Червеният кръст навършва 125 години

За първи път 8 май е отбелязан като Световен ден на Червения кръст и Червения полумесец през 1953 година. Тогава се навършват 125 години от рождението на Анри Дюнан - идеолога и създателя на Международното червенокръстко движение.

8 май е повод за много национални червенокръстки дружества да представят своите дейности и да наблегнат върху своята интернационална принадлежност като членове на голямото семейство - международното движение на Червения кръст и Червения полумесец.

През 1863 г. в Женева се провежда заседание на частен комитет, учреден от Анри Дюнан и още четирима видни жители на този град (Густав Моание, ген. Гийом-Анри Дюфур, д-р Луи Апиа и д-р Теодор Моноар). Наречен е Комитет на петимата.
По инициатива на този комитет, същата година се организира конгрес на представителите на 16 държави. Форумът препоръчва създаването на национални дружества за оказване на помощ и отправя призив към правителствата да подкрепят тези организации. Конгресът одобрява идеята да бъде признавана за неприкосновена от воюващите страни територията на лазаретите, където са настанени ранени и действа военен санитарен персонал. Предлага се да бъде утвърден общ отличителен знак за закрила на хора и имущество по време на военни конфликти.

През 1864 г. Федералният съвет на Швейцария организира в Женева дипломатическа конференция на пълномощници от 16 страни, която изработва „Женевската конвенция за облекчаване участта на ранените в армиите на бойното поле”, подписана на 22 август и ратифицирана през следващите години от почти всички европейски държави. Тази конвенция поставя крайъгълния камък на съвременното международно хуманитарно право. Тя постановява, че ранените или болните членове на въоръжените сили трябва да бъдат подпомагани и да им се оказват грижи, без каквото и да било неблагоприятно разграничаване и независимо към коя страна принадлежат. Документът утвърждава неутралитета на медицинските действия по време на конфликт, които по своята същност не са израз на подкрепа за нито една от воюващите страни, и регламентира зачитането от воюващите сили на медицинския персонал, територията на заведенията и оборудването им.

Решено е те да бъдат обозначавани с отличителна емблема - червен кръст на бял фон.През 1864 г. Комитетът на петимата се преобразува в „Международен комитет за помощ на ранените военни лица”, а по късно е преименуван в „Международен комитет на Червения кръст”(МКЧК) - име, познато и днес. Тогава той си поставя за задача да насърчава създаването на национални дружества на Червения кръст, да улеснява съвместната им дейност, а по време на война - като неутрален орган да действа за осигуряване на помощ и закрила на жертвите.

България е 19-та държава в света, учредила през 1878 г. свое национално червенокръстко дружество, а от 1 март 1884 г. българското правителство формално се присъединява към Женевската конвенция. По време на Сръбско-българската война за пръв път на Балканите се прилага Женевската конвенция, като българското правителство съдейства за размяната на военнопленници и организира превързочни пунктове за ранените, улеснява свободното преминаване на хуманитарна помощ.

Създадената през 1919 г. Лига на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, преименувана по-късно на Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец, обединява националните организации по света. Така те могат да обменят опит и да си помагат взаимно. Днес националните хуманната идея отдавна е надскочила границите на Европа и повечето от задачите на движението са придобили мирновременен характер.

Последвайте канала на