Бг пенсионерът – „Звезди в косите, сълзи в очите”

Аналогията с култовата кинолента от съвсем близкото ни минало не е случайна. Нашите майки и бащи, баби и дядовци, цял живот са се трудили в държавата ни, осигурявали са се не малко/с близо 40 на сто от доходите си/ с надежди за спокойни старини, а до днес получават унизителни пенсии. Така звездите се превръщат в сълзи.

Новина в нереформираната пенсионна система няма. Сигурно ще дойде заедно с куража да бъде генерално променена. И тъй като проблемът не е решен, никога не е излишно да се припомнят и коментират причините, довели до вчерашното и днешното направо бедствено състояние на повечето хора в пенсионна възраст.

През изминалите близо три десетилетия българският пенсионер претърпя няколко псевдореформи. Промените бяха насочени към стабилизиране на финансовото състояние на основновния пенсионен стълб – разходопокривният. А не в полза на това, работещите да получат достойни пенсии, спрямо вложеният от тях труд.

„В началото всички пари за пенсии бяха в бюджета и това е първото ограбване на тези средства, защото онова, което бе в хазната, си замина. Става въпрос за 1989 г., а първите наченки на промени бяха през 1991 година. През целия период искахме да генерираме конкурентна способност от ниски доходи, данъци и осигуровки. Т.е. работодателите, тогава новоизпечени чорбаджии, искаха да плащат все по-ниски осигуровки и данъци”, припомня финансовият експерт Мика Зайкова, дългогодишен синдикалист, а сега вече и тя беден пенсионер.

Малко по-късно, през 1997 година заваксаните пари на хората в тази гнила система изчезнаха, погълнати от чудовищната хиперинфлация. Тогава се въведе валутен борд.
През 1999-2000 година премиерът Иван Костов реши да прави реформа, а тя погълна половината от пенсиите на по-старите им ползуватели.

В продължение на 20 години тежестта на осигурителния стаж си оставаше една и съща тъй като, както е известно, пенсиите се формират от осигуровките – парите, които си внесъл през годините и натрупаният осигурителен стаж. Точно в това е заровено кучето. Коефициантът на 1 година осигурителен стаж беше 1,1.

Системата поетапно стана тристълба и парите в НОИ бяха разделени като основната част си остана в осигурителния институт, а 5% от тях отидоха в капиталовия стълб.
Едва преди три години коефициентът започна да се вдига, и сега е 1,169. Според Мика Зайкова и други финансисти обаче този растеж трябва да е с по-бързи темпове и до 2-3 години да достигне до 2.

От 2015 година практически минималната пенсия е много по-ниска от прага на бедност, сочат анализите на синдикатите. Повече от половината пенсионери у нас получават  по-малко пари от прага на бедност, което си е пълно безумие. Особено в съпоставка с изчислението, че все пак издръжната на живота у нас е изчислена в рамките на 587 лв..Впрочем издръжката на някои домашни любимци струва повече месечно на стопаните им... Е, при това положение, как да живеят достойно пенсионерите у нас? С тези пари, за съжаление, могат само да си гарантират по-кратък пенсионен живот.

Друга негативна, но пък за сметка на това прогресивна тенденция, е скоростното обедняване на НОИ. Една от причините е в максималният осигурителен доход, който си съществува от години и никой не  го маха. От 7 г. е застопорен на 2600 лева, а това е предпоставка за невероятна уравниловка. Защото, дори да получаваш 10 000 лева заплата, ще те осигуряват само върху посочената сума. Както се казва – комунизмът си отива, ама не съвсем. Оказва се, че колкото и да си вземал, в края на пътя перспективата ти е пак да си беден пенсионер.

Осигурителните вноски са инвестиция в бъдещето, те не са разход, освен за работодателя, който плаща само част от тях. Но пък работещите дават труда си и носят печалби на собствениците.  Предполагаше се, че до 2007 година системата ще се стабилизира и няма да се вземат пари от бюджета. Да, ама не, както казваше вече покойният журналист  Петко Бочаров. До днес си плащаме като попове веднъж осигуровки, втори път с данъци и такси и накрая пак си оставаме бедни като църковни мишки.

За да се промени това, пенсионната сфера се нуждае от генерален ремонт, който трябва да започне незабавно, дори вече е закъснял. Системата е инерционна и са застрашени предимно младите българи. Те и затова предпочитат да си харчат парите и да не внасят за неясни и несигурни бъднини.

Последвайте канала на