивида и обществото същевременно. Апатията и злобата. 

Ние сме един гигантски футболен отбор, на който постоянно казват, че е слаб и му измислят куп причини за това да е „слаб“. Като резултат имаме…

Футболистите, всеки по отделно: „Бал съм му…“;
Треньорът: „Бал съм му…“;
Ръководството: „Бал съм му…“
Всички заедно: „За какво въобще се пънем?“
Една мила мафия: „За да приперем едни пари, как за какво…?“
Резултат: всички са кисели, губещи утрепняци, а милата мафия е доволна. 

***

Ето ви нещо интересно относно адаптацията на агресивните индивиди: „Адаптацията е процес, чрез който индивидът се приспособява към социалната среда. Това е усвояването на социален опит, роли и модели на поведение от индивида, без които той не може да стане пълноправен член на своята общност“. 

Само че с това, което имаме в части от политическия елит, в части от журналистическата среда, в части от всички ъгълчета на милата ни татковина, ние (като цяло и поотделно) няма да се адаптираме, защото умишлено ни се втълпява, че агресията и апатията са като слънцето и водата за нас, а нормалното поведение е за тъпаците. Моделите за подражание са манипулативно демонстрирани именно като апатични и агресивни типажи. Бъдете като тях!, е постоянното послание, което ни залива мозъците. Няма как да не покълне като резултат, след толкова години. 

Когато служителите на БНР се опитаха да демонстрират позиция и да защитят правата си, се изредиха всякакви капацитети да им дават акъл да млъкнат, от прокуратурата им пратиха проверка, пратиха им и сметната палата, смачкаха ги всячески, а министър Каракачанов даже им заяви да не „глаголстват по теми“, както и „Да си имат убежденията, да си ги държат вкъщи“. 

В същото време това, което имахме като културен министър, а днес е председател на медийната комисия – Рашидов – се изцепи в пространството: „Стига с тази свобода на словото“.

Вероятно работата на журналистите е да са стойки за микрофони. 

Изглежда медийната среда от мнозина се приема като част от олинклузива на всеки, докопал се до власт. 

Дори „Репортери без граници“ са разтревожени от атаката срещу БНР и медийната среда в България, от друга страна имаме едно общество, което обича да слага под общ знаменател и за лошата медийна среда вини журналистите, нищо, че много добре знае, че голяма част от тях са натикани в кучи г*з; и отказва да види причината другаде; точно както обвинява жертвите на насилие, че сами са си виновни. 

И докато Полфриймън ви тревожи, че ще си ходи в Австралия, Ценко Чоков пак е кандидат за кмет. Правилно разбрахте, не е в затвора, а е кандидат за кмет. 

И докато разсъждавате над това, ето ви още една мозъчна дъвка: в Британия съдът постанови решението на премиера за незаконно, в САЩ готвят импийчмънт на президента. Сега си помислете кога българският съд ще направи нещо толкова смело и ще се опълчи на големите държавни мъже и политическите върхове? 

Идват избори, притежаваш сила, каквато умишлено крият от теб и те карат да вярваш, че не притежаваш. Внимавай. Мисли. И престани да бъдеш кучето на Павлов. 
 

Последвайте канала на