Сценаристите на Радев упорито не искат да разберат какво означава Backfire

Ако беше филм, щях да сменя програмата или да изляза от салона. Но това ни е животът и действителността, да му се не види. И нямам дистанционно за каналите. Но поне един апел мога да отправя към продуцентите: моля, сменете сценаристите, тези се изчерпаха и комедията залиня, не е смешна вече, а само бутафорна. 

Противоречията са доста и дори да има някъде истина, то тя се губи сред липсата на доверие. 

Тук отново се налага да кажа, че не съм абсолютно и на 100% НЕсъгласен с Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на и нещата, за които тук и там говори. Иронията е, че неговата „истина“ се самопростреля в крака. 

При последната си (засега) публична изява, той ни каза, че „Трагедията край Своге извади наяве порочната система в обществените поръчки, в строителството и контрола над качеството на пътищата. Там навсякъде се вихри безнаказаност. Това се вижда и с невъоръжено око, но заради това загиват хора“. После спомена и че чака „присъди“. 

Правилно ли предполагам или само ми се струва, че Радев говори за СЕГАШНОТО управление/министри/ръководители? Лошо няма, живеем в сравнително свободна страна, всеки може да казва почти всичко, което си поиска. 

„… а някой е „изял" парите“, каза още Радев. 

Възможно е, те пари ядяха още от едно време. Помните ли Батко и Братко от пътния фонд? 2006 беше годината, Станишев беше премиерът.

Но да се върнем на случая край Своге – пътят е ремонтиран по времето на кабинета „Орешарски“ и пуснат без акт 16. 

Какво общо има това ли? За онези, които вярват, че Радев не е обвързан по никакъв начин с БСП – няма нищо общо, извинете, объркал съм се, да продължим нататък. 

Нека не сме едностранчиви – да дадем думата на депутата от БСП Георги Свиленски, който посочи, че проблемът не е в строителя, а в цената, която се дава на този строител, за да направи този път. По думите му, когато даваш пари като за 5 см асфалт, няма как строителят да ти сложи 14 см. Тези обществени поръчки са сключени през 2011 г. 

Така представени нещата, звучат горе-долу така: аз-държавата искам от теб-строителя да ми направиш път, ето ти 5 лв., направи ми път като за 10 лв. И в такъв случай, е ясно кой е виновен, нали? Само че драгият зрител/читател/слушател може и да не знае подробности как се предлагат и избират обществени поръчки за пътища и някой май се опитва да се възползва от това. Поръчката се възлага на онзи, който ПРЕДЛОЖИ най-изгодната (разбирай „ниска“) цена. После държавата преглежда офертите и казва: добре, щом можеш да работиш за тази цена, работи. Тоест никой не ги е карал да работят срещу определено заплащане, а се е искало от тях сами да си го определят. 

Какво още ни каза Радев? 

Нямаше как да не го попитат за случая с баща му, който блъсна човек на кръгово. И така – докато Радев достолепно громеше всички злосторници в родината, коментирайки пътния инцидент край Своге, относно случката с Радев-Старши каза… „Не очаквайте от мен да коментирам пътен инцидент“. 

Чакай, какво…?

Както и да е, продължаваме нататък. 

Малко тичайки пред събитията, Радев каза още: „Независимо какво ще бъде заключението на следствието, пътят е лош“. Разбирайте: ако следствието каже, че пътят не е лош, не им вярвайте, лъжат ви. 

Относно случката с баща му пък каза: „За това си има съответните компетентни органи…“

Разбирайте: Вярвайте им. С подтекст – щом са преценили, че случката е маловажна, значи е маловажна. 

Последно? Да вярваме ли на институциите и органите или да не им вярваме? Объркахме се. 

Другото, което оставя леко неприятен вкус, е фактът, че се опитват да изкарат Радев-Старши „просто един обикновен човек“, един от нас – от народа. Я, стига! Ние доматите с колците ги ядеме, нали! Бащата на президента и ние сме „равни“, а? И петгодишните не го вярват това. Ако вярваш, че няма „специално отношение“, си безумно наивен, съжалявам. 

Особено, ако го вярваш и след записа, на който се вижда как БСП функционер мести пострадалата триколка – тоест променя и заличава веществено доказателство; полицаите не правят нищо на Радев, а виновен накрая се оказва пострадалият, който е бил на път с предимство. И никой да не ми обяснява, че инвалидната триколка била ППС и щом нямала регистрация, не трябвало да е на платното. Това са жалки опити от 99 кладенци вода да се носи. Велосипедите са ППС-та и нямат регистрация, но се движат по платното. Или ще поискате сега и тях да регистрираме, и ролковите кънки, и скейтбордите? 

А Радев-Старши пък не чувства вина.

И така - вместо извинение, българският народ получава вдигане на рамене, все едно „какво пък толкова се е случило!“, придружено с още и още омаловажаване, че дори и нападки: 

„През изминалите дни цели институции бяха впрегнати да раздухват случая, за да се прикрият реалните скандали и с жертвите по пътищата…“, каза Радев. 

Тоест е трябвало да си трайкат, ще им се не види и раздухвачите! Не ги е срам – ще ми се възмущават тука! 

Еми, да вмъкнем една подсказка: да бяхте направили случая достояние на време – 17-18 август, вместо да го криете, щяхте да ги изпреварите с цяла седмица и да им запушите устите и нямаше да могат да го използват, както казвате, срещу вас в така инфарктен момент. 

Да бяхте, ама не бяхте… 

Вижте в английско-българския речник какво означава думата Backfire. 

Радев направи две груби грешки – винаги „сигнализира“ за нередностите на правителството и мълчи, когато БСП греши; и второ – потулването и последвалата му реакция около случката с баща му. Сега, дори и да казва някакви истини, повечето от нас не сме склонни да му вярваме, защото е разрушил доверието. 

Естествено, че ми е ясно, че може и въобще да не е знаел за случката с баща му известно време. Не ми се вярва, но все пак – да приемем, че е възможно. Затова казах и „последвалата му реакция“. В един момент вече разбра, нали? Да се беше разграничил от случилото се. Да беше осъдил действията на полицаите, на БСП функционера. Да беше казал: „баща ми е възрастен, уплашил се е, замълчал си е, но не е било редно, а ето тези хора са извършили нещо лошо“. 

Нямаше да е зле, нали? Но не. И какво да си мислим тогава? Че действията им са НЕосъдени от държавния глава? Едно простичко: „Не са ми казали, действали са без мое знание, това, което са направили, не е добро“. За пример на останалите граждани – да си знаят какво е добро и какво – лошо. Да даде пример, с други думи. А не да се чудим после защо всички гледат да минат метър и върховната цел на българина е да стане „човек с връзки“, защото тогава ще може всичко – и да печели, и да не го закачат! 

Това последното ми напомня нещо… напомня нещо… „и да печели, и да не го закачат“. Какво ми напомня? А, да – разни фирми с разни обществени поръчки. Откъде ли се появяват тия феномени с тая народопсихология? 
 

Последвайте канала на