Що е то: османски фес или съветско знаме?

Бърза задачка-закачка с изненадващ край: какво трябва да стои на мястото на многоточието? 

[…………………] унищожава система от административни, правни, фискални, военни, културни и други институции. Унищожена е църковната йерархия, държавата и българският елит, които са главната опора на народността. Интелигенцията е изтребена, разпиляна и обезродена, поради което обществото остава без организатори и водачи.

Изкушавате се да отговорите със „социализЪма“, нали? Защото историята помни и знае, че отговорът ви би бил правилен. Само че…

… само че в случая верният отговор е: „Османското владичество“. Не се шегувам, проверете в Wikipedia. 

Ако сте прочели поне две исторически справки относно двете „робства“ в България, сте наясно колко са идентични – методите им за смачкване, налагане, оскотяване, контрол, сплашване, унищожаване, унижаване, дестабилизиране, обезкървяване. 

След като от руското посолство ни обявиха наскоро, че в руския културно-информационен център организират изложба по повод „освобождението“ на България от СССР, започнахме да следим пространството с интерес… да видим кога от турския културно-информационен център ще организират изложба „623 години от освобождението на България от монархо-феодализма“. 

Замислих се защо сме най-старата държава в Европа…? Мѝ, щото сме в хибернация през повечето време, ето защо. Запазили сме се. Гръцко, после турско, накрая – кремълско робство. Спинкаме и така… сън за здраве. 

Наскоро писах за ботушa на Червената армия и че въобще не си е тръгвал оттук. Какво имах предвид ли? Ами… точно това – че не си е тръгвал, още вилнее над бащиното ти огнище, досущ като башибозук. Превзели са ни икономически, политически, социално, ментално, вечер, като си лягам, поглеждам под леглото – да няма и там нещо кремълско. 

Това е тема, за която „златна среда“ или умерено мнение няма. Няма и да има. Става дума за темата: има ли прекомерно и зловредно влияние Кремъл в България. Онези, които смятат, че няма; и са доволни с всичко, идващо от Изток и евразийско по природа, няма да проумеят сериозността на проблема, защото няма да поискат. Онези, които разбират съществото на случващото се, но са избрали (от някакъв интерес) да заемат кървавочервената страна, също не са правилната аудитория. След като сведохме явно до някакъв санитарен минимум онези, които ще проявят разбиране, да продължим. 

На една (колкото и да е голяма/малка) група хора е ясно, че просмукването е огромно и е достигнало нечувани размери. Няколко (само в последно време) доклада и лични мнения на чужди експерти по сигурността разкриват, че на международните служби им е ясно, че България е в ролята на окупирана държава. От промиването на мозъци чрез фалшиви новини и изкуствено възвеличаване на изкуствени исторически спомени, през икономическо превземане на пазари и цели сектори, до политическо подтисничество с подставени марионетни политици – български по паспорт, но кремълски по всичко останало. 

И в тази отровна, но пък откровена кремълска среда (няма как да я маскират като нещо друго) съвсем, ама съвсем не е учудващо, че в България има действащи кремълски шпиони. Може би вече сте забелязали, че умишлено навсякъде заменям „руски“ с „кремълски“. Да, защото  онези от Кремъл, както и поданиците и служителите им по цял свят, за мен, са отделна националност. Отделна от всички останали. 

Чуват се всякакви мнения по въпросите защо сега и защо толкова „ниска топка“ е изловена, съпътствани от отговори от: гарван гарвану око не вади; през: тòлко си могат; до: все от някъде трябва да се започне. Аз лично съм съгласен, че все отнякъде трябва да се започне. 

Темата обаче е много чувствителна и към нея трябва да се подхожда внимателно. Политическото ни пространство горе-долу се справи с това. От какво нямахме нужда обаче? Нямахме нужда от ето това: „Румен Радев: Обвиненията в руски шпионаж са абсурдни“.

Защо? Откъде разбрахме? Русия няма шпиони ли? Или сме толкова специални, че Русия у нас само няма шпиони? Въобще: що за реакция е това? 

Също така, живо ме интересува, ако заловените за шпионаж бяха определени като „американски“ или действащи в полза на САЩ, щеше ли реакцията на президента да е така „защитна“ и за тях и страната, за която са работили? Президентът, който – напомням: е главнокомандващ на страната. Мхм… сещате се, нали…?

Можехме поне да изчакаме малко време да мине, да се посъберат доказателства, пък тогава да реагираме, а? 

Или бързината е определяща нивото на загриженост, любов, вярност? 

Нищо не искам да кажа, само ще проследя хронологията на събитията. В общественото пространство се обсъжда журналистическо разследване за това, че Решетников начертава профила на бъдещия президент на България, който е удобен за Кремъл; БСП се заемат със задачата; намират и издигат за кандидат Румен Радев; по план на Решетников, се създава цяла кампания, пълна с фалшиви новини, пускани в удобни медии и сайтове с неназована собственост; Радев става президент; през цялото време хората усещат особена връзка между БСП и „безпартийния“ Радев; реториката и поведението на президента странно наподобяват такива на опозиционен лидер; у президента липсва критичност към социалистическата партия; минава време и името на Решетников се замесва в шпионски скандал; президентът нарича действията на родните служби „абсурдни“. Пропускам ли нещо? 

В изказването на президента имаше и следното: „Според мен здравият разум очевидно напуска българското политическо пространство“; както и: „Безсилието на управляващите да се справят с тежките проблеми в страната и пълният провал на правителството в стратегически за европейското ни развитие приоритети се изражда в паническо търсене на враг и в миналото, и в настоящото“.

(не знам защо думите „на амбразурата“ и „като Матросов“ ми се въртят в главата)

Това не е ли защита на руския ПРЕДИ българския интерес? Не? Наистина ли? 

А пък дали това „минало“, за което се говори, не е случайно онова кървавочервено минало на социалистическия терор в България, което май, по думите на Радев, трябва да е не-така-страшно-че-да-си-струва-да-се-споменава… да не търсим „врагове“ там, а? Червената армия, шумкарите, лагерите, ДС, репресиите, национализацията, избиването на инакомислещи, затварянето за разказан виц, печатите по краката, стригането на косата, боя по районните за слушане на Биийтълс… Не бе! – няма там врагове на българския народ. Не. Там – само цветя и рози!  

Шпионажът е част от високата политика. Явно нещо се е случило. Може да е започнато от грешка, може да е умишлено. Говори се, че Тръмп, бидейки същински титан на мисълта, е издал случайно самоличността на агент на ЦРУ, действал в Кремъл – може и оттам да е стартирало всичко. Кой знае? Виждаме, че сега гърмят един след друг шпионски скандали, свързани със САЩ и Кремъл. 

Руски шпионин в Естония беше осъден на пет години затвор; в същото време един от най-близките съветници на Путин се оказа агент, съдействал на ЦРУ; шпионският скандал в България е резултат на разработка на българските служби с помощ отвън. Ясно е, че тектонските плочи се наместват в това земетресение. Това се случва периодично в света на най-голямата политика. Сега е този момент. Президентът на България просто избра лош момент за демонстриране на геополитически пристрастия. Историята ги запомня. Освен това самият той е НАТО-вски генерал. О-о-о-о… феновете бяха забравили за това, нали? 

Ние в България, изглежда, сме осъдени на политическо биполярно разстройство.

А що се отнася пък конкретно за руските агенти, действали в България – това е една стара, прастара традиция от незапомнени времена. Преди два месеца например отбелязахме годишнина от покушението над Стефан Стамболов, извършено от проруски ориентирани главорези, подпомогнати от властта, но и под зоркото око на руския цар, който е мразел Стамболов. 

Корицата на списание LE PETIT PARISIEN, посветена на убийството на Ст. Стамболов, 1895 г. 

В деня след покушението над Стамболов… о, чудо! – веднага, ама ВЕДНАГА българската делегация, висяща и чакащ „от умрял писмо“ в Петербург, където са я мотаели ли мотаели – е приета за дълго отлаганата аудиенция при император Николай II, а целта ѝ е била Фердинанд най-после да получи признаването  му за княз от Русия. Въобще историята ни с Москва е белязана от много случайности… които продължават и до днес. 
 

Последвайте канала на