В плен на сляпата Темида

Рискът, пленниците на забавеното правосъдие да се умножат многократно в скоро време, е съвсем реален. Не, че досега нямаше съдебни саги, които се точеха с години, ама след недомислените решения и постъпки на кадровиците в съдебната система, има вероятност от ново ескалиране на този реален обществен проблем.

Тази опасност иде след изменението на Закона за съдебната власт, влязло в сила през юни т.г., което позволява командированите от цялата страна съдии в София и др. по-големи градове, които са натоварени с дела, да бъдат връщани в малките съдилища, откъдето са ги взели.

Правният институт „Командироване” е законово разписан и приет. ВСС има свое решение за съпричастност към свръхнатоварените съдилища и затова се прибягва към командироването на магистрати от по-малко натоварени съдилища към Софийските, сред които първенец по заетост е СРС, а след него е СГС.

До момента така призовани от всички краища на републиката в столицата  да решават сложните проблеми на правосъдието са над 108 съдии. Някои от тях работят тук вече над 100 месеца.

Внезапно обаче петчленната комисия „Съдебна карта и натовареност” към съдийската колегия се изправя срещу взетото решение на ВСС за командированите и решава, че те трябва да бъдат отзовавани, когато се налага.

„Командировани от страната съдии са жизнено необходими за оцеляването на Софийския районен съд (СРС). Колегите са жертвали личния си комфорт, за да работят повече на непостоянно работно място и да помогнат за осъществяване на правосъдието там, където има нужда. Намираме за особено тежки и неприемливи не само свръхнатовареността в СРС, но и необходимостта тя да бъде непрекъснато припомняна на фона на пасивността на държавните институции, което ни подтиква към предприемане на по-решителни действия”.

Това написаха в декларация съдиите от СРС до Висшия съдебен съвет.  

Важният въпрос обаче не е в боричканията за надмощие сред висшите магистрати – комисия „Съдебна карта” реално застава срещу решение на ВСС. А в това какво ще се случи с делата, които дошлите в столицата съдии са започнали да гледат, но не са ги довършили преди да им пратят повиквателните обратно към малките съдилища? Как ще се запълни този вакуум и как ще бъдат гарантирани интересите на гражданите, засегнати в тези дела, някои от които са насрочени и в период напред?

Любопитен факт е също как така веднъж кадровиците решават, че енският съд не е достатъчно натоварен и могат да поискат съдии от там, а след малко да представят справки, че работата в тази институция в глухата провинция е много нараснала? Това се случва, защото се оказва, че никой не проверява данните за натовареност, които отделните съдилища представят. Демек, в тези справки и обобщения те могат да пишат, че м.г. един съдия е гледал по 25 дела месечно, а тази година по 78! И няма кой и как да провери истинността на тези данни, пък и никой не го прави.

Така могат да се призовават и отзовават съдии нонстоп, според мерака на кадруващите в системата. Без оглед на това, че съдиите също са живи хора, имат семейства, деца домове и т.н..

Но най-вече, че не могат да решават докрай делата, които са започнали. А това е в ущръб на гражданите, които хептен ще загубят чувство за сигурност като пленници в царството на сляпата Темида.

Последвайте канала на