Страхил Делийски: Протестите са организирани, но гняв и напрежение у хората има

Какъв е отзвукът за положителния доклад на ЕК за страната ни по време, в което тук ескалират улични протести по различни поводи? Защо хора в градовете протестират и презират онези от провинцията, че не го правят? За коментар по тези важни въпроси потърсихме преподавателя по политология в СУ Страхил Делийски.

Ситуацията, по време на която дойде новият мониторингов доклад от ЕК, е много интересна. От една страна имаме  правителство, чиято власт, компетентност, способност, ефективност, е оспорена по институционална линия от президента, от опозицията в  НС и то в степен, в която самото функциониране на събранието е под въпрос. Също така и улицата, която отдавна не само у нас, е политически субект.

На следващо място имаме извънпраламентарната опозиция, както и оспорване на властта от ОП в самата управленска коалиция. На целия този вътрешен фон на тотално оспорване на властовата компетенция на правителството, дойде нещо като помощ отвън – появи се позитивен доклад от ЕК, какъвто досега не се е случвал. Това стана повод и министър-председателят да се появи на екран. Дали обаче тази помощ отвън ще бъде достатъчна за премиера и правителството да продължат своя мандат? Защото, когато легитимността и ефективността на управлението са тотално оспорени отвътре, помощта отвън не е много сигурно как ще се прочете и дали няма да е неадекватна. Това стратезите на кабинета не са съобразили. Много са българите, които отказват да припознаят европейските институции като източник на върховна истина. Не бива да забравяме, че това е доклад „за наблюдение и сътрудничество”. Защото прекъсването на наблюдението, означава и прекъсване на сътрудничеството, което автоматично означава, че всеки следващ гаф на правителството, ще бъде директно обект на санкция.

Протестите в страната продължават, но са предимно в градовете. Повече от сигурно е, че са организирани – виждат се основните групи в тях. Всяка гражданска мобилизация обаче е невъзможна без наличието на социални вътреусловия за протест. Това е по-важното в случая. Трябва да обърнем повече внимание на причините за социалното напрежение, за този гняв. А не кой стои зад тях.

Бедността и недостойният начин на живот са причина за недоволствата. Исканията са за промяна на всичко и всички.

На пръв поглед е парадоксално, но хората настояват за промяна, ама не и за предсрочни избори, защото нямало да променят нищо. Това издава тревожна тенденция – усещането, че легитимните демократични, институционални инструменти у нас не могат да произведат политическа промяна. Това е обезпокоително и води до задълбочаване на гнева.

Виждаме, че  разделения, които се конструираха преди 5 години по време на протестите през 2013 г., съществуват до днес. Има борба за това кой да е автентичният представител на гражданското общество и какви могат да са автентичните му искания. Това разделение по хоризонтала допълнително усложнява политическите – не може да се оформи консенсус за потребностите на това общество.

Разделението е между градската либерално настроена средна класа и останалата част от хората в провинцията, които не могат да си позволят добър живот. Това е класово разделение, което предопределя всичко останало.

Най-важно е какво ще се случи в обществен план у нас, а не това, че премиерът обяви, че няма да подава оставка. Има два възможни варианта. Позитивният е, тези протести да ни научат какво е демокрация и как се прави тя. Негативният е, всичко това да доведе до продължаване на социалния гняв. Дано все пак влезем в позитивният вариант!

Последвайте канала на