WWF: Разширяването на туристическите зони в Пирин заплашва и дивите кози

Природозащитната организация WWF алармира, че проектът за нов план за управление на Национален парк „Пирин“ излага на риск местообитанията на дивата коза.

Проектът предвижда разширяване с 12.5 пъти на зоните, в които могат да се изграждат спортни съоръжения върху 7.5% от общата територия на парка, но основно в северната част на Пирин, над градовете Банско и Добринище. А въздействието на тази увеличена човешка намеса върху природата не е подложено на оценка от компетентния орган – Министерството на околната среда и водите. Затова WWF организира теренно посещение, за да провери предложените нови зони за туризъм. Последните данни от 2013 г. сочат, че природозащитното състояние на Балканската дива коза в защитена зона „Пирин“ е неблагоприятно незадоволително. Популацията на вида наброява едва 320-400 екземпляра, което е значително под оптималната численост.
 
Местообитания на дивата коза

Дивата коза се среща основно в скалисти комплекси – циркуси, ждрела, скални венци, и стръмни склонове. Тя обитава както субалпийската и алпийската зона, така и териториите под горната граница на гората, където има подходящи скални масиви. В карстови райони, като северните склонове на Пирин и с повече открити пространства видът е с по-висока плътност. Днес обаче дивите кози у нас са изтласкани в най-труднодостъпните ареали. Според Червената книга на Р България от 2011 г. те са със статут „застрашен подвид“.

Дивата коза играе съществена роля за поддържането на крехките и уязвими планински екосистеми. Освен че е важна част от хранителната верига, тя е единственият представител на фауната в НП „Пирин“, който може да се храни както с храсти, така и с клони на иглолистни дървета, опазвайки бързо намаляващите високопланински пасища.

Заплахи за дивата коза

Най-значимата заплаха за вида у нас е бракониерството. Въпреки индикациите за намаляването му в някои райони, незаконният лов все още е силно негативен фактор, който възпрепятства достигането на оптимална плътност и разпространение на дивите кози. Сериозна опасност за тях представлява и безпокойството. Ясно е, че през зимата дивите кози се нуждаят от много повече енергия за поддържане на телесната си температура и за придвижване през снега. В същото време обаче наличната храна е нискокалорична и трудно усвоима и те изразходват повече енергия, отколкото получават.

На този фон масовото практикуване на извънпистово ски спускане сериозно безпокои дивите кози. Изискващото много сили бягство на животното при дебела снежна покривка във време на отрицателен за него енергиен баланс, води до изтощение, падане на имунитета, заболяване и дори до смърт. Оцеляването през зимата е лимитиращият фактор за плътността на популацията. Това прави зимните местообитания изключително важни за поддържането на оптимална численост и генетично разнообразие на  вида. А такива са установени в предложените за разширение туристически зони на НП „Пирин“ – скални ръбове около р. Десилица, Църна могила и други.

Проверката на WWF показа по-малко диви кози около връх Тодорка, където извънпистовото каране набира все по-широка популярност, в сравнение с други райони с подобни характеристики. А безпокойството е само елемент от по-големия проблем с изграждането на нови писти и лифтове, което би изисквало гола сеч и пряко унищожаване на местообитанията на дивата коза. Освен това част от новата зона за туризъм е планирана без буферна територия плътно по границите на един от най-старите резервати в Европа „Баюви дупки – Джинджирица“.

За да се подобри състоянието на дивата коза, WWF препоръчва:

недопускане разширяването на ски зоните в местообитанията на вида;

поставяне на информационни табели; 

ограничаване достъпа на домашни животни, както и постоянен престой на пастири и кучета в ключови местообитания, особено над 2500 м. надморска височина;

задълбочаване борбата с бракониерството;

провеждане на задължители проверки на туристически хижи в близост до местообитанията на животните.

WWF полага огромни усилия да не се допускат нови сечи и строежи в НП „Пирин“, които да излагат на опасност дивата коза и много други видове, зависещи от старите гори. След като нищо друго не помогна през март 2017 г. WWF и Асоциация на парковете в България (АПБ) заведоха съдебно дело срещу решението на МОСВ да не се прави екологична оценка и оценка за съвместимост на проекта за нов план. Оттогава насам WWF и АПБ спечелиха на няколко инстанции, а финалното заседание на последната инстанция е насрочено за 26 септември 2019.

Последвайте канала на