Още пари за чиновника – може! А по-качествена работа от него кога?

КНСБ настоява да бъдат осигурени допълнителни 991 млн. лв. за заплати в държавния бюджет за 2019 г., каза в неделя във Варна президентът на синдиката Пламен Димитров. През тази година за първи път държавата мина разходния таван от 8 млрд. лв. за заплати.

По думите му към средствата за капиталови разходи и издръжка трябва да бъдат отпуснати още 691.5 млн. лв.

Няма лошо да се предвидят достатъчно пари за здравеопазването, образованието и земеделието. Обаче така поискани от синдикатите, на всекиму се струва малко нахалничко. Хората, които не са на бюджетна хранилка се питат: „Искат още пари за сфера, в която работят над 136 000 чиновници, които а те не ни улесняват живота, когато опрем до тях, напротив – понякога на маймуни ни правят”.

Според Доклада за състоянието на администрацията миналата година, оповестен преди месец от ИПИ, в 580 изследвани административни структури, прилагащи Закона за администрацията, щатната численост е 139 665 щ. бр., от които 92,3% заети (докладът за 2016г. показва, че общата щатна численост към края на годината е 132 648 щ. бр. - бел. ред.). Увеличаването на чиновниците е в пълен разрез със стремежите на всяко правителство през последните 20 години да въвежда електронни услуги, да оптимизира и да намалява администрацията и разходите за нея. Интересен феномен е и увеличаването на администрацията при постоянно намаляващо население. Докато през 2010 г. на хиляда души от населението се падат по 18 държавни служители, през 2017 г. съотношението вече достига 20 държавни служители.

При така раздутата чиновническа армия, е съвсем нормално хората, заети в частния сектор, които произвеждат, търгуват и пълнят хазната, да реагират, меко казано, остро.

Защото пак в горецитирания доклад е посочено, че 55% от администрациите не провеждат проучване и измерване на удовлетвореността на потребителите от административното обслужване.

Все още продължава работата и по електронното правителство, както и за квалификацията на служителите в държавния сектор, което рефлектира върху качественото обслужване на гражданите.

С огромно прискърбие трябва да признаем, че работата на учителите, чиито заплати бяха увеличени, не стана по-качествена. Примерно резултатите от матурите за пети клас показват, че „една трета от петокласниците у нас не са усвоили новата учебна програма по география. 42% от тях пък не са научили почти нищо за континента Африка - един от двата нови компонента (заедно с Антарктида), които през 2016/17 учебна година бяха добавени към досегашната програма”, обобщиха медиите тези дни.

Така по аналогия могат да се намерят много примери и в сферата на здравеопазването, и за тази на земеделието. В тези сектори сякаш никога не чували рилата фраза на Франклин, че „Предимството да имаш пари се заключава в това, да можеш да се възползваш от тях”. Нито пък, че колкото и да имаш е добре да ги управляваш правилно и разумно.

Според дългогодишния финансов експерт Мика Зайкова, сега синдикатите искат това увеличение заради заплатите в здравния, образователния и земеделския сектори. Пред „Новини.бг.” самата тя каза, че не е съгласна тези пари да се харчат за чиновниците в други сектори. Пак според нея имало проблем да се осигурят поне минимални работни заплати в здравеопазването, да речем договорени по Колективния трудов договор.

С две думи - още пари за чиновниците от тези стратегически важни сектори, е добре да има. Ама никак няма да е зле и работата им да стане по-качествена.

Последвайте канала на