А чувството за самосъхранение…?

Не искам да обвързвам това, което ще напиша, с онова, което е най-прясната връзка в момента с темата. Не искам, докато четете следващите редове, да си мислите за удавеното до Марково 15-годишно момче. Правя това уточнение, защото връзката изглежда прекалено очевидна, но освен информационния повод, друго не искам да залагам, като препратка. 

Всъщност едно единствено нещо искам да кажа по темата и то не е свързано със следващите редове, а е просто скоба в началото. А именно: имайте повече доверие на хората от телефон 112. Представете си дори най-лошия случай – да не помогнат, вие ще си се справяте сами – точно както близките на покойното момче са направили. Нищо не ви спира да се опитвате да спасите дадено положение сами, докато дойде помощта, но я извикайте преди това, разчитайте И на нея. В случая децата са казали на бабата, бабата е казала на дядото, дядото се опитал сам да го извади, после чак се обадили на 112. Ценни минути на вятъра. Бог да го прости. 

След като направихме уточнението, че това не се отнася за споменатия случай, да продължим. 

Имам чувството, че напоследък хората страдат от нещо необяснимо – закърняло е чувството им за самосъхранение. И ние сме вършили щуротии, и поколението преди нас, и това преди него, и това преди него и т.н., и т.н., сигурно до зората на цивилизацията. Но от време на време се появяват едни такива спадове в развитието ни и хората се проявяват като едни пораснали бебета, които бъркат в контакта. Пак сме в такава фаза явно (съжалявам за играта на думи с „фаза“ и „контакт“, беше неволно). 

Да си рискуваш (и не рядко – загубиш) живота, за да си направиш селфи… Не, не го разбирам. 

Днес е така – ако не го снимаш, значи не се е случило. Почти всеки ден виждам някой във Facebook да публикува снимка на залез, облаци, къщи в светлосянка или нещо също толкова „драматично и красиво“ и да плесне към него коментар: Moment (или нещо подобно). Обикновено в страните, в които този език се говори, отговорът на тази артистична офанзива е: “Bitch please!”

Поети-минималисти, а?

Един от най-известните фотографи в света и пионер на дигиталната фотография - Скот Келби, казва, че трябва да усетиш и прецениш, защото има моменти, които да изживееш с очите и сърцето си и да оставиш фотоапарата, за да не ти попречи да запечаташ момента в ума си. 

Повярвайте ми, вие, Инстаграм-о-Фейсбук шашавелници, сте изпуснали всички тези моменти, които споделихте с нас в мрежата, а ние им отделихме 0,4 секунди, докато скролвахме надолу. Не, не ви завидяхме; и не, не ви се възхитихме. 

По мое време също имаше фотоапарати, но никой не се сещаше да каже: „Ще се снимам/снимайте ме върху тази скала, докато стоя на един крак“ или „Ще застана върху това замръзнало езеро, за да си направя снимка“. 

Причината, мисля, се крие в мащаба на разпространението. Не си рискувахме живота, за да може после да покажем хартиените снимки на петима или десетима приятели. Сега Facebook и мрежата ни позволяват да споделяме със света. И светът да ни се възхити с палче нагоре. Еха! 

Мисля, че голяма вина за това имат „звездите“, които обичат да се рекламират по подобен начин, а ние им подражаваме. Но вижте – тук ключовата дума е „рекламират“; за тях това е част от играта, от бизнеса. За вас – е абсолютно нищо, освен четкане на егото. 

Запомнете нещо много важно – децата се възпитават с модели, на които подражават, а не с думи, които да слушат и на които да се подчиняват.

И как едно дете ще разбере, че тъпата мания на „звездите“ да се показват, е точно това – тъпа? Не, сериозно – как ще разберат, при положение, че вие – родителите им, сте се залепили за снимките и селфитата на „звездите“ и с лиги на уста попивате всичките им щуротии? В следващия момент те излизат навън и започват да копират. Резултат? Всички го знаем. Най-малко – затъпяването. Най-много… знаете. 

На практика няма механизъм, с който държавата или обществото, че дори природата може да опази вашия наследник, ако той/тя е решил/а да изживее „звездния си миг“ и се хвърли в нещо необмислено и буквално и преносно застане на ръба. Всъщност има един, един-единствен закон, който е създаден да опазва човека от самия него – Законът, който го принуждава да си слага колана в колата и каската на мотора. Това е. Друг няма. Всичко останало е във вашите ръце – да го научите преди да го пуснете навън. Повтарям – детето се учи с примери, не с думи. Мислете. 

Няма как да не използвам този пример: „Адриана Лима прекъсна връзката си с турския писател Метин Хара“; „По време на връзката им Метин качи в интернет редица техни интимни селфита. В едно от тях той уверяваше, че бразилската красавица го прави най-щастливият мъж на планетата“; „… той качи снимка на тогавашната си приятелка, която се е излегнала. Край снимката Метин написа: "Ако си в твоето легло, а аз - в моето, някой от нас двамата не е на правилното място. Навършва се една година, откакто те срещнах. Честита годишнина!"

Ще оставя това малко да потъне – да си намери място в съзнанието ви. 

(…)

Защо не може да ѝ го каже? Ако е романтик, защо не може да ѝ го напише в писмо, което да прочете само тя? Писмо… помните ли какво беше това? Защо трябва да се прави на проклет филмов герой, който играе пред публика? Интимност? Пф! Цирк. Романтика? Глупости. Постановка. А хората по света попиват ли попиват и имитират. Пластмасовото поведение. 

А сега си представете как Буковски или Х. Милър, Георги Марков, Фанти или Стайнбек плещят такива неща публично. Някак си не можете, нали? 

Само казвам. 
 

Последвайте канала на