Калина АНДРОЛОВА: Нинова не е лидер, тя просто оплячкосва всичко, каквото може

"Така да се каже, хвърля една боя на кочината преди изборите и чака да спечели." Това казва в интервю пред "Новини.бг." анализаторката Калина Андролова, един от най-добрите познавачи у нас на политическите процеси, особено вляво.

- Г-жо Андролова, днес Корнелия НиноваКорнелия Нинова е български политик от БСП, член на Парламентарната група на Коалиция за подаде оставка. Какъв е вашият прочит на тези вътрешно партийни лупинги и на изборните резултати на БСП, които впрочем вие прогнозирахте в свои коментари преди вота?

- Считам, че ръководството на БСП остана шокирано от резултатите. Те живееха във фантазията за победа толкова превъзбудено, самоуверено и нетърпеливо, че изглеждаше чак психиатрично. Шестте процента внезапна разлика с ГЕРБ им се стовариха като неочакван леден душ. Скандалите около ГЕРБ бяха нелепо скалъпени, темите бяха битови и дребни, за апартаменти и братовчеди. Безспорно има много проблеми, заради които ГЕРБ могат да бъдат жестоко ударени, но стратезите от БСП съчиниха банална, неинтелигентна и едновременно с това агресивна кампания. Затова загубиха. Българските избиратели знаят, че партиите поначало не са формати за възцаряване на справедливост, а са формати за осъществяване на интересите на разни групи от хора. Затова говоренето за корупцията на ГЕРБ от страна именно на БСП, които винаги са били въплътени в тъканта на схемите от посттоталитарния период на държавата ни, звучеше лекинко нагло.

Българските избиратели не обичат да им обясняват колко са зле управляващите. Те това го знаят, живеят жанра на критическия реализъм. Българските избиратели се интересуват дали БСП може да им предложи по-добра алтернатива. И разбират, че не може! Има нещо много бездарно в „стратегията“ на БСП за политическо позициониране. Това дори не е стратегия, а е по-скоро останала от миналото инерция. БСП в момента е в някаква бавна форма на разпад.

Реформаторката Нинова докара БСП до ситуация, в която да няма процедура за смяна на лидера. Досега председател се избираше от делегатите на Конгреса, но Нинова лансира промяна в устава – да гласуват всички членове на партията. Още обаче не е изработен реда, по който това да става. На пръв поглед изглежда по-демократична процедура. Но така всъщност се избягва възможността да се свали един ръководител, който не се справя. Когато е избран от Конгреса, може да се свика Конгреса и да се гласува процедура по отстраняването му. Когато е избран от всички членове, възможността за отзоваване не е ясна, защото има просто една мандатност. Тепърва ще се решава, какви ще бъдат механизмите за контрол. Освен това гласуването в огромен брой секции из страната, които трудно могат да бъдат контролирани, предполага по-големи възможности за машинации и хаос. Докато при избирането от Конгреса всичко се вижда и интригите се ограничават до по-малък брой хора. Оставката на Корнелия е интелигентно решение, за което навярно е била принудена. Но информацията, че е предложила Кирил Добрев да я замести, ако е вярна, предполага някакъв план за по-късното й завръщане.

- Вредна ли беше "доктрината Нинова" за партията и ако да, с какво?

- Нинова не успя да превърне БСП във фактор, претендент за властта. Тя пропусна момента, когато застана начело на партията, „да я промени“, като създаде някои „предусловия“ за конструирането на ново „лице“ на БСП. Тази партия е отчайващо демодирана във вербализирането на идейния си смисъл. Корнелия безспорно усещаше тази нужда, но за съжаление нямаше достатъчно интелектуална сила, за да осъществи подобна сложна трансформация. Затова се повлече по фасадни персонални заменки, които обаче само задълбочават разлома и проблемите в БСП. Тази партия има нужда от кауза. Да открие профила си. БСП беше странна неестествена формация по време на либерално-демократичната вълна у нас, а днес, когато неолиберализмът постепенно отстъпва в световен план пред някакви нови консервативни обществени линии, БСП отново стои като объркана архаична кръпка. Голяма част от електората на тази партия не знае за какво се сражава, кого издига, за кого гласува и какво да мисли. Корнелия НиноваКорнелия Нинова е български политик от БСП, член на Парламентарната група на Коалиция за не е идеолог, тя е събирачка на гражданска квота. Тя не е лидер, който води и създава последователи. Корнелия просто оплячкосва каквото може. Така да се каже, хвърля една боя на кочината преди изборите и чака да спечели.
БСП трябва да излезе от неясната си идеологическа форма и да заяви политическо лице, което отговаря на новите тенденции. За БСП гласуват носталгиращи по комунизма възрастни хора и децата и близките на партийния апарат. Например, ще гласува ли за БСП един интелигентен ляв интелектуалец, чувствителен към проблемите в обществото, човек с вградени кодове за социална справедливост? Не. И знаете ли защо? Защото БСП изобщо не води такъв разговор. При БСП става дума за една много нискоинтелигентна формула. Затова често опонентите на БСП се подиграват, че електоратът й бил с Алцхаймер, че били чугунени комунисти пр. Основно правило в политиката е: електоратът е такъв, какъвто го създаваш. Идва това, което извикваш.

- Има ли основания за аналог между ситуацията в БСП днес с онази преди време по повод на Станишев, от когото също вътрешни хора много искаха да се освободят като председател на партията?

- Всеки ръководител е различен и внася личния си характер в партията. С преференциите, които Станишев получи, той разпертушини Нинова. Тя точно беше решила да стовари вината за загубата на БСП върху присъствието на Станишев в листата. Тази теза хвърчеше из пространството веднага след като станаха ясни съкрушителните резултати. Преференциите за Станишев обаче доказаха, че Корнелия губи всичките си аргументи срещу него и че въобще се е движела в неправилната лента още при подреждането на листата.

Поначало срещу всеки ръководител има съпротива или недоволство. Въпросът е колко ефективен е той. Ефективна ли е Нинова с 6% загуба? Отговорът е едно голямо НЕ. И сега Корнелия оповести, че само БСП като партия увеличавала в абсолютен брой гласовете си. На Уолстрийт имат една поговорка: „Дори умрялата котка ще отскочи поне веднъж, ако е паднала от достатъчно високо“. Няма нужда да ни баламосва.

- Вие познавате много добре левите политически формации по света, смятате ли, че БСП има европейски облик?

- Основната разлика е, че БСП няма никакъв облик. Нито ляволиберален, нито екстремен или протестен като този на Сириза в Гърция или Пет звезди в Италия. Електоратът на БСП е по-скоро консервативен от всякаква гледна точка, дори от възрастова. Този електорат не харесва травестити, например, а класическото ляво от миналия век е бунтовно, напредничаво, толерантно, освободено, чупещо границите на обичайното, ако щете дори на моменти хипизирано, халюциногенно и т.н. В този смисъл, пак казвам, БСП трябва да реши каква лява формация е и въобще дали е лява или е някаква друга идейна сплав. Това трябва да дойде, така да се каже да се спусне отгоре-надолу и да се затвърдят нови устойчиви представи у електората, съвсем близки обаче до неговия натюрел. Защото електоратът на БСП практически се измъчва. Ръководството на партията отдавна не отговаря на възгледите на избирателите си. Има разлом, който се задълбочава, и това е причината за провалите на БСП.

Конкретно на Вашия въпрос: не, БСП няма европейски облик, не е модерна партия. Ръководството не разбира ясно новите идейни разломи в Европа, не ги изговаря, не води такъв разговор с електората и всички ние не знаем какво е БСП всъщност. Някой би казал: „Какво ме интересува европейският облик, тук пенсията ми, работата ми и т.н.“. Но дори личният ни живот е рефлексия на европейските проблеми и конфликти, на проблемите в света. От това колко ще струва електроенергията до това какво ядем, дали ще сме здрави и дали малцинствата ще бъдат ползвани за създадване на политически кризи.    

Корнелия опита един-два пъти да заеме позиция по определени въпроси, но тъй като е политически неграмотна, не успя да създаде устойчива партийна линия, а тъкмо напротив – създаде друсане в лодката и скандали. БСП може да излезе от тази криза на разпад и да стигне до властта, само ако преформатира идейната си база. За това е необходимо интелектуално усилие и организационен екип, каквито ръководството на БСП никога няма да конструира. Защото партийното шефство и парите замъгляват разума и изкривяват възприемането на действителността. Така че ще сме зрители на поетапно отмиране.

Има някакъв шанс БСП да стане силна партия, но никой няма да посегне към този шанс. Погледнете партийните хора, които бяха избирани от Нинова, и ще ви стане ясно. Както казваше един много талантлив сатирик: „И в изписаното върху лицата могат да се открият правописни грешки“.  

- Защо БСП не показва поведение на центристка партия, която се стреми да привлича периферията?

- БСП към този момент няма капацитет да привлича периферия. Периферия се привлича, когато излъчваш интелектуална сила или някаква практична форма. А БСП показва неадекватност. Един лидер трябва да умее да събира екипи, които да работят, анализират и предсказват колебанията на електралните маси. В България политическият маркетинг се свежда до разкешване. Безспорно парите имат огромно значение. Но те сами по себе си не могат да създадат устойчив електорат. За електорат трябва да се воюва непрекъснато. БСП, както всички видяхме, си направи и телевизия, но тя изглежда не помогна много в убеждаването на електората. Не е ли смешно?! Да изсипеш милиони, за да задълбочиш разликата с управляващата партия.

- Ролята на президента в кампанията по-скоро помогна или навреди на самата социалистическата партия, която го лансира в политиката? Изобщо той защо продължава да се държи не като "обединител на нацията"?

- Президентът не само че не се държи като обединител, но се държи точно като партиен лидер. Критиките му към ГЕРБ са такива, все едно той води предизборна кампания. На тези избори Радев участваше в полза на БСП, това е безспорен факт. И въпреки това БСП загуби. Отдавна съм заявила мнението си за президента. Този човек няма никаква представа как се прави политика. И никой от екипа му няма представа. Образът му доби авторитетна форма, заради контраста с комичния Плевнелиев. Но фонът не е достатъчен, за да се превърне в държавник. Вече ми е скучно да обсъждам президента. Но знам, че не може да се довери държавата на човек, който не може да възпре съпругата си да не пише глупости във Фейсбук. На пръв поглед изглежда маловажно, но е абсолютно знаково за психологическия му профил.

Често се опитват да оправдаят президента с това, че няма достатъчно правомощия. Но модерните лидери, както казва Фукуяма, не властват. Те реагират, ръководят, направляват, но са институционално ограничени в полето си на действие. Аз мисля, че държавникът, първо, е смел човек. Второ, за разлика от обикновения политически дребосък, държавникът е способен да изпитва едно много особено чувство – боли го за държавата, иска да остави следа, да реши голям проблем, изпитва притеснение, загриженост за нацията. Не е клише. Това са реални чувства. Политиката навсякъде по света е начин за извличане на пари. Но има лидери, които функционират в друго измерение, и те наистина оставят историческа следа. Тоест, естественият себичен интерес може да бъде и просветен.

Последвайте канала на