Целата бугарска историја е градена врз фалсификати, со кражби од богатата македонска…

Ако искаш да управляваш, освен, че трябва да имаш задължителното социопатско зрънце в характера си, трябва да отговаряш на някакви елементарни условия, за да бъдеш лидер, защото иначе управляваните ще те изхвърлят от управленския пост. 

Какво правиш обаче, ако капацитетът, уменията, талантите и обаянието ти са като на уличен стълб? 

Тогава: лъжеш, убиваш, манипулираш, плашиш, заплашваш, ликвидираш и много, много важно – разпространяваш затъпяването. 

Затъпелите са ти подчинени, защото се страхуват и от собствената си сянка, а ти го играеш спасител. Можеш лесно да им измисляш проблеми, а след това – решения на тези „проблем“. Твои са до гроб. И подметките ще ти целуват.

Но как да вземеш една държава, пълна с нормални хора, и да я преобразиш в сборище на кретени?

Ликвидираш елита, мислещите, можещите, знаещите, смелите, онези, които биха ти се опълчили. Останалите насъскваш едни срещу други. Нека ги е страх, нека се мразят. 

Освен това трябва да убиеш действащите системи. Всичко в държавата трябва да стане калпаво, за да може всички да загубят надеждата си за нормален живот и да си мислят, че няма смисъл да се борят. Да се борят само ден за ден за собственото си живуркане.

Как се убива система?

1. Даваш много власт на некадърни мързели, които наказват всяка инициатива и инициативност. 
2. Лъжеш. Лъжеш. Лъжеш. Възхваляваш лъжците. Издигаш ги пропорционално на лъжите им. Това дава пример на другите, че трябва да лъжат. Лъжата става толкова голяма, че масата започва да ѝ вярва. Обича я. Кълне се в нея. Децата му растат с нея. 

Цели държави са били създавани така. Под шапката и дирижирането на Кремъл, с огромната помощ на „патриоти“ като Георги Димитров, по-известен като Гошо Тарабата, българи са били продавани, за да може днес техните наследници да напишат това: 

-- Петар Поповски: Целата бугарска историја е градена врз фалсификати, со кражби од богатата македонска национална историја – 

Това е заглавието на материал в Jавно. Та… за световноизвестният Петар Поповски явно е явно, че:

„Во времето на Македонскиот цар Самоил не постоела држава под името „Бугарија“. Таа, тогаш мала државичка, го носела името “Паристрија“ и тоа име е се’ до 1878 година. Таа земја под името „Бугарија“ започнала да се именува дури по Берлинскиот Конгрес одржан од 13 јуни до 13 јули 1878 година и тоа е историски факт. До тој период, во ниту еден извор го нема името Бугарија. Едноставно, не постои! Се среќава само во фалсификувани пишани извори создадени по 1878 година, т.е. на крајот од XIX и почетокот на XX век[…]
[…]Бугарите, сакале или не сакале, еден ден ќе се соочат со вистината за сите грабежи“. 

Пишува: Д-р Петар Поповски, познат историчар, научник, истражувач и публицист. 

Не, не смейте да им се подигравате! Тук Гошо Тарабата, Червенков, бай Тошо и наследниците им мнозина възхваляват и почитат. Заедно с Ленин и Сталин. И още по-абсурдното е, че същите тези хора мразят македонците, заради тяхната „история“, подиграват им се и се сърдят. Но предателите, които са пряко отговорни – хвалят, барабар с „поръчителя“ СССР. 

Без коментар.

С насилие и предателства създадоха Македония и македонците. Чудите се как за толкова кратко време македонците са забравили откъде са тръгнали? Бой, страх, насилие и лъжи. Лъжи, които са проповядвани като истина, докато не станат майчино мляко за децата им. После вече е лесно. Как тук битуват хора, които хвалят един строй, който ги унижи и отне елементарните им свободи? 

Приятелка на баба ми – рускиня – разказваше, че в училище е учила как Ленин е измислил азбуката. Въпроси? Опитват ли се днес да пробутват пропаганда в учебниците тук? Опитват се. Опитаха ли да изкарат Тошо Тиквата добър държавник? Опитаха. Е, какво се е променило? Те още са тук и вземат решения. Управляват. 

Едно време са унищожавали всичко – до корен! Избили всички, които биха им попречили, сменили имената на улиците с имена на техни хора, за да може постоянно да се набива в очите и душите на хората, че всичко около тях е собственост на системата и нейните хора, завзели всички имоти, направили всичко СВОЕ. А ние се опитахме после с мирен преход и мирни протести да ги изгоним и да си го вземем мирно обратно. Смях, смях… Те още се гордеят с кръвта по ножовете си и я показват на внуците си, ние мирно сме решили да им се молим да си идат. 

***

Тези, които ги пазят, но и могат да ги ликвидират – армия и полиция – трябва задължително да са им послушни. Затова трябва да се внесе разкол в редиците им, за да плъзне страхът. Започват да кадруват некадърниците, които мачкат всички. 

Чудите се как така са хванали полицаи да продават дрога. Много просто. Това е плод на дългогодишно смачкване на системата на сигурността отвътре. Мой човек-твой човек, назначавания на кофти хора, за да продължи гниенето. Кадърните и работещите са мачкани от некадърните и корумпираните. Част от началниците създават правила, които да пречат на работата. Всъщност причините и следствията са много, много повече, но са тема на съвсем друг – отделен материал. Мога да ви разкажа за случаи, с които съм се сблъсквал като криминален репортер – случаи, в които на разследващи умишлено е било пречено. Син на известен издател – хванат с дрога в колата с все дилъра. Хващат дилъра, синчето избягва и се скрива в работното място на тати. Дилърът признава всичко, онзи обаче излиза чист като сълза. Това са хора, които пишат новини, създават „истини“ и ти им вярваш. Нищо особено, само казвам. 

Друг случай: син на „големец“– арестуван. Идва тати-то, униформените от патрула получават заповед „късай“. Това ще рече – късай всички материали, протоколи, всичко. Все едно не е било. 

И… à се опълчи, à си на опашката за безработни. В най-добрия случай. Има и по-лошо. Един от униформените ми отговори: „Никога няма да разреша на сина си да стане полицай!“, когато го питах дали има семейна приемственост в тая професия. 

Подобни истории могат да ви разкажат и мнозина военни. 

Какво имаме дотук? Полиция и армия – прогнили и завладени отвътре. Те никога не биха се вдигнали срещу властта. Така, както историята помни – когато хората тръгнат, армията се вдига с тях; или полицията – и помитат властта. 

Какво остана? Младежите. Студентите. Тези, които винаги и навсякъде са двигателят на протестите и революциите. 

Тук имаме… „Студентски град“. Затънали в чалга, дрога и безхаберие. Ден да мине, друг да дойде. Хвърлят салфетки и мислят само за пиене, ядене и е*ане. Тези ли ще вдигнат бунт? Я, по-сериозно. Умишлено затъпени плужеци. Биомаса. Ходеща мозъчна смърт. 

Та, какво остана…?

Нищо. Тишина и безвремие. 

Историја градена врз фалсификати. 

Последвайте канала на