Кога ще ги стигнем европейците по заплати (снимки)

Средната брутна месечна работна заплата в сектора на Услугите в България през 2015г. значително изостава спрямо средната за ЕС28, както и спрямо останалите развиващи се икономики в съюза.


 

Снимка: КНСБ

Както се вижда ясно от таблицата, България е на последно място в избраната извадка от държави. Най-съществена е разликата ни с Испания, където СРЗ в сектора е 5 пъти по-висока.

Важно е да се спомене, че върху заетостта и средната работна заплата в този сектор влияят множество фактори. Съществен показател е естественият прираст на България. За поредна година той е отрицателен и това се оказва като съществен проблемен момент по отношение дефицитът на кадри в тази сфера. Структурният анализ показва, че с най-голям относителен дял на работната заплата по икономически дейности е финансовото посредничество. За сравнение най-малък относителен дял има заплатата в икономическите дейности – хотелиерство и ресторантьорство, която остава непроменена и запазва една трайна тенденция към статичност. След извършен иконометричен анализ се оказа, че коефициентът на корелация между заплатата в сектора и заетите в него е 0,815 което показва, че връзката между тях е силна и положително пряка. Следователно нарастването на заплатата ще доведе до нарастване на заетостта, което икономически е логично. Може да се заключи, че ако се повиши работната заплата в сектора с 100 лв., то заетостта в него ще скочи със 7,5 души на 100 човека.

В този контекст е необходимо разработването на национална стратегия и политика за развитието на сектор Услуги в страната със законодателни, финансови и организациионни мерки за привеждането ѝ в съответствие с европейските стандарти.



Снимка: КНСБ

 


Тук тенденцията е сходна като разликата е отново най-голяма с Испания и най-малка с Унгария. Все пак, като равнище на заплащане страната ни изостава много повече. От друга страна, производителността на труда не е толкова различна, което води до едно подценяване на фактора труд в производствения процес в този сектор.

КНСБ смята, че спешно трябва да се прецизират и изработят липсващите трудови стандарти, в т.ч. квалификационна скала на персонала с различен брой класификационни степени и дефинирани критерии за тяхното определяне и присъждане по начин, който да доближи стандартите в сектора до европейските такива в тази област. Този сектор през годините доказа важната си роля за създаването и формирането на квалифицирана работна сила, която да се използва във всички сфери на икономиката. Разпределението на тази работна сила по сектори става на база потребностите от нея и тук отново превес има сектор „Услуги”, който осигурява работа на над 50 % от трудоспособното население в България. Това, разбира се, е напълно логично, като се има предвид, че българска- та икономика се намира в постиндустриалния си стадий на развитие и този сектор привлича все повече заети лица.

Основни изводи на КНСБ:

- Състоянието на сектора на Услугите в България не съответства на неговите европейски измерения. За целта са нужни законодателни, финансови и организационни трансформации.

- Резултатите от изследването свидетелстват за силно подценената роля на човешкия потенциал в сектор Услуги и в частност /водоснабдяване, търговия, хотелиерство и ресторантьорство, култура и др./. Видно е, че качеството на персонала и на услугата не са сред приоритетите на управляващите и работодателите.

- Реалното нарастване на заетите в този сектор показва положителни изме- нения в качеството на работната сила, което от своя страна води до повишаване ефективността, качеството на обслужването и производителността на труда, а следователно и до по-тесни връзки с оста- налите сектори.

- Има опасност от създаване от нагласа за напускане на сектора поради липсата на дългосрчона заетост и добро равнище на заплащане. Предвид факта, че сектор „Услуги“ генерира най-голямата заетост в икономиката ни спрямо останалите, това може да се окаже рисков елемент и за макроикономическото равновесие във страната в дългосрочен период.

- Организацията на заплащането на труда не привлича, не задържа и не мотивира хората. Ръководителите на организации от сферата на услугите се стремят към малка диференциация, заплащане за длъжност, а не за принос и по този начин продуцират нетворческо отношение в професионалната дейност и професионалното израстване.

- Покупателната способност на генерираната СРЗ в сектора ще намалява в седващите години, защото според официалните прогнози България най-накрая ще излезе от дефлационните нива, който регистрираше 2 поредни години. Напрактика задържането на заплатите в сектора на същите нива от тази и предходната година ще отнеме известен реален финансов ресурс от служителите в сектора.

- Утвърждава се становището, че секторът на услугите е най-големият „работодател” в икономиката. Именно като такъв са необходими по-сериозни дейстия по посока уравновесяване пазара на труда в тази сфера с по-високи възнаграждения, пропорционални на добавената стойност, която факторът труд произвежда.

- Особено значение за по-нататъшните успешни икономически реформи имат и изпълняваните от сектора социални функции – създаване на работни места, намаляване на безработицата, възмож- ност за трудова реализация, образование, квалификация и преквалификация и пр.

- Трудовите ресурси се насочват в дейности, свързани с решаването на текущите икономически проблеми, докато тези със стратегическо значение засега остава в периферията на приоритетите. Това води до формирането на сравни- телно неравномерна и ирационална отраслова структура на заетостта в услугите и налага постепенното й усъвършенстване с цел по-нататъшното успешно развитие на този сектор и на икономиката като цяло.

Коментари

  1. 2016.11.15 | 11:42
    ако европейците спрат своето развитие и замразят заплатите си.значи след 500 години ще ги стигнем.ако българите спрат да хранят политическата сган и циганската паплач може срока да стане на половина
  2. 2016.11.11 | 09:05
    Стига сте гледали само заплатите, те нямат толкова празници като нас /тогава колко пътуваме и как само харчим/ и работят яко. Освен това данъците им са по-високи, наемите, въобще разходите. Просто сме свикнали да се оплаквамеНие не живеем по-бедно от тях, даже имаме за ало измамниците
  3. 2016.11.10 | 15:18
    синдикатите са излишни статисти, както БАН, синоптиците, гадателките, раздутата администрация, БНТ и разклоненията, разните социолози и т.н.....
  4. 2016.11.10 | 15:17
    като изринем политическата сган,и паразитите които изсмукват силиците ни,може и да тръгнем напред.но нека първата стъпка да бъде да ги накараме да признаят резултатите от референдума,.
  5. 2016.11.10 | 15:17
    Искам само да ви споделя едно нещо, а вие си правите извода .. работих в хотел в Малта, остров без никакви ресурси и икономика, единствено малко туризъм и вземах по 5 евро и малко на час, за месец вземах над 1000 евро + още различни бонуси и комисионни и не можех да повярвам, че ми дават толкова пари ... България, която има и ресурси и икономика (някаква) се взимат масово заплати от по 250-300 евро. Сравнете 2-те държави и се запитайте как е възможно това ... Надавям се сами да се сетите за отговора :)
  6. 2016.11.10 | 15:17
    Само да попитам КНСБ, до кога ще ни дразни, и възнамерява ли някога да застане на равно с Българските граждани, или всичко от тяхна страна е демагогия?
  7. 2016.11.10 | 15:16
    За няколко случаи с чужди инвеститори местната власт знам че ги убеждаваше да не дават големи заплати, защото щяло да има социално напрежение....
  1. 1

Напиши коментар

Спорт

още

Водещи новини

още

Още новини

още

Най-четени

Най-коментирани

Общество

още

Анкета

Очаквате ли водната криза да се разрасне предвид сухото време, което завладя България?

Очаквате ли водната криза да се разрасне предвид сухото време, което завладя България?

Избрано от Интернет

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?

НАСТРОЙКИ ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ

  • Нормално функциониране на сайтовете
    Не е зададено

    Тези данни са стриктно необходими за нормалната работа на сайтовете и мобилните ни апликации. Чрез тях можем да удостоверим самоличността Ви като логнат потребители, да Ви покажем по-добре съдържанието, да заредим сайта по-бързо, да защитаваме сайтовете и Вас от посегателства.

    Такива данни например са данните от сесията Ви – информация дали сте логнат, кеширано съдържание и други.

    Тук попадат и данните, свързани с идентифицирането Ви във връзка с регистрация за използване на наша услуга.

  • За изпълнение на нашите услуги
    Не е зададено

    Някои от услугите ни, като електронната търговия, изискват да споделите с нас лични данни. Използваме ги за да можем да изпълним договора си с Вас, за продажба и доставка на предлаганите от нас стоки.

    Други предлагани от нас услуги са възможностите да добавяте новина, коментари, снимки или видеа. Използваме личните Ви данни, която ни дава възможност да Ви идентифицираме и при необходимост – да модерираме добавеното от Вас съдържание.

  • За измерване
    Не е зададено

    Събираме информация за Вашето използване на съдържанието и я комбинираме с предишно събрана, за да измерим, разберем и отчетем Вашето използване на услугите ни.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За подбор, доставка и отчитане на реклами
    Не е зададено

    Събираме информация и я комбинираме с предишно налична, за да подберем и Ви доставим релевантна реклама и за да можем да измерим доставката и ефективността й. Това може да включва предварително събрана информация за Вашите предишни интереси към подбрани реклами, обработка на данни за поведението Ви, когато рекламата Ви е била показана, колко често Ви се показват дадени реклами, къде и кога са Ви били показани, дали сте предприели действие свързано с рекламата, включително клик на рекламата и направена покупка.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За подбор, доставка и отчитане на съдържание
    Не е зададено

    Събираме информация и я комбинираме с предишно събрана, за да подберем и Ви доставим релевантно съдържание и да измерим доставката и ефективността му. Това може да включва предварително събрана информация за Вашите интереси към съдържанието, обработка на данни за показаното Ви съдържание, колко често или за колко време е било показано, дали сте предприели действие, свързано със съдържанието, включително клик на съдържанието.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За персонализация и профилиране
    Не е зададено

    Събираме и обработваме информация за използването на услугите ни за последващо сервиране на персонализирана реклама и/или съдържание в друг контекст, напр. други сайтове и мобилни апликации, след време.

    Типично, съдържанието и поведението Ви на сайта/мобилната апликации се използва за създаване на заключения за Вашите интереси, чрез които се управлява бъдещият избор на сервирани реклами и/или съдържание.

  • По възложение и за проекти на трети страни
    Не е зададено

    При конкретни проекти по възложение на трети страни събираме Ваши лични данни, които им споделяме за осъществяване целите на проектите им. Детайлна информация за целите може да намерите в Общите условия на всеки конкретен проект, който ще Ви бъдат предоставени за получаване на Вашето съгласие.

    Понякога използваме личните ви данни, за да Ви информираме за игри и промоционални оферти на Спортал и/или на трети страни – Партньори на Спортал.

    За изпълнение на тази цел, събираме Ваши лични данни, за да Ви информираме за наши или на трети страни, наши партньори, инициативи, промоции, игри, оферти и други.

    За всички описани по-горе цели можем да използваме инструменти на трети страни.

  • За Директен маркетинг
    Не е зададено

    За да Ви изпращаме винаги актуална и полезна информация за нашите инициативи, събираме данни като адрес на електронна поща или друг начин за контакт с Вас – Viber, Skype, Messenger профил или такъв в друга комуникационна платформа.