Да ви е честита новата 1946 г. и свободата на словото!

„Лидерът на БСП Корнелия НиноваКорнелия Нинова е български политик от БСП, член на Парламентарната група на Коалиция за отправи покана към освободената по-рано днес от БНТ водеща Валя Ахчиева да води свое предаване по партийната телевизия БСТВ“, пише партийният вестник „Дума“. 

Няма начин у почти всеки нормално мислещ човек да не се появи следният въпрос: как може една медия да се нарича едновременно „партийна“ и „свободна“? Това не е ли нещо като „зеленоока със сини очи" и „чернокоса блондинка“? 

Разбирам да има медия с уклон към политическа сила, както например в САЩ – в. „Ню Йорк Таймс“ е с уклон и нескрита подкрепа за Демократите, а „Ню Йорк Поуст“ – за Републиканците. Но нито един от двата не се издава от централата на проклетата партия, на която симпатизира. 

По повод Ахчиева „Дума“ написа: „Не за пръв път се опитват да заглушат нейните журналистически разследвания за корупция и злоупотреби…
… ако желае, да прави своето предаване в Българска свободна телевизия, която стартира утре. Ще има свободата да изразява себе си без цензура, да разследва без ничия намеса и да показва истината“ , написа Нинова в позицията си“. 

Две неща ме вълнуват: 

1. Защо лидерът на партията говори така собственически от името на телевизията? Една телевизия, която би следвало да е „свободна“. И изведнъж… един политик говори от нейно име още от старта ѝ (свободата тук е само дума, не заблуждавате никой… е, почти никой); 

2. Колко свобода би имала, чисто хипотетично, и колко време ще продължи кариерата на Ахчиева, ако реши да попита как приватизатор на Костов с милиони печалба от „каскадата“ се оказва лидер на „левите“? 

„Сега в България свободата на словото, различното мнение и обективната истина са потъпкани“, каза Нинова в поздравителното си слово по повод старта на БСТВ. Дори няма да коментирам смешката, че има поздравителен адрес от партиен лидер за старта на телевизия, която уж била свободна и независима… искам само да ви покажа нещо:

„Много пъти съм се чудил как човек може да чете тези вестници, когато толкова пъти те бълваха купища от лъжи, измами и заблуди, когато изпращаха невинни хора на смърт, когато пееха хвалебствени химни за най-големи престъпления и боготворяха престъпници. Как може „Работническо дело“ да продължава да съществува, когато в броя му от 21 декември 1949 година името на Сталин е споменато над 300 пъти?…“

„… Той се надигна и сред каменна тишина твърдо каза: „Това, което правите, е позорно. Изключвате най-добрите студенти. За какво е всичко това. Трябва да ви кажа, че ме е срам да бъда повече студент.“ Едва изрекъл последните думи, и някой го предложи да бъде включен в списъка. Всички безмълвно гласуваха. Тази невъздържаност на Павел му струваше три години черна трудовашка работа. Не съм сигурен дали, ако имаше повече като него, нещата щяха да се развият по-иначе. Постъпката на Павел беше рицарска, красива, но една от най-характерните черти на комунистите е тяхната пълна нечувствителност към нравствена красота, към всяка проява на рицарство. Благородният жест, красивата постъпка на противника не възбуждат у тях никакви вълнения. На жеста на рицаря, който хвърля ръкавицата си към своя противник, се отвръща със сопа по главата или камък в тила“.

„Това всъщност беше вторият път, когато видях Георги Димитров отблизо. Първият беше по време на изборите за Велико народно събрание. В този слънчев неделен ден той пристигна при избирателния пункт в старата сграда на княжевското читалище. Видях го, изпъчил рамене, енергично да влиза вътре, придружен от няколко души. После, след около десетина минути, той излезе по невероятен начин, заобиколен от сподвижниците си, които се опитваха да го успокоят, докато той, пламнал от гняв, крещеше думи като „Сволочи! Народни врагове! Фашисти!“ и т.н. Махаше с ръце и се заканваше на някой, който бе останал вътре. Какво бе станало? Мнозина възрастни княжевци помнят и разказват тази сцена. Влезлият Димитров е бил посрещнат със ставане на крака и внимание от цялото избирателно бюро.

Кой тук е застъпникът на опозицията? — запитал навъсено той.

Аз, господин Димитров — обадил се застъпникът Васил, който също от уважение стоял прав. Васил бе студент по архитектура, която не му позволиха да завърши, герой от войната, един от най-честните и смели хора, които Княжево знаеше.

Ти ли!? — извикал Димитров и леко се олюлял. — Ти знаеш ли, че си предател! Знаеш ли кому служиш и знаеш ли къде ще отговаряш! — изведнъж гърлото на „вожда и учителя“ се отприщило и той крещял несвързана поредица от най-обидни и невъздържани думи. Очевидно бил много пиян. И тук Васил внезапно повишил глас и строго му казал:

Господин Димитров, в днешния ден, когато се решава съдбата на България, когато на избирателите не е позволено да пият, как си позволявате вие, кандидатът за народен представител, да влизате тук пиян! Напуснете!

Напълно загубил контрол върху себе си, Георги Димитров се хвърлил да го удари, но яките княжевски селяни се бяха намесили и той трябвало да напусне. Впоследствие това сблъскване едва не струва живота на Васил. Последваха дълги години на концлагери и затвори, които затриха младостта му“. 

„Години по-късно щях да видя документално как съветската държавна сигурност и българската й агентура бяха организирали и поставили на българска сцена тази адска пиеса, написана лично от Йосиф Висарионович Сталин, в която трябваше да играе цял народ“.

„Не зная друга политическа религия, която да е въздействувала така силно върху низките човешки инстинкти и страсти и да е поощрявала така всестранно човешките пороци, както прави това комунистическата идеология. Настъпиха времена, когато се искаше човек да изяви себе си единствено чрез правене на зло, което се оправдаваше като диалектическа необходимост на партията. И тъкмо в правенето на това зло, в причиняването на болки и страдания на другите, някои хора у нас разбраха, че могат да изпъкнат в живота на обществото, да се издигнат, може би и да получат място в историята. Познавам един висш офицер от Държавна сигурност, който преди това бе живял като дребен служащ в горско стопанство и който в нормално общество едва ли би напуснал горското стопанство. Ала постъпването му в милицията, дългата серия от арести, разпити, инквизиции и изтръгнати показания го бяха изтласкали до най-властен пост. В драматична изповед пред мен веднъж той каза, че кариерата му започнала от момента, когато е бил изпратен да арестува най-близкия си приятел, в чиято невинност той бил абсолютно убеден“.

„Всичко беше придружавано от неизбежна черна въпросителна, която превръщаше опитите ни за искреност в гавра. Ние свикнахме да се лъжем един друг в очите, да говорим с дежурни фрази…
… четяхме вестници, без въобще да четем, понеже не им вярвахме нито дума, и разговаряхме със завидното умение да не кажем нищо. Ние толкова се стараехме да скрием от другите нашата собствена истина, че понякога я скривахме дори и от себе си“.

Из „Задочни репортажи за България“
Георги Марков
 

И за да не стават грешки какво е БСП, показваме за какво се самоопределят те (от страницата им във Facebook):

Последвайте канала на