Карлово иска Куршум джамия да стане паметник на културата от национално значение

14 юли 2015 13:57
807
0

Община Карлово иска Куршум джамия в града, която е паметник на културата от местно значение, да придобие статут на сграда - паметник на културата от национално значение. Това обяви в Националния пресклуб на БТА кметът на Карлово Емил Кабаинов при представянето на резултатите от спасителните археологически проучвания на архитектурния обект Куршум джамия в града.

През 2014 г. община Карлово сключи договор с Националния археологически институт с музей при БАН за осъществяването на спасителните археологически проучвания в Куршум джамия, каза Кабаинов.

Той уточни, че това е първият етап от археологическите проучвания на джамията и ще има и втори етап през тази есен. Нашата цел е, след като проучванията завършат, да кандидатстваме за реставрация на сградата на джамията с проект, финансиран от оперативните програми на ЕС, обясни кметът на Карлово.

По думите му затова джамията трябва да стане национален паметник на културата, защото само за такива обекти може да се кандидатства за европейско финансиране.

Сградата на джамията е много елегантна и красива, и е строена през 15-и век, като много малко са джамиите у нас, запазени от това време на блясък и възход на Османската империя, разказа ръководителят на археологическите проучвания проф. Маргарита Ваклинова. Тя отбеляза, че много отдавна има интерес джамията да бъде използвана като музей и има такъв проект. Идеята е във фоайето на джамията да бъдат излагани култови експонати - ислямски, еврейски и християнски от района на Карлово, каза проф. Ваклинова.

По думите й чудесната живопис в джамията в значителна степен е унищожена във времето, но може да бъде реставрирана. При първия етап от проучванията бяха направени контролни сондажи, при които бяха открити останки от съоръжения от камъни, разказа проф. Ваклинова. И добави, че мястото около джамията е "район на много активна тракийска култура".

При разкопките беше намерена сребърна монета на Аполония Понтика и това означава, че този център е имал някаква връзка с днешния Созопол, обясни доц. Маргарита Ваклинова. Тя каза, че археолозите са открили и късове от керамика от пети-четвърти век от преди новата ера.