Трябва ни не магистрала, а сигурен път от София до Варна

Магистрала "Хемус" - изкуството на (не)възможното

Пари за АМ "Хемус" имало в бюджета, щяла била да бъде завършена в идните няколко години. Честна дума, каза ни го преди няколко дни строителният министър Николай Нанков, а през почивните дни го потвърди и премиерът Бойко Борисов. Не просто го казаха, а направо го обещаха по начина, по който само политици могат да обещаят - на едро и напълно нереалистично.

Магистралите са любимата лятна дъвка на управляващи и опозиция. Не е чудно - все пак електоратът именно в топлите месеци тръгва на почивка и... какво да види? Затворени тунели, опасни мостове, обходи и всякакви подобни радости за средностатистическия пътуващ българин.

Съответно се започва едно псуване, което падналите от властта с широка усмивка преповтарят пред камерите, докато разполагащите с нея се опитват да успокоят народния гняв с приказки за светлото бъдеще към края на мандата (който в последно време все идва предсрочно, какъв малшанс!).

Изстрадалата магистрала

1974 г. Тогава започва строителството на магистрала "Хемус", която трябва да свърже София с Варна и, като цяло, да улесни пътуването в Северна България.

Това е отдавна. Родените през тази година футболисти вече отдавна са приключили кариера си на терена - като Алекс дел Пиеро, примерно.

Всъщност, Зоран Заев, с когото Бойко Борисов ще подпише тия дни историческия Договор за добросъседство с Македония даже не е бил роден към датата на първата копка (днешният македонски премиер идва на бял свят 4 дни по-късно, на 8 октомври).

Тези сравнения с футболния и политически терен са, понеже явно в Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" ги е срам от факта, че 43 години половината магистрала (252 километра от Ябланица до Белокопитово) не е построена и пишат на сайта си само, че работата по проекта е започнала "преди много години". Израз, който силно контрастира на останалата конкретика за лотове, участъци и етапи. И в "Уикипедия" нечии сръчни ръчици са спестили на читателя годината на първата копка.

Работата си е за срам. Вероятно затова и министър Нанков обяви, че до края на сегашния мандат ще се построят 75 километра от трасето, а до 2024 г. магистралата ще е готова. И премиерът Борисов анонсира сериозен напредък в идните години, макар него поне да го бяха посъветвали да не посочва крайна дата за завършването на проекта.

И по-добре, че не посочи. Опитът от последните години е показал, че всеки по-голям инфраструктурен проект е свързан с купища обжалвания, тромави процедури и един куп непредвидени обстоятелства в хода на самото изпълнение. Затова и експерти вече изразиха мнение, че до 2024 г. просто няма как "Хемус" да стане пълнокръвна магистрала.

А всъщност даже не е необходимо

В момента пътуването в Северна България е, най-общо казано, кошмар. В продължение на десетки километри се налага да се движиш по двулентов път, който по-скоро наподобява квартална улица, отколкото артерия, свързваща 2,9 млн души. Така с часове се налага да се движиш и заедно с тежкотоварни камиони, пътни състезатели и, тук-таме, по някой излязъл на главния път комбайн.

Катастрофите са чести, основно причинени от рискови изпреварвания - стандартният проблем на пътната теснотия.
Със сигурност, ако се пусне една широ-о-о-ка магистрала, ще е по-друго, но може би има и друго решение, при това доста по-просто и доста по-евтино. На практика никой не коментира официално възможностите за разширяване на сега съществуващия път. Нищо невероятно - просто по още една лента във всяко платно там, където това е възможно.

Със сигурност отчуждаването на терени ще е за по-малко пари, строителството - също. Хич не е невъзможно да се случи и по-бързо.

А основният ефект ще бъде постигнат - ще можеш да се придвижваш без на всеки 3 минути да се чувстваш като в "Бързи и яростни", докато се опитваш да се прибереш обратно в платното си след изпреварването на поредния камион (или, да повторя отново, за да насоча вниманието на ДАИ и КАТ - комбайн!!!).

Спокойно, това, за което пиша, най-вероятно няма да се случи. И то по няколко причини.

Първата, и навярно най-основната, е това, което имаме като политическа ситуация днес в България. Магистралата се възприема като някакъв невероятен пиар актив за управляващата партия (без значение кой в момента е на власт). Видите ли, това не е просто един малко по-широк и по-прав път, по който се кара малко по-бързо, не-е-е-е, това е инфраструктурен проект от ново поколение. Гордост и спасение. По тази асфалт парите летят към бедните региони със 140 км / ч.

Как да замениш нещо такова в агитационната си платформа с един... ами, един нормално направен главен път. Това е скучно.

Освен това е и "непродаваемо". За добро или лошо, българският избирател все още се впечатлява по-скоро от големи и ненужни неща, отколкото от милионите, икономисани с решения да не се строят големи и ненужни неща. Затова и "Цанков камък" според една не толкова отдавна управлявала партия е много успешен проект. Или поне така говорят на електората си.

Втората основна причина е "слонът в стаята" - колкото по-голям е един проект, толкова повече има какво да се краде. Магистралите се правят по много конкретни изисквания, заради които няма как да са евтини. Покрай това милионите "горница" не са чак толкова видими. Става дума за много пари, които ще отидат в джобовете на тези, които предвидливо са си купили земя по трасето и на тези, които ще го строят. С толкова пари се купуват и управляващи, и опозиция. Даже политически проект може да се направи за целта, както се казва.

А на нас, всъщност просто ни трябва безопасен път от София до Варна...

Последвайте канала на