Борислав Цеков: Когато тълпата издава „присъди”, демокрацията и държавността умират

По повод на отбелязването на Деня на Конституцията днес, който е и професионален празник на юристите, на тържественото отбелязване на 140 години от създаването на Търновската Конституция, „Новини.бг.” потърси Борислав Цеков. Той е доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при БАН. Също така е университетски преподавател и политик, председател е на Института за модерна политика.

- Г-н Цеков, как се развива, допълва, актуализира през последните години приетата преди 28 години - през 1991 г., наша Конституция?

- Конституцията от 12 юли 1991 г. се доказа като трайна основа на българското държавно устройство и на политическата ни система. Тя устоя на всички кризи и критики и виждаме, че през годините, включително в моменти на остри социално- икономически и политически кризи и конфронтации, Конституцията е давала пътната карта за излизане на държавата от тях. Припомням само как  по институционален и легитимен път се реши кризата през зимата на 1996-1997 година. Тогава в действие се видя дълбокият замисъл на президентската институция, която е заложена в Конституцията като независима, надпартийна власт, която в условията на криза и непримирима конфронтация в парламента се намеси и консолидира единна държавна позиция – така се случи тогава. Могат да се дадат още много примери. Конституцията показа, че има не само здрава основа, но и потенциал за развитие. Затова свидетелстват няколкото поправки, които бяха внесени в нея във връзка с членството на България в ЕС и т.н...

- Какъв е вашият коментар на зачестилите опити в последните години „улицата да влиза в съдебните зали”, да се пренаписват законите под натиск и т.н.?

- Това е израз на дълбоко вкоренено недоверие към институциите и на общата ни хронична криза на доверие. Има групи в обществото ни, които с лека ръка си присвояват правото да говорят от името на суверена, на народа. Това е признак на ниска политическа култура. Когато улицата и тълпата започнат да законодателстват или да издават „присъди”, тогава демокрацията и държавността умират. У нас засега само определени групи предприемат такива по-екстремистки действия, но срещат легитимния отпор на институциите.

- Какво е вашето простичко прагматично обяснение – защо всички ние, българите, трябва да познаваме своята Конституция?

- Всяка нация създава своят основен закон като общо решение за начина, по който ще се управлява, контролира властта и ще бъдат гарантирани свободата и правата на всички граждани. Това е смисълът и трябва да влезе в съзнанието на всеки гражданин. Държавата, която се управлява според демократична конституция, опазва съвременните общества от феодализма, от абсолютистките монархии, от средновековните управленски режими. Ние трябва да се гордеем не само с историята си, а и че сме част от конституционната цивилизация. Определено сме дали свой принос в конституционното развитие на Европа.

- Имате предвид Търновската Конституция - днес празнуваме 140-години от създаването й?

- Да, Търновската Конституция е суверенен акт на българския народ. Искам да оборя клишето, което се налага в някои среди, че е била заимствана от Белгийската конституция. Това категорично не е вярно. Търновската Конституция е либерална, демократична, тя премахва всички имуществени цензове, отхвърля идеята за двукамерен парламент, за първи път след Англия и Франция въвежда солидарната политическа отговорност, което е в основата на съвременното разбиране за парламентарно управление. Най-важното – онзи сакрален и вълнуващ текст на чл.61 от нея, който казва, че „...всякой роб, който стъпи на Българска земя, става свободен”. По онова време в люлката на съвременната демокрация – САЩ, все още има робство, а у нас то е отхвърлено с основният ни закон. Това е огромен цивилизационен скок за нашата държава, огромен принос на нашите бащи – възрожденците, участвали в учредителното събрание, с който ние трябва да се гордеем.

- Няма ли да е полезно още от училище българите да изучават своят основен закон?

- Определено, преди 1989 година се изучаваше, а днес това е още по-наложително. Защото създава база за познание и разбиране у младите хора затова що е то държавност, нация, цивилизовано, демократично общество, което се управлява от правото, а не от силата.

- Запознат ли сте с намерението на бившия служебен премиер и кмет на София Стефан Софиянски Стефан е син на Антон Ангелов Софиянски и Елена Бояджиева Софиянска, има сестра и екипът му да пишат нова Конституция?

- Не съм запознат с конкретиката. Но по принцип никъде по света писането на конституция не е лабораторно занятие за един експертен кръг, за една политическа партия. Историята е доказала, че до приемане на нова конституция се стига, когато в обществото назрее т.нар. „конституционен момент” - широко разбиране за такава промяна. Не виждам у нас да е така. Но това не пречи на когото и да е да работи по темата.

Последвайте канала на