Толкова сме добри, че чак е страшно!

Както всяко едно нещо, поведението на пътя и шофьорските умения също се създават, тренират и развиват. Важно е кога започва този процес и по какъв начин. 

Да видим двата полюса на европейското шофьорско семейство: най-добрите шофьори – финландците; и онези, които се мислят за най-добрите шофьори – българите. 

Защо вторите се имат за такива, си остава загадка за мен. Да видим обаче защо финландците са толкова добри. Както казахме – всичко трябва да започва отрано. Както и в България, Финландия разрешава на гражданите си да се явят на обучение и изпит, когато навършат 18 години. С това обаче всички прилики свършват. 

Книжката, която изкарат на 18, важи за 2 години, временна е и лесно може да бъде отнета – ако се наложи на притежателя да плати две глоби. След две години – следващата им книжка важи докато навършат 70. 

Много важна подробност обаче е това КАК се изкарва курс и минава изпит. Имат специални обучения на полигон „мокра настилка“ и полигон „заледена настилка“. На въпросните има и разновидности – частично мокра или заледена – стъпване на две колела на повърхност с намалено сцепление, аквапланинг, критично спиране, маневра за отбягване на изненадващо препятствие, неравен терен, овладяване на автомобила и (много важното) контрол над автомобила – тоест постоянното усещане за поведението на возилото. Това също се учи, да. 

В България още мъдрят дали да върнат полигона… И като го върнат, най-вероятно ще включва: 1. змейка; 2. успоредно паркиране. Еха-а! 

Няма значение – на нас светът ни е полигон! 

В обучението на финландските шофьори се включват и симулатори. Тоест машини, които, в безопасна среда, симулират шофиране и помагат на човек да се научи преди да се юрне в градско шофиране. Имат специално отделена част в обучението си – за нощно шофиране. Колко от вас са карали такива курсове? Аз залагам на „нито един“. Явно не е важно, ние в България нямаме нощи, а и да се случи някоя нощ на две-три години, няма страшно – нали сме родени шофьори. 

Защо в моторните спортове има поговорка: „Ако искаш да спечелиш, наеми финландец“? Защо никой не говори за гения на българите? Странна работа. Нищо, то и това сигурно е от световния заговор. 

Ето какво споделя за финландските автомобилни умения двукратният световният шампион във Формула 1 Мика Хакинен (пилотът, за когото Михаел Шумахер казваше, че е единственият, от когото се бои): „Започваме обучението от малки, това става рефлекс“. 

Всички тези тестове, обучения, полигони – колко струват във Финландия? Цената на курса е около 1500 евро. Еха-а! Много, а? Всъщност не е. Защото е важно колко изкарваш. Средната заплата в страната е 3500 евро. Тоест курсът струва около 43% от средната заплата. 

Да видим в България. 

Средната заплата е около 870 лв. 43% тук трябва да са 374 лв. Колко струват курсовете? Между 600 и 700 лв. Опа… близо една средна заплата. А какво получава човек срещу парите си… да не задълбаваме – схващате, нали? Както много други неща, и тук имаме най-висока цена срещу най-ниско качество. 

В същото време една менте книжка – без изпит, курс и каквото и да било – върви по около 500 – 1000 лв. И голямата разлика е, че е ГАРАНТИРАНА. А другата – нормално изкараната – я я вземеш, я не – от 5-ия път, ако рушветът е достатъчен, може. Не стига, че е по-скъпо, но и е несигурно. Това – последното е сарказъм, разбира се, но не е невярно. 

Схващате ли всички тези компоненти, събрани наедно, накъде водят размислите ни? 

Нали разбирате, че това не го пиша, за да си тренирам клавиатурата, а защото отново денят ни е „изпъстрен“ с новини, като: „… шофьорка уби пешеходец…“; „… кола помете…“; „… кола блъсна…“; „Продължава войната по пътищата…“; „Войната по пътищата с нови жертви…“

Книжките, изкарани в България, и книжките, изкарани във Финландия, важат с еднаква сила в целия ЕС…

(!!)

Аз, ако бях финландец, щях да протестирам. Честно! 

В България се търкалят едни от най-старите и скапани щайги по пътищата. По пътищата, които приличат на разорани ниви. Карани от шофьори, минали на две на три нещо като курс, без полигон, без много (без повечето всъщност!) от базовите тренировки за ситуации. И тези водачи, на тези щайги се държат все едно са пилоти в контролирана и обезопасена среда насред уличното платно… Със самочувствието, че са най-добрите шофьори? На базата на какво? На база брой нарушения, криви ламарини, блъснати бабички?

На базата на: „Я че покажем на свето кво е Булгар!“ 

Сигурно. 

А защо сме начело по катастрофи и жертви? Не-е, едва ли има връзка. Сигурно пак е заради световния заговор. 

Може ли да пробвам да дам едно предположение… То е следното: понеже сме комплексирани жители на малка държава, искаме да избием комплексите, като: 1. покажем колко сме били някога велики (все нещо си имаме и ние!); 2. Покажем какви сме „мъже“ – пием най-много; пушим най-много, най-добрите еб… любовници сме; караме като екшън героите от филмите; ядем най-лютото; псуваме най-гръмко; с прашка и отварачка за консерви можеме да превземем Пентагона (но няма, щото малко ни мързи баш сега, а и сме готини хора по принцип!). 

Всичките „майстори на спорта“ обаче имат две (не само, но да не се „разтягаме“ в писането) сходни черти: като карат пред теб (а те винаги искат да са пред теб!) на магистралата, да речем – постоянно им виждаш стоповете, на всеки вираж… и все им е тесен пътят – това центробежните сили им действат като чесън на вампир – шубето е голям страх, но най-важното е да не ни личи – мацката на пасажерската седалка не вижда стоповете (нищо, че главата ѝ се лангърка като балон на вятъра, тя няма да се сети); другата им сходна черта са честите ремонти по съединителя – колкото и да е герой, лявото краче все на полусъединител държи – щото той може и да е супершофьор, но все не им хваща цаката на тия закони на физиката. 

Значи – както обучението започва от най-ранна възраст, така и възпитанието. А шофирането се определя освен от уменията, така и от отношението ти към заобикалящата среда. Уважението и умението да споделящ обща среда с другите хора на пътя са жизненоважни. 

Вместо това имаме други правила и те започват от най-ранното „модерно“ възпитание, което е стъпило на основите на „бий, татиното, да те уважават, гази наред! Ако си с по-голямата кола, татиното, ти ще си с предимство! Я виж добрите чичковци мутри, и ти така ще станеш, татиното“.

Възпитание? Светоусещане? 

Седнали да умуват колко ще е полезно казармата да се върне. Да, точно казармата ще ни спаси, само това ни е кусур! Или май усещам, че пак искате някой друг да ви възпитава хрантутниците и да има още някой, който да обвинявате за провала им, друг да ви е виновен, че са кадърни и полезни колкото пробити чайници. Тук ще трябва да кажа нещо, което ще изправи косите на някои „родолюбци“: ако не можете да възпитавате, недейте да правите деца. Не ни трябват „каквито и да е“, само колкото бройка да има в БГ. 

Какво повече да си говорим за поведение на пътя? 

Тук колата е демонстрация. Наскоро четох за някакъв „скандал“ между две от онези певици/моделки/плеймейтки (нещо такова бяха). Едната снимала другата и ѝ се подиграваше, че някъде си в чужбина седи да чака влака, толкова била „мизерна“, да видиш ти. Нищо, че онази – първата, я е снимала, докато чака същия този влак, но както и да е. За тях това е върхът на излагацията – влак! Ужас! Мизерия! Просякиня! 

Около 2 седмици по-късно видях снимка на сър Пол Макартни – возеше се на влак. Сравнението е излишно. 

Нямам какво да добавя. 
 

Последвайте канала на